Определение № 2848 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 703/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., заместена по реда на чл. 227 ГПК от наследниците й по закон Б. Х. А., С. Б. К. и З. Б. Т., против решение № 199/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 357/2024г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Х. А. срещу А. Х. А. иск по чл. 26, ал.2, предл.2 ро ЗЗД за прогласяване нищожността на съдебна спогодба от 23.06.2016г., одобрена с определение на РС Дулово по гр.д.№ 418/2014г., като сключена при заобикаляне на закона. Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност и необоснованост. В контекста на оплакванията си поставя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следните въпроси, за които твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната по ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2014г. и ТР № 1/17.07.2001г. по т.д.№ 1/2001 на ОСГТК на ВКС: 1/ допустим ли е спор за материално право към минал момент по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ? и 2/ за правомощията на въззивната инстанция в случай на нередовна искова молба и при одобрена съдебна спогодба по нередовна искова молба. Бланкетно се сочи и основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Насрещната страна – ответникът А. Х. А., чрез адв. Д.С., възразява срещу наличието на основания за касационно обжалване и оспорва оплаквания по касационната жалба. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното: Предявеният иск е за прогласяване нищожност на съдебна спогодба по гр.дело № 418/2014г. по описа на РС Дулово, по което ищцата е била ответник, а А. А. – ищец. Съгласно постигнатото съгласие между страните имот с № ... с площ от 40.000 дка, имот № ... с площ от 40.000 дка и имот № ... с площ от 10.000 дка, находящи се в землището на [населено място], [община], са собственост на наследниците на А. Х. С. - роден на ... ... ...г., б.ж. на [населено място], [община], починал на ... ... ... г., сред които са и страните по делото. Според твърденията на ищцата така одобрената от съда спогодба е нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като съгласно т.3А от ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2014г. е недопустим установителен иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният е изяснил кога е налице основанието на чл. 26, ал.1, предл.2ро ЗЗД ( при кумулативното наличие на три предпоставки: - извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки; участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки - договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел, т.е. те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат) и е приел, че както изначално – само предвид твърденията на ищцата, така и с оглед доказателствата по делото, това основание не е налице, доколкото всички оплаквания касаят допустимостта и основателността на предявения иск, по който е била одобрена спогодбата, а на съглашението между страните. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси нямат отношение към релевантния в случая извод относно валидността на постигнатата между страните по гр.д.№ 418/2014г. спогодба. Съгласно задължителните за съдилищата указания по т. 8 на ППВС 7/1973 г. спогодбата в исковото производство представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или го заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде и унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения. Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Поради съставния си характер договорът за спогодба има различно правно действие в зависимост от своето съдържание. Клаузите на спогодбата, в които страните установяват съдържанието и характеристиките на съществуващите между тях правоотношения, без да изразяват воля за извършването на взаимни отстъпки, имат единствено установително, декларативно действие. Те единствено обявяват положението, което съществува в отношенията между страните. Процесната спогодба е именно такава – страните единствено са се съгласили, че процесните имоти са тяхна собственост в качеството им на наследници на общия наследодател А. Х. С.. Подобно съглашение по естеството си не би могло да представлява заобикаляне на закона. Отделен е въпросът, че тълкувателните решения не са закон и противоречието с тях не е основание по чл. 26, ал.1, предл.1 во или 2 ро ЗЗД. С разрешението по т.3А на ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2014г. се преодолява различието в съдебната практика по въпроса за правния интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Дори такъв иск да е бил предмет на гр.д.№ 418/2014г. по описа на РС Дулово, липсата на правен интерес от предявяването му ( както и каквито и да било доводи за нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото) не е основание, на което може да се атакува по исков ред спогодбата, с която делото е приключило. В случай пък, че страните са се спогодили по предмет, който е извън предмета на съдебния спор, разминаването ще се отрази не върху действителността на спогодбата, а върху пределите на силата на пресъдено нещо, с която тя се ползва съгласно чл. 234, ал.3 ГПК (съдебната спогодба притежава сила на присъдено нещо само по отношение на предмета на съдебния спор). Така мотивиран, като приема, че не е налице общия селективен критерий на чл. 280,ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.