Определение № 50062 от 01.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1203/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Хоум Трейдс“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „ЛТТ-91“ ЕООД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 266, ал. 1 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за заплащане на незаплатена част от възнаграждението по сключен между страните договор за изработка и лихва за забава. За да намери исковете за неоснователни, въззивният съд е приел, че е налице приемане на изработеното от страна на възложителя, изразяващи се в частичното плащане по една от двете издадени от ищеца фактури. Приел е по-нататък за доказано наличието на явни недостатъци на изработените мазилки и подови замазки, отстранени впоследствие от ответника съгласно договор, сключен с трето лице, на което ответникът заплатил съответното възнаграждение. С оглед така приетите за установени факти съдът от правна страна е изложил съображения, че след като ищецът не е отстранил недостатъците в предоставения му от ответника срок, ответникът е упражнил правото си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД на намаляване на възнаграждението със стойността на разходите, необходими за поправката, поради което не дължи претендирания с главния иск остатък от възнаграждението. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Подробно изложените в касационната жалба и в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК оплаквания на жалбоподателя се отнасят до правилността на решението, която е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство, като не са изложени конкретни аргументи в насока обосноваване на очевидност на твърдяната неправилност като квалифициращ признак и основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Поради това касационно обжалване на посоченото основание не може да бъде допуснато. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същото се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие със съдебната практика (като е посочена практика предимно на АС – Велико Търново) по въпроса „При положение, че в отговорът на исковата молба ответникът не е направил възражение за прихващане на задължението си по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД с правото си по чл. 265, ал. 1, изр. 3 ГПК, съответно не е предявил насрещен иск, с правно основание чл. 265, ал. 1, изр. 3 ГПК, нито твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане на свое задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД със свое право по чл. 265, ал. 1, изр. 3 ГПК, може ли съдът служебно да се произнася по този въпрос, и ако не, представлява ли такова произнасяне extra-petitum, съответно това води ли до недопустимост на постановеното решение?“. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да е бил включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Така формулиран, въпросът предпоставя фактическа обстановка, съобразно която възложителят претендира възникнало свое насрещно вземане срещу изпълнителя, било за заплащане на разходите за поправката, било за връщане на вече платена част от възнаграждението, недължима поради намаляването на последното в резултат на недостатъците. В разглеждания случай нито възложителят е претендирал свое насрещно вземане, нито въззивният съд е основал решението си на такова насрещно вземане, оттук и на служебно извършено прихващане на неплатената част от възнаграждението срещу насрещната претенция. Извода си за недължимост на неплатената част от възнаграждението съдът е основал в действителност върху упражненото от ответника право да иска намаляване на възнаграждението като насрещно възражение срещу спорното вземане, а не върху претендирано от него насрещно вземане. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 1600 лв. С тези мотиви съдът