Определение № 50768 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по делото М. К. У., срещу въззивно решение №6/22г., постановено по в.гр.д. 1954/21г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иска по чл. 59 ЗЗД, предявен от ищцата Н. К. У., за сумата от 7368,97лв., представляваща 1/3 запазена част от наследството на К. У., касаещо банкови влогове към момента на смъртта на наследодателя. В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния формулиран въпрос: „Налице ли е облагодетелстване на наследника по завещание, в случай, че наследник със запазена част не е получил съответната част от спестяванията на наследодателя, при условие, че от тази запазена част следва да се приспадне запазена част на наследника по завещание от друг наследствен имот?“. Този въпрос е поставен във връзка с оплакванията в касационната жалба, че квалификацията на иска следва да е по чл. 55 ЗЗД, има висящо преюдициално дело между същите страни, спестяванията на наследодателя не са в режим на съпружеска имуществена общност с ищцата, както и че в нарушение на закона не бил допуснат до разглеждане насрещен иск, предявен от касатора, за възстановяване на запазена му част от имот в [населено място]. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 59 ЗЗД, заради твърденията на ищцата, че с влязло в сила решение в нейна полза е намалено с 1/3 завещателното разпореждане на наследодателя К. У., който е завещал цялото си имущество на ответника М. У., но банковите спестявания на наследодателя в размер на 22106,98лв. били изплатени изцяло на ответника, поради което ищцата претендира вземане срещу обогатилия се за нейна сметка ответник за 1/3 от спестяванията в размер на 7368,97лв.. Окръжният съд е приел от фактическа страна, че между страните има влязло в сила съдебно решение за намаляване с 1/3 на завещателното разпореждане на К. У. и за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на починалия. Безспорно е бил установен и размерът на банковите влогове на наследодателя, както и че цялата сума по банковите сметки е била изплатена на ответника, без основание за 1/3 от нея, поради което искът е уважен за претендирания размер. Формулираният правен въпрос в изложението е неотносим към производството по чл. 288 ЗЗД, защото не е въпрос по тълкуване на правна норма, както изисква общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК (т.р.№1/10г. на ОСГТК), а е въпрос е по правилността на решението, поради което е в приложното поле на производството по чл. 290 ГПК, но е ирелевантен относно предпоставките за допускане на касационно обжалване. Релевантно би било питането относно предпоставките от хипотезата на чл. 59 ЗЗД, тъй като тази норма е тълкувана и приложена от въззивния съд. Тук обаче, въззивното решение съответства на практиката на ВКС- фактическият състав включва обогатяване и обедняване, причинени от един факт или група от факти, и липсата на основание за разместване на имуществени блага; искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, и се дерогира от съставите на чл. 55 ЗЗД, но в последните се изисква предаване/ получаване на пари, вещ или ценност между лицата (ППВС 1/79г.). Неоснователни са твърденията на касатора за вероятна недопустимост на въззивното решение- касаторът твърди наличието на преюдициалност на друг спор между същите страни, касаещ иск по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползавне, предявени от М. У.. В случая липсва връзка на обусловеност между двете вземания по чл. 59 ЗЗД (настоящото и другото), тъй като нито един елемент от правопораждащите фактически състави на двете вземания не съвпада. Хипотетичната възможност да бъде извършено в бъдеще прихващане между двете вземания, не е връзка на преюдициалност, защото прихващането е способ за погасяване на две вземания до размера на по- малкото от тях, но не касае правопораждащите факти на двете вземания. Въпросите относно „някакъв насрещен иск“ и относно обема на съпружеската имуществена общност, не са обуславящи, тъй като въззивният съд не се е произнасял по допустимостта на предявен насрещен иск, и също така никъде в мотивите на решението не е обсъждан обемът на съпружеска имуществена общност, включително и дали личните влогове попадат под действието на този режим. В обобщение: липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва преюдициалност на друго висящо дело между страните, формулираният въпрос в изложението не е обуславящ, и въззивният съд е тълкувал нормата на чл. 59 ЗЗД в съответствие с практиката на ВКС. С оглед изхода на спора, в полза на Н. К. У., следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 700лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО