Определение № 984 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С определение № 185 от 27 май 2014 г. по настоящото дело производството по делото бе спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 7/2013 г. ОСГК. Тъй като тълкувателното дело е постановено, се налага производството по делото да бъде възобновено. Производството е образувано по касационната жалба на Б. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв К. Р., против въззивното решение № 167 от 31 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 418 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1363 от 24 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 2430 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г. за отнемане от Б. в полза на Държавата на сума от 1500 лева дялове от капитал на дружество, два леки автомобила, лодка, сума от 35,47 лева по сметка в банка, сума от 14000 лева договорена стойност към датата на продажба на недвижими имоти терен и построени в него шест сгради в [населено място], обл. В., сума от 96 лева договорна стойност към датата на продажбата на лек автомобил и сума от 464,40 лева стойността към датата на продажба на друг лек автомобил. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и немотивирано. Твърди се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не е обсъдил и облагодетелстването от престъпната дейност, което е на стойност 188 лева, не е посочено как тази сума се е трансформирала в имущество на твърде висока стойност, не са излагани съждения за връзката между престъплението и придобитото имущество от престъпната дейност. Заявява се непоследователността в практиката на ВКС по необходимостта да е налична причинно-следствена връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество. Поддържа се, че в тежест на комисията е да докаже връзката между деянието, за което ответникът е осъден и придобитото имущество, а това в процесния случай не е сторено. Като правен абсурд е посочено заключението на съда, че се предполага че има други престъпления и във връзка с тях е придобитото имущество. В нарушение на процесуалните правила съдът не е приел договор за заем. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът К., чрез главен инспектор-юрист А. В., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадено в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема обжалваното първоинстанционно решение за правилно, респективно – искането на К., за отнемане на имуществото на ответника Б., за основателно. Съдът е приел наличието на всички елементи от фактическия състав на отнемането по ЗОПДИППД /отм./ - одобрено споразумение в наказателно производство по чл. 209, ал. 1 НК, придобито имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД /отм./, липса на данни за законни източници на доходи. Последното заключение е предхождано от виждането на съда, че законът не изисква установяване на причинно-следствена връзка между конкретното престъпно деяние, за което лицето е осъдено, и придобиването на имущество на значителна стойност, а достатъчно е да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, като това предположение законът извежда от липсата на данни за законни източници на доходи. Предвид възприетото от съда разрешение, обусловили изхода на спора са поставените от касатора въпроси: необходимо ли е да съществува връзка между конкретно извършеното престъпление по чл. 3 и придобитото имущество, за да се постанови отнемане на имуществото на ответника по делото, и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. По тези два въпроса касаторът е посочил съдебна практика, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, но отговор на въпросите е дадено в ТР № 7/2013 г., ОСГК, и касационното обжалване следва да бъде допуснато в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 471,92 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение