Определение № 314 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2703/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2021 от 18.04.2022г., подадена от Л. Д. П., чрез пълномощника адв.Д. П., против разпореждане № 60 от 15.03.2022г. по въззивно ч.гр.дело №445/2021г. на Великотърновския апелативен съд, с което е върната подадената от Л. П. частна касационна жалба с вх.№ 6521/08.12.2021г. против определение № 534/17.11.2021г. по въззивно ч.гр. дело № 445/2021г. на Великотърновския апелативен съд. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и иска отмяната му. Сочи, че определението №534/17.11.2021г. на АС-Велико Търново не е от категорията съдебни актове, за които е приложимо правилото на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, поради което съставът на АС-Велико Търново неправилно е приел, че подадената против него частна жалба е нередовна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, което подлежи на обжалване. При преценка основателността й съдът приема следното: С определение № 534/17.11.2021г., постановено по въззивно ч.гр. дело №445/2021г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил определение № 260083 от 16.04.2021г. на Окръжен съд - Ловеч по гр. дело № 96/2019г., с което е оставена без уважение молбата на Л. Д. П. за освобождаване от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение. Срещу въззивното определение Л. П. е подал частна касационна жалба с вх. № 6521/08.12.2021г., която администриращият съд е констатирал, че не отговаря на изискванията за редовност и с разпореждане № 218 от 15.12.2021г. по въззивно ч.гр.дело № 445/2021г. я е оставил без движение. Съдът е дал конкретни указания на жалбоподателя-за представяне на пълномощно на процесуалния представител адв.П. за подаване на частна касационна жалба; за прилагане на изложение по чл. 280 ГПК - на основанията за допускане до касационно обжалване и за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер 15 лева. Съдът е предупредил жалбоподателя за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията в предоставения срок. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 17.02.2022г., като на 25.02.2022г. страната, чрез пълномощника си, е представила адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса по сметка на ВКС. С атакуваното разпореждане съставът на АС-Велико Търново, след като е констатирал, че дадените указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба не са изпълнени изцяло, е върнал същата, на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че разпореждането е правилно. В чл. 274, ал. 3 ГПК се съдържа уредбата на касационното обжалване на определенията. Съгласно този текст, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер- ТР № 5/12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. В трайно установената съдебна практика въззивното определение, постановено в производството по освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е такова, с което се дава разрешение по съществото на друго производство по смисъла на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК и същото подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ГПК. Предвид това, за да се извърши преценка по чл. 280, ал. 1 ГПК е нужно частният жалбоподател да приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК или такова изложение да се съдържа в частната му касационна жалба. В случая дадените от администриращия съд указания са ясни и категорични, като изрично са указани и неблагоприятните последици от неизпълнението им. Съобщение за разпореждането за оставяне без движение е редовно връчено на жалбоподателя, а цялостно изпълнение на указанията не е настъпило. Неотстраняването в срок на допуснатите нередовности е наложило приложението на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното, атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение