Определение № 271 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1053/2012 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Василева П., действуваща лично и като майка и законен представител на малолетните деца Н. Р. П. и Д. Р. П., Динка П. П. и Н. Р. П.-всички от гр.Ст.З., подадена чрез процесуалния им представител адвокат П.К. от АК-Стара З. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1164/03.07.2012 год., постановено по в.гр.дело № 59/2012 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Софийски градски съд от 29.03.2010 год. по гр.дело № 3866/2009 год. апелативният съд е отхвърлил предявените срещу Д. [фирма], [населено място] искове по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на общия наследодател на ищците Р. Н. П., настъпила при ПТП на 03.02.2009 год., както следва: иска на Д. П.-за разликата над присъдените 80 000 лева до предявения размер от 150 000 лева; исковете на децата Н. и Д. П.-за разликата над присъдените 100 000 лева за всеки от тях до предявения размер от по 170 000 лева, а исковете на родителите на починалия-Динка и Н. П.-за разликата над присъдените по 60 000 лева за всеки от тях до предявения размер от по 100 000 лева. В останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение въззивното решение, е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано от ответника-застраховател с касационна жалба. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че апелативният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства; неправилно е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, установяваща принципа за справедливо обезщетяване на претърпените от близките на загиналия при ПТП неимуществени вреди, като без да изложи никакви мотиви е намалил почти наполовина размера на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения. Не са отчетени конкретните факти и обстоятелства по делото и значението им за размера на вредите – възрастта на пострадалия, навършил едва 25 години, отношенията му в семейството, силната привързаност, чувствата на взаимна обич, грижа и уважение между членовете му, както и непреодолимата загуба за съпругата му и двете съвсем малки деца, които ще растат завинаги лишени от грижата и подкрепата на своя баща. Не са съобразени също моралните страдания и на двамата родители от неочакваната смърт на техния син. В допълнително изложение към касационната жалба касаторите сочат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените материалноправни и процесуални въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД, които обобщени се свеждат до следното: следва ли съдът, спазвайки като основен критерий принципа за справедливост да обсъди и посочи значението на отделните факти релевантни при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, както и да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и определените по-високи лимити на застрахователните обезщетения по застраховката „гражданска отговорност”. Позовават се на противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/1968 год. и приложени към жалбата съдебни актове на различни съдилища в страната. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касаторите доводи е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предмет на делото са претенции за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от наследниците на загиналия при ПТП на 03.02.2009 год. Р. П.-родители, съпруга и две малолетни деца, предявени срещу застрахователя на делинквента. Прието е за безспорно установено от двете съдебни инстанции, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ-валидна застраховка „гражданска отговорност” за автомобила, в който е пътувал пострадалия; настъпване на застрахователното събитие; противоправност на деянието и виновност на дееца, установени със споразумението по приложеното наказателно дело № 563/2009 год. на ОС-Пловдив; претърпени от ищците неимуществени вреди, свързани със загубата на техния син, съпруг и баща. С въззивното решение в обжалваната му част след частична отмяна на първоинстанционното осъдително решение апелативният съд е намалил размера на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения и е отхвърлил предявените искове както следва: на съпругата – за сумата 70 000 лева, на двете деца – за сумата от по 70 000 лева за всяко от тях и на родителите – за сумата от по 40 000 лева за всеки. Липсва конкретна преценка на фактите по делото както и изложени съображения от страна на решаващия съд мотивирали го да вземе това решение, което се различава драстично от размера на обезщетенията определен с първоинстанционното решение. При тези данни поставените от касаторите материалноправни и процесуални въпроси относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента са релевантни за изхода на делото. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като даденото от апелативния съд разрешение на тези въпроси е в отклонение от константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – по т.дело № 14/2009 год. на ІІ т.о., по т.дело № 705/2011 год. на ІІ т.о., по т.дело № 795/2008 год. на ІІ т.о., по т.дело № 653/2010 год. на ІІ т.о., по т.дело № 299/2011 год. на ІІ т.о., по т.дело № 634/2010 год. на ІІ т.о., по т.дело № 916/2011 год., по т.дело № 37/2013 год. на ІІ т.о., по т.дело № 486/2012 год. на ІІ т.о., по т.дело № 1154/2013 год., по т.дело № 669/2012 год. и др., които са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. Съгласно цитираната съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, при определяне размера на дължимото обезщетение съдът е длъжен да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят тези вреди, преживяните болки, страдания и негативни емоции и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение, което в случая апелативният съд не е направил. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение в отхвърлителната му част, като делото се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба. Предвид характера на предявените искове ищците-касатори са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд