Определение № 892 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. и П. Г. срещу решение № 146 от 8.06.2020 г. по в. гр. дело № 180 по описа за 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1344 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 71 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия районен съд и производството по делото е прекратено. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно–основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните правни въпроси:

1.За правния интерес на ипотекарния кредитор да брани правата си самостоятелно и независимо от длъжника, за упражняване правата му по чл.151 от ЗЗД във връзка с предявяване на отрицателен установителен иск за погасяване на вземането.

2.За задълженията на въззивния съд при констатиране нередовност на исковата молба.

3. За задължението на съда да конституира ответниците служебно, когато те са необходими другари.

В. П. С. смята, че решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване и касационната жалба трябва да бъде уважена.

„Уникредит Булбанк“ АД застъпва становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. и П. Г. са изложили в исковата си молба, че като обезпечение на вземането на банка „Хеброс“ АД/праводател на „УниКредит Булбанк“ АД/ по договор за кредит с В. С. в качеството му на едноличен търговец са учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот. На 26.08.2003 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на банката за сумата от 22 052,74 лева-просрочени лихви за периода от 21.02. до 8.08.2003 г. и е било образувано изпълнително дело, като изпълнителни действия са били насочени и срещу ипотекирания недвижим имот. От 6.01.2012 г. до образуването на ново изпълнително дело на 31.01.2018 г. е изтекъл над петгодишен период от време, с което се е погасило правото на принудително изпълнение. С изтичането на две години от последното валидно изпълнително действие, извършено на 6.01.2012 година, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, като новата давност тече от предприемането на последното действие. Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС всички предприети изпълнителни действия по предишното изпълнително дело се считат за обезсилени, така че те също не са могли да прекъснат давността. Ето защо ищците са поискали да бъде установено в отношенията между страните, че В. П. С. не дължи на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 22 052,74 лева, за която е бил издаден изпълнителният лист от 26.08.2003 г. С разпореждане № 506 от 11.01.2019 г. районният съдия е указал на ищците да изложат обстоятелства, обосноваващи наличието на правен интерес от предявения иск. В изпълнение на указанията ищците са подали на 21.01.2019 г. уточнителна молба, в която са посочили, че са ипотекарни длъжници и издаденият изпълнителен лист съгласно чл.429, ал.3 от ГПК има сила и спрямо тях. Затова правният им интерес произтича от разпоредбата на чл.151 от ЗЗД, според която ипотекарният длъжник може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага основният длъжник, и то на собствено основание. За да не се създава неяснота, ищците са уточнили петитума, като са поискали да се установи в отношенията между страните, че те не дължат на банката сумата от 22 052,74 лв.

След това уточнение с определение № 21.01.2019 г. районният съдия е приел, че исковата молба е редовна и е насочена срещу В. С. и банката като ответници. В решението си Пазарджишкият районен съд изцяло е възприел тезата на ищците, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност. Затова е приел за установено по предявения от С. и П. Г. иск, че ищците и ответникът В. П. С. не дължат на ответната банка сумата от 22 052, 74 лв., представляваща лихва по договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003 г., тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Пазарджишкият окръжен съд е приел, че в молбата от 21.01.2019 г. не се съдържа искане на ищците да бъде признато за установено по отношение на В. П. С., че сумата не се дължи. Следователно районният съд се е произнесъл без да има такова искане, поради което решението, с което е признато, че той не дължи сумата е недопустимо и следва да се обезсили. Според въззивния съд в останалата част решението също е недопустимо. Според практиката на ВКС ипотекарният длъжник има интерес да установи недължимостта на вземането и отрицателният иск би бил допустим, ако петитумът включваше и искането недължимостта на вземането да бъде установено освен по отношение на ищците, и по отношение на кредитополучателя. В случая обаче ищците не са предявили такъв иск, с който претендират да бъде установено, че паричното задължение на В. С. не съществува. Затова за тях няма правен интерес от предявения иск. По тези съображения въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

Решението на Пазарджишкия окръжен съд не е недопустимо, тъй като са налице всички процесуални предпоставки и не е имало процесуални пречки за неговото постановяване.

Мотивите на въззивния съд привидно са били съобразени с практиката на ВКС, формирана по първия въпрос на касатора и цитирана в изложението. Касаторът очевидно е имал предвид правния интерес на ипотекарния длъжник, а не на ипотекарния кредитор и в този смисъл следва да се тълкува поставеният въпрос. Както е прието в решение № 153 от 29.12.2016 г. по т.д. № 896/2015 г. на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС, ипотекарният длъжник има правен интерес да предяви иск за несъществуване на вземането, който интерес произтича от разпоредбата на чл.151 от ЗЗД, позволяваща му да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. Затова по първия въпрос касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.

В практиката на ВКС обаче освен това е прието, че при такъв иск ипотекарният длъжник и длъжникът са необходими другари и длъжникът следва да бъде конституиран като ответник наред с обезпечения кредитор. Следователно, след като въззивният съд е приел, че искът не е бил насочен срещу необходим другар- срещу длъжника В. П. С., е следвало да констатира, че е налице нередовност на исковата молба. В този случай указанията на т.5 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК препращат към постановките на т.4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо въззивният съд е следвало да остави исковата молба без движение с указания за конституиране на необходимия другар. Като е пропуснал това процесуално действие, а направо е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съд е дал разрешение на втория въпрос на касатора, което противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в горепосочените тълкувателни решения. Ето защо по този въпрос трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Както се посочи по-горе, практиката на ВКС не предвижда служебно конституиране на необходимия другар, а оставяне на исковата молба без движение. Затова няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на третия въпрос и практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,