Определение № 6023 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Д. К. С. от гр. Сливен против Решение №77 от 16.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което, на основание чл.60 АПК, е допуснато предварително изпълнение на негово Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, съответно се настоява за отмяната му. След преценка на доказателствата по административната преписка, Върховният административен съд, шесто отделение приема, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. За да се прецени родовата подсъдност по отношение на акта по чл.60 АПК, е необходимо да се прецени тази на основния акт, а именно Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. на министъра на околната среда и водите за одобряване осъществяването на инвестиционно предложение „Промяна в параметрите, при които е издадено Комплексно разрешително №510-Н1/2018 г., актуализирано с Решение №510-Н1-ИО-А1/2019 г. с възложител „Топлофикация- Сливен-инж.Ангел Ангелов“ ЕАД. В тази връзка следва да се посочи, че Решение № 8 от 23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г., КС на РБ дава задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, като посочва, че: "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който е илюстрирал разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, чието правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. По този начин, от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър, в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на околната среда и водите в настоящия случай касае издадено от него решение по оценка на въздействието върху околната среда съгласно чл. 99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 94, ал. 1, т.9 от същия. Изводът, който се налага е, че централният едноличен орган със специална компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, като от друга страна е налице случай, предвиден в закона- ЗООС, поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ АПК, издадените от министъра административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С оглед на това, спорът за проверка законосъобразността на Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. Това обуславя и подсъдността на оспорения понастоящем акт на същия министър-Решение №77 от 16.04.2025 г., с което е допуснато, на основание чл.60 АПК, предварително изпълнение на цитираното решение. За да определи компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК. С оглед обстоятелството, че седалището на посочения в акта адресат е в гр. Сливен, то спорът е местно подсъден на Административен съд – Сливен. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд