Определение № 4426 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3526/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. А., чрез. адв. П. С., срещу определение № 2108/30.06.2026г. по ч.гр.д.№ 1368/26г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определението на СГС, І-23 състав по гр.д.№ 1999/26г., е допуснато обезпечение на исковете – предмет на последното, за солидарно осъждане на Е. А. А. и „Спийд Строй Инженеринг“ ЕООД, [населено място] да заплатят на Ж. И. А. на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50000 евро и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – 19 365, 13 евро, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответниците, срещу парична гаранция в размер на 6000 евро. Жалбата е подадена от ищеца и е насочена срещу въззивното определение в частта му по определяне на парична гаранция за допускане на обезпечението. Същият намира, че не са били налице предпоставки за определянето на такава гаранция, тъй като не е извършена преценка дали от наложената обезпечителна мярка биха могли да произтекат конкретни вреди за ответниците, чието репариране паричната гаранция е предназначена евентуално да осигури. Съответно, отрича настъпването на съществени негативи за патримониума на ответниците от налагане на обезпечителната мярка. Прилага изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира така подадената частна жалба за недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу първоинстанционно определение, с което молбата за обезпечение е оставена без уважение, го отмени и допусне обезпечението. Нормата на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК - тълкувана в логическата й връзка с чл. 396, ал. 2 изр. второ ГПК и като се съобрази, че двете изречения са едновременно допълнени при изменението на ГПК от ДВ бр. 100/21.12.2010г. и са с оглед даденото тълкувателно разрешение в ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС - създава защита на ответника по молбата за допускане на обезпечение, като му гарантира право да обжалва постановеното в негова вреда определение по чл. 389, респ. по чл. 390 ГПК. Когато искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение от първата инстанция, а е уважено от въззивния съд в резултат от подадена от ищеца частна жалба /каквато е настоящата хипотеза/, за същия двуинстанционното разглеждане на молбата за обезпечаване на иска е изчерпано и въззивното определение не подлежи на касационен контрол по сезиране на молителя, вкл. в случаите, когато въззивният съд е поставил условия по чл. 391, ал. 1, т. 2 – ал. 3 ГПК в негов ущърб. В този смисъл е трайно установената практиката на ВКС - определение № 579/17.11.2017г. по ч.т.д.№ 2744/2017г., І т.о. и посочените в него; определение № 248/03.05.2018 по ч.т.д.№ 1060/2018г., ІІ т.о.; определение № 3137/20.10.2023г. по ч.гр.д.№ 3664/23г, І г.о., определение № 1398/19.05.2026г. по ч. т. д. № 616/2026 г., II т. о. и посочените в него; определение № 166 / 27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 3591/2019 г., II г. о., определение № 181/ 30.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3793/2019 г., I г. о. и др., която настоящият състав споделя. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение