Определение № 848 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. М. ,приподписана от адв. Г. Ч. от САК срещу въззивно решение №686 от 11.05.2022г. по в гр.дело № 3052/2021г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 17.05.2021г по гр.д №15582/2018г на СГС, Втори бр. състав за прекратяване на осиновяване по чл.106, ал.1 т.2 предл. второ СК ,произнесено по иск на осиновителя П. М. М.. Осиновяване от съпруг на рождената майка е допуснато със съдебно решешение на Софийски районен съд от 01.12.1982г по чл. 54 СК(отм). Постановено е настоящата жалбоподателка занапред да носи имената Е. С. Х.. Въззивния съд на свой ред е приел,че между страните липсва каквато и да било емоционална обвързаност и емпатия каквито чувства, между баща и дъщеря не са се развили поначало,след като страните не са съжителствали в една семейна общност,предвид трайното и постоянно във времето пребиваване на ищеца извън страната преди навършване на пълноление на осиновената и след това. При многогодишна раздяла и прекъсване на контактите,не е необходимо да се изследва вина за констатираното трайно и дълбоко разстройство в отношенията ,които в случая не могат да бъдат възстановени. Като е депозирала лично въззивната жалба ,посочила е своя адрес за призоваване и е заявила,че е освбодила предствлявалия страната в първоинстнационното производство адвокат Р. К. от САК, въззивният съд е провел единственото по делото заседание с призоваване на жалбоподателката единствено чрез този адвокт,който не е имал и пълномощния за въззивната инстнация,а само за представителство по първоинстнацзионното дело и не се е явил. По отношение на неявилата се ответница ,на която съобщение за насроченото съдебно заседание не е изпращано, е прието да е налице редовно уведомяване и е даден ход на делото по същество. Касаторката е депозирала в срок лично изготвена от нея касационна жалба с оплаквания от тези процесуални действия,за необоснованост ,при основаване решението на неверни факти, която жалба с разпореждане на администриращия съд е оставена без движение с указание за отстраняване на нередовностите ,отстранени в срок преди съобщенията да бъдат връчени на страната.Депозирана е молба вх. №18308 от 24.08.2022г от адв Г.Ч. с приложени приподписана касационна жалба ,изложение и пълномощно ,а с молба на жалбоподателката вх.№18253 от 23.08.2022г е представена и внесената държавната такса. Правилно не е администрирана с връчване на препис на другата страна за отговор подадената от жалбоподателката молба вх.№18374 от 25.08.2022г и приложенията към нея, съдържащи допълнителни касационни оплаквания по чл.281 ГПК и изложение, изготвени от друг упълномощен адвокат (адв А. Г. от САК) Тези книжа са депозирани след срока за касационно обжалване и не са в изпълнение на указанията по изправяне нередовностите на постъпилата в срок касационна жалба. В изложение се поддържа основание по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението като постановено в нарушение на основни процесуални правила гарантиращи участие на страната по делото и за проверка по допустимостта на решението ,както и по формулирани дванадесет въпроса с изтъкване на основание по чл.280, ал.1 т.3 и чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК ,първите три от които свързани с процедурата по призоваване на страна като гаранция за участие в делото. Въпросите по т.4-6 от изложението преформулират оплакване за необоснованост на решението.Поставят се материалноправните въпроси за равенство в положението на родени от брака и осиновени при пълно осиновяване деца пред закона ,което с уважаване на иска по чл. 106 ал.1 СК се накърнява ;за необходимостта от наличие на тежко провинение като „друго основание” за прекратявансе на осиновяването;в тази връзка - основание ли е обстоятелството,че осиновител и осиновен живеят в различни държави;изтъква се значението на продължителността на отношенията между осиновител и осиновена -в случая повече от 40 години; поставят се въпроси причина за прекратяване ли са гражданско-правните спорове между осиновител и осиновен; следва ли да бъде прекратено осиновяване в случаите, при които няма наличие на взаимно дезинтересиране между осиновител и осиновен (т.7-12) Постъпил е отговор от пълномощника на ищеца адв Г. Г. Основния въпрос е редовно ли е била призована страната за заседанието на 13.04.2022г, като в жалбата се прави опит за превратно обяснение на фактите. Във въззивната жалба няма заявено оттегляне на пълномощия, а че жалбоподателката е решила да освободи адвоката „при написването на тази жалба”,съответно въззивна жалба е била депозирана както лично от страната, така и друга жалба от адв.Р. К.,което законът не забранява. Не са нарушени процесуални правила ,страната е призована за открито заседание чрез адвоката. След заседанието е депозирана молба от жалбоподателката с която е заявено оттегляне на пълномощията,касае се за опит за блокиране на процеса. Въпроси за обосноваността на решението не могат да водят до допускане на касационно обжалване, тези и останалите въпроси нямат точна формулировка. Въпросите не касаят приложимата хипотеза на чл. 106 ал.1 т.2 СК .,не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос,който преформулиран въз основа на трите свързано поставени въпроса в изложението е за осигуряване участието на страна-жалбоподател при обжалване на решението по иск за прекратяване на осиновяване,призована чрез процесуален представител за който във въззивната жалба е посочено ,че е освободен като адвокат при това обжалване и същият няма изрично пълномощноза въззивна инстанция, но е получил съобщението за насроченото заседание ,по която въпрос настоящият състав на ВКС намира,че е налице общия и сочения от защитата специален критерии за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество. Останалите въпроси,поставни в изложението пряко преформулират касационни оплаквания и доколкото са от значение за правилността на решението,ще намерят отговор при разглеждане на спора по същество Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.