Определение № 4197 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., чрез процесуалния си представител адв.С. Д. от АК – [населено място], срещу решение №2907/14.05.2025г. по в.гр.д.№799 /2022г. на Софийски градски съд, с което е:

• отменено решение №47355/21.02.2019г., постановено по гр.д. №90540/2017г. по описа на СРС, 125-ти състав, с което е признато за установено по отношение на Д. К. Н., ЕГН [ЕГН], Г. К. К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], и С. Г. К., ЕГН [ЕГН] /починал в хода на производството/, че „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т. II, № 108, вх.рег. №1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор *, собственост на дружеството, находящ се на [улица] /с предишно наименование [улица]/, Столична община, [населено място], район „С.“, който имот с идентификатор *по КККР съставлява имот стар пл. №*, кв.*, местност „*“ и се намира в рамките на УПИ *, кв.*, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение, като вместо него е:

• отхвърлен предявения от „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, срещу Д. К. Н., ЕГН [ЕГН], Г. К. К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], и С. Г. К., ЕГН [ЕГН] /починал в хода на производството/, иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че дружеството е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т. II, № *, вх.рег. №1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор *, собственост на дружеството, находящ се на [улица] /с предишно наименование [улица]/, Столична община, [населено място], район „С.“, който имот с идентификатор *по КККР съставлява имот стар пл. №*, кв.*, местност „*“ и се намира в рамките на УПИ *, кв.***, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение;

• прието е за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Д. К. Н., ЕГН [ЕГН], Г. К. К., ЕГН [ЕГН], Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], и Д. С. К. /наследница на първоначалния ответник С. К./, ЕГН [ЕГН], че „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, е собственик въз основа упражнявано в периода 09.06.1994г. - 09.06.2001г. давностно владение, на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *по КККР, одобрени със Заповед №РД-18 65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор *, собственост на дружеството, находящ се на [улица] /с предишно наименование [улица]/, Столична община, [населено място], район „С.“, който имот с идентификатор *по КККР съставлява имот стар пл. №*, кв.*, местност „*“ и се намира в рамките на УПИ *, кв.*, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р. П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставени са следните правни въпроси:

1/Сключването на приемо- предавателен протокол за имот достатъчно ли е за признаване упражняването на владение /фактическа власт/върху съседен имот.За да се приеме наличието на предпоставки за присъединяване на владение следва ли да бъде доказано по делото, че първоначалният праводател е установил фактическа власт върху процесния имот.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 8 от 19.02.2014г. по гр. д. № 5109 от 2013г. на ВКС, II г.о. и решение №170 от 14.11.2023г. на ВКС по гр.д.№ 4772 /2022г., I г. о.

2/Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички събрани доказателства, както и всички доводи във въззивната жалба, като изложи мотиви за приетите от него фактически правни изводи и може ли да не излага мотиви по факти и правни изводи, когато като основание за въззивно обжачване се сочи необоснованост на първоинстанционното решение.

Касаторът твърди, че по този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544 от 2014 г. на ВКС, решение №331.от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257 от 2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №700 от 28.10.2010г. по гр.д. №91 от 2010 г. на ВК, IV г. о., решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д.№4265 от 2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 92 от 16.03.2012г. по гр. д.№ 980 от 2011 г. на ВКС, II г. о. и решение №200 от 02.01.2018г. по гр.д.№350/2017г. на ВКС, І г.о.

3/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните, направени връзка с правни доводи, от които страните черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните доводи.

По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265 от 2014 г. на ВКС, IV г.о., решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

4/Какво е значение на косвените доказателства като деклариране на имота и заплащането на данъците, в случаите, в които спорът за собственост е с държавата или с лице, което черпи права от държавата и представлява ли декларирането на имота по установения ред факт и пряка индиция, че лицето което декларира имуществото е собственик.

Касаторът счита, че е налице допуснато противоречие с решение №69/03.07.2014г. по гр.д.№7512/2013г. на ВКС, ІІг.о.

5/Следва ли въззивният съд да приложи служебно императивна материалноправна норма, установена в обществен интерес, каквито са разпоредбите на придобиване по давност на недвижим имот дори нарушаването й да не е изтъкнато като основание във въззивното обжалване.

Навеждат се доводи, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 от ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС.

6/При придобиването на собственост по давност следва ли да е налице явно, необезпокоявано, непрекъснато и спокойно владение и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно, открито и непрекъснато.При преценка наличието на фактическия състав на придобивката давност съдът трябва ли да изследва явност, непрекъснатост и необезпокояваност на владението и дали извършените действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерение за своене по начин, то да стане достояние на собственика и трети лица. По тези въпроси касаторът твърди, че изводите на въззивния съд са в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г.. решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 500 от 2003 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 83 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162 от 2015 г. на ВКС ГК II г. о., решение № 1168 от 22.04.1974 г. по гр. д. № 543 от 1974 г. на ВС, I г. о„ решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр. д. № 477 от 1992 г. на ВС. ГК. 1 г. о. и решение №262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о.

Ответникът по касация „Давекс“ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.Е. А., е депозирала отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се разноски по делото.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 от ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл.284 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с определение №193/10.05.2021г. по гр.д. №1287/2021г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на постановеното предходно въззивно решение по въпроса относно допустимостта на упражнения от предходните инстанции косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

С решение №60109/17.01.2022г. по гр.д. №1287/2021г. по описа на ВКС е прието, че след влизане в сила на чл.177, ал.1, изр.2 от АПК Тълкувателно решение №6/10.05.2006г. по т. гр. д. №6/2005 г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването, постановени в производство по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.Посочено е, че решението се отнася както за държавата, тъй като тя е участвала в административното производство чрез своите органи, така и за субектите, които черпят права от нея.Разяснено е, че косвен съдебен контрол за материална законосъобразност върху решение за отмяна на отчуждаването по искане на правоприемник на държавата /общината/ е допустим само ако правоприемството е настъпило преди иницииране на производството по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.С оглед на даденото разрешение обжалваното въззивно решение е отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг състав с указания за извършване на действия по събиране на доказателства относно момента на иницииране на реституционното производство, влизането в сила на постановеното по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС решение, съответно възстановяването на изплатеното за извършеното отчуждаване парично обезщетение.

Въз основа на представените по делото доказателства въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

Представен е протокол №6 от 03.02.1961г. на СПИНМ, с който е взето решение за одобряване на проект за нова регулация на м. „*“ и отреждане на парцел *, кв.***за нуждите на ДТП „Печатни произведения-търговска база“, което е одобрено със Заповед №112/21.02.1961г. на председателя на ИК на СГНС.

От съдържанието на писмо на Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, се установява, че за строежа е одобрен генерален план за „Складова база на ДТП „Печатни произведения“ - търговска база София, съобразно проект, представен от Министерство на просветата и културата, по решение от 1961г.

Представен е Позволителен билет №230/30.03.1964г. за построяване на склад за печатни произведения.

Със Заповед №486/01.07.1971г. е одобрено разширение на терена на парцел *- ДТП- „Печатни произведения-търговска база“.Въз основа на тази заповед притежаваният от Г. А. К. имот с пл. №*, кв.*, м. „*“ е одържавен и придаден по регулация на ДТП „Печатни произведения“.Видно от приложеното платежно нареждане, за уреждане на сметките по отчуждаването ДФ „Книгоразпространение“ е заплатило на Г. А. К. сума в размер на 1 778 лева.

Съставен е Акт за държавна собственост №2592 от 25.03.1974г. за одържавения от Г. А. К. имот с пл. №*, кв. *, м. „***“, с площ от 390 кв.м., находящ се на [улица], в който е отбелязано, че същият е отстъпен за ползване на ДФ „Книгоразпространение“.

Видно от представения по делото позволителен билет №78/03.03.1975г. по границите на парцел I- ДТП- „Печатни произведения-търговска база“ е построена ограда.

С АДС №13387/02.10.1987г. е актуван като държавен недвижим имот, съставляващ производствено-административна сграда с площ от 46 000 кв.м., застроени- 3 000 кв.м., предоставена за оперативно управление на ДП „Складово-експедиционна база“.

Със Заповед №85 от 09.07.1990г. на министъра на икономиката и планирането на основание чл.5 от МПС №2/1989г. и въз основа на Указ №56 за стопанската дейност е образувана фирма с държавно имущество с наименование „Книгоразпространение“, като същата е поела активите и пасивите, както и други права и задължения, на ДП- „Складово експедиционна база“.Представено е съдебно решение за регистриране на фирмата, както и извлечение от ДВ, бр.59 за публикуването му.

По делото е представена молба от Г. А. К., входирана на 10.03.1992г. до кмета на Столична голяма община за отмяна на отчуждения от лицето по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС имот с пл. №*, кв.*, м. „***“, по която е постановен отказ от 25.01.1993г.С Решение от 16.06.1993г. по а.х. №152/1993г. по описа на СГС, III-б отд., постановеният отказ е отменен.

Видно от приложеното платежно нареждане от 17.09.1993г., изплатеното на Г. А. К. обезщетение в размер на 1 778 лева е върнато.

Със Заповед №РД-09-47 от 08.02.1994г. на основание чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ, чл.54 от ЗТСУ и Заповед №РД-09-101 от 28.02.1992г. е одобрено попълване на имот пл. №***в терена на ДФ „Книгоразпространение“.

Междувременно със Заповед №РД-21-94 от 18.06.1993г. на министъра на търговията на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.21, чл.30 и чл.34 от Закона за преобразуване и приватизация на държавния и общински предприятия, чл.2, т.1 и чл.11, ал.2 от ПМС №155 от 1992г., изменено с ПМС №9 от 1993г., и 4 Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация е открита процедура за приватизиране на ДФ „Книгоразпространение“.Представено е излечение от ДВ, бр.58 за нейното публикуване.Със Заповед №РД-21-154 от 14.08.1993г. на министъра на търговията на основание чл.30, ал.1 от ЗППДОбП, чл.2, ал.1 от Наредбата за конкурсите и Заповед №РД-21-94 от 18.06.1993г. е наредено да се проведе конкурс за приватизиране на ДФ „Книгоразпространение“. Представено е излечение от ДВ, бр.4 за нейното публикуване. Приложена е конкурсна документация, както и историческа справка относно създаването, преобразуването и правоприемствата на ДФ „Книгоразпространение“.По силата на сключен на 22.02.1994г. договор за продажба министърът на търговията, в качеството му на продавач, е прехвърлил на „Бърт“ АД собствеността върху ДФ „Книгоразпространение“, включваща и недвижим имот, представляващ складова база на [улица], [населено място], с площ на терена от 46 000 кв.м., както и застроена площ от 4 500 кв.м.Видно от представения приемо-предавателен протокол, на 09.06.1994г. купувачът „Бърт“ АД е въведен във владение на посочената складова база.С Решение от 13.01.1995г. на СГС е вписано прехвърляне на предприятието на ДФ „Книгоразпространение“ по партидата на „Бърт“ АД.Представено е излечение от ДВ, бр.103 за неговото публикуване.

Видно от Протокол №16 от 27.09.1996г. Столичен общински съвет е взел решение за преименуване на [улица]в [улица].

По делото е представен устав на ищцовото дружество „Давекс“ АД, от който се установява, че при учредяването му в капитала на новообразуващото се дружество като непарична вноска от „Бърт“ АД е внесен недвижим имот с площ от 46 000 кв.м., складова база, както и застроена площ от 4 500 кв.м.Видно от направеното отбелязване, апортът е вписан по имотна партида на дружеството на 10.02.2000г.

Със Заповед №РД-57-083/18.05.2007г. на областния управител на област София е разпоредено отписване от актовите книги на актувания като държавен имот по АДС №13837/02.10.1987г. терен с площ 46 000 кв.м., и 3 000 кв.м. застроена площ.

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа експертиза /“СТЕ“/, от което се установява, че с одобряването на първия регулационен план за м. „*“ със заповед от 1961г. парцел * е бил отреден за „ДТП- Пичатни произведения- за търговска база“, като със заповед от 1971г. първоначалният парцел е разширен, а по границите му е построена ограда въз основа на позволителен билет от 1975г. Посочено е, че по действащия регулационен план от 2001г. кадастралните граници на имот с идентификатор *и регулационните граници на парцел * не съвпадат напълно. Отбелязано е, че към момента имот с идентификатор *е заличен и в неговите граници е обособен нов имот с идентификатор *, който е с по-малка площ от първия.Уточнено, е че имот пл. №*, кв.*, м. „*“ е идентичен с имот с идентификатор *, като същият попада и в двата описани по-горе имоти, без на място да са материализирани негови граници.Неразделна част от заключението е приложената към него комбинирана скица.При изслушването си пред съда вещото лице е заявило, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването на процесния имот, е комплексно, като е посочил, че към момента на отчуждаването му той не е граничил с улица.

В приетия по делото доклад е обявено като безспорно между страните обстоятелството, че от 1994г. „Бърт“ АД, а от 2000г. „Давекс“ АД е упражнявал фактическа власт върху имот с идентификатор */част от него понастоящем */.

От приложено по делото Удостоверение за наследници с изх. №РСП18 ГР94-1055/16.02.2018г. се установява, че Г. А. К. е починал на 29.01.2014г., като е оставил за свои наследници С. К. /син/, Е. К. /съпруга на сина му К. К./, Д. Н. /внучка/ и Г. К. /внук/.Представено е и Удостоверение за наследници с изх. №РСП22-УГ01 8931/15.09.2022г., видно от което С. К. е починал на 05.09.2022г., като е оставил за свой единствен наследник дъщеря си Д. К..

Приети по делото са приходни квитанции за платени данъци, справка за извършени плащания от починалите собственици С. и Г. К., декларации по чл.14 от ЗМДТ и съответните дубликати от приходни квитанции за ДНИ и ТБО за 2016г.-2023г. от наследниците на посочените лица.

В рамките на първоинстанционното производство е разпитан по един свидетел на страните по делото.В показанията си пред съда свидетелката А. Я. заявява, че работи като организатор във фирмата, която охранява складовата база на „Давекс“, като отговаря за целия имот. Посочва, че спорният имот не е обособен по никакъв начин от останалата част на складовата база, като не и е известно някой да е предявявал права върху него пред дружеството или да са водени разговори с лица, на които същият да е бил възстановен.Отбелязва също, че целият имот е ограден, има два входа, за които въведен е пропускателен режим и влизането не е свободно, като до спорната част е разположен пункт №2.Осъществяваното от охранителната фирма наблюдение е 24 часа в денонощието.При разпита си пред съда свидетелката В. К., заявява, че от сина си знае къде се намира спорният имот, като посочва, че същият е разположен зад една голяма постройка.Твърди, че около 2010г. нейният син и К. К. мислили да започнат общ бизнес, като сложат в имота едно голямо хале. Поддържа, че К. са говорили с директорите на фирмата за това, като не е известно същите да са се противили. Отбелязва също, че знае, че страните са водили дело във връзка с нанасянето на имота в кадастъра. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд е разпитан свидетелят С. Я., син на сестрата на съпругата на Г. К..Същият заявява, че познава спорния имот от лелинчо си. Посочва, че имотът се намира до голямата сграда, до един орех, далеч от главната улица, като същият не е ограден. Твърди, че лично е ходил там с лелинчо си, като при посещенията си не са имали проблем да стигнат до него.Уточнява, че са влизали от главния вход, където имало бариера, но никой не ги спирал.Лелинчо му е имал планове да направи хале в имота, да развие бизнес със синовете си, като е водил преговори със собствениците на сградата да му дадат мястото или да го откупят от него.

Във връзка с възникналата колизия на твърдените от страните придобивни основания и искането на ищеца за осъществяване на косвен съдебен контрол върху постановеното в полза на наследодателя на ответниците съдебно решение за отмяна на отчуждаването, постановено в производство по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС са дадени задължителни разяснения от горестоящия съд.Съгласно тях само ако правоприемството между ищцовото дружество и държавата е настъпило преди началото на реституционния процес и правоприемникът на държавата не е участвал като страна в производството по издаване и обжалване на административния акт, косвеният съдебен контрол е допустим.Издаденият от кмета в производството по обжалване на отказа му акт се явява противопоставим на държавата, съответно и на лицата, които черпят права от нея.В настоящия случай, от събраните пред въззивния съд писмени доказателства се установява, че производството по отмяна на извършеното отчуждаване на процесния имот е инициирано от Г. К. с депозирана на 10.03.1992г. от него молба до кмета на Столична голяма община.Същевременно видно от приложената по делото документация, процедурата по приватизация на ДФ „Книгоразпространение“ е открита със заповед на министъра на търговията от 18.06.1993г., а самият договор за прехвърляне на собствеността върху ДФ „Книгоразпространение“ е сключен на 22.02.1994г.От изложеното следва, че към момента на настъпване на правоприемство между държавата и праводателя на ищеца-„Бърт“ АД реституционния процес е бил започнал, поради което извършването на косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК върху съдебното решение, с което е отменен отказът за отмяна на отчуждаването се явява недопустимо.Съгласно чл.6 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение, поради което за да бъде то противопоставимо на последващите приобретатели, следва да се установи дали предоставеното парично обезщетение е възстановено.В случая, от приложеното по делото платежно нареждане се установява, че изплатената на Г. К. сума в размер на 1 778 лева е изплатена обратно на 17.09.1993г.Следователно на тази дата собствеността върху процесния имот се е върнала в патримониума на наследодателя на ответниците, като последващият договор за приватизация на ДФ „Книгоразпространение“ от 22.02.1994г. не е породил транслативно действие по отношение на този имот.Предвид посоченото, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост върху имота на основание приватизация и апорт се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради неоснователност на предявения иск за собственост на наведеното главно основание, въззивният съд е приел, че следва да се произнесе по наведеното в условията на евентуалност придобивно основание – давност.С доклада по делото е обявено като безспорно между страните обстоятелството, че от 1994г. „Бърт“ АД, а от 2000г. „Давекс“ АД е упражнявал фактическа власт върху имот с идентификатор *.Видно от приетото по делото заключение на СТЕ, процесният имот с идентификатор *попада в границите на имот с идентификатор */сега */, поради което може да бъде направено заключение, че посочените дружества се упражнявали фактическа власт и върху него.Този извод се подкрепя и от заявеното от вещото лице в заключението обстоятелство, че спорният имот не е с материализирани на място граници, както и от показанията на всички свидетели, които единодушно заявяват, че същият не е отделен по някакъв начин от притежавания от ищеца имот.В същото време твърденията на свидетеля Я. за спорадични посещения на имота от лелинчо му Г. М. не са достатъчни, за да се приеме, че последният е упражнявал фактическа власт върху същия.Доколкото от доказателствата по делото се установява, че спорният имот е част от притежаваната от ищеца складова база, както и предвид факта, че с приемо-предавателния протокол от 09.06.1994г. е предадено владението върху терена, на който същата е разположена, съдът намира, че както той, така и неговият праводател са извършвали спрямо спорния имот собственически действия, третирайки го като свой.В тази връзка са и показанията на свидетелката А. Я., която заявява, че имотът като част от складовата база е ограден и охраняван от дружеството, в което тя работи, като посочва, че точно до него е разположен и пункт №2.Прието е още, че по делото не е оборена презумпция на чл.69 от ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя освен ако не се установи, че я държи за другиго.Изложените от свидетелите В. К. и С. Я. твърдения за водени между част от ответниците и директорите на ищцовото дружество разговори за изграждане на хале в спорния имот съдът намира за общи и неконкретизирани, а също и за производни, доколкото не сe основават на преки възприятия на разпитаните лица. В същото време следва да се вземе предвид, че свидетелката В. К. посочва, че такива преговори са водени около 2010г., тоест повече от 10 години след възстановяване собствеността върху имота, съответно от установяване на фактическата власт върху него от праводателя на ищеца.От своя страна, приложените по делото приходни квитанции за платени данъци, справка за извършени плащания от починалите собственици С. и Г. К., декларации по чл.14 от ЗМДТ и дубликати от приходни квитанции за ДНИ и ТБО за 2016г.-2023г. от наследниците на посочените лица също не са в състояние да смутят и прекъснат давността, доколкото съгласно константната съдебна практика декларирането на имота и плащането на данъци на са израз на намерение за своене на имота, нито отблъскват владението.Въззивният съд е изложил мотиви, че в случая не се установява нито „Бърт“ АД да е знаело, че при сключване на приватизационната сделка на 22.02.1994г. придобива правата си от несобственик, нито ищцовото дружество да е било наясно, че праводателят му не е собственик, поради което е прието, че установеното от тях владение е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и за него следва да се приложи кратката 5-годишна давност.С оглед на изложеното и доколкото от доказателствата по делото се установява, че фактическата власт върху имота е предадена на „Бърт“ АД на 09.06.1994г., то посоченият по-горе срок следва да се счита за изтекъл на 09.06.1999г. Макар позоваването на правните последици на давността да е заявено в един по-късен момент, същите следва да се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и по чл.79, ал.2 от ЗС.

Въз основа на горното е прието, че предявеният по реда на чл.124, ал.1 от ГПК иск следва да бъде уважен на предявеното евентуално основание – придобивна давност.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като същия е неотносим към решаващите изводи на въззививния съд, че първоначално „Бърт“ АД, а впоследствие и ищецът, са владели процесния имот.Действително в мотивите си въззивният съд е приел, че с приемо-предавателния протокол от 09.06.1994г. е предадено владението върху терена от Министерство на търговията на „Бърт“АД/праводател на ищеца/, но това обстоятелство не е било и спорно между страните.С доклада по делото е обявено като безспорно между страните обстоятелството, че от 1994г. „Бърт“ АД, а от 2000г. „Давекс“ АД е упражнявал фактическа власт върху имот с идентификатор *./стр.*/.Това се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория и третия поставени въпроси.Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил с тази практика.Изложени са подробни мотиви по наведеното в условията на евентуалност придобивно основание, че ищецът е придобил спорния имот по давност.Отчетен е фактът, че между страните не е спорно обстоятелството, че владение върху имота е било установено първоначално от „Бърт“АД, който въз основа на договор за покупко-продажба от 22.02.1994г., е придобил правото на собственост върху ДФ „Книгоразпространение“, включваща и недвижим имот, представляващ складова база на [улица], [населено място], с площ на терена от 46 000 кв.м., както и застроена площ от 4 500 кв.м./в който попада процесния имот/.Прието е, че договорът не е породил прехвърлително действие, тъй като към момента на неговото сключване собственик на спорния имот не е била държавата, а наследодателят на ответниците, на когото той е бил възстановен, но приобретателят е имал качеството си на добросъвестен владелец и е могъл да придобие собствеността с непрекъснато владение за период по-голям от 5г., който в случая е изтекъл през 1999г.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по четвъртия поставен в изложението въпрос, който в случая се явява неотносим.Декларирането на един имот и заплащането на данъците за него би имало значение само в случая, в който деклараторът се позовава на придобивна давност, т.е същите да се разглеждат като действия, които установяват намерението му за своене на вещта.По делото се установява, че процесният имот е бил възстановен в полза на Г. А. К./наследодател на ответниците/, поради което декларирането на имота и заплащането на данъците е негово задължение като собственик, установено в ЗМДТ.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по петия поставен въпрос, тъй като същият е поставен общо.Липсват доводи в касационната жалба и изложението към нея, че в конкретния случай въззивният съд е приложил неправилно разпоредби, които имат отношение към придобивната давност.Отделно от това такова нарушение не се установява, тъй като са изложени съображения относно: момента на установяване на владението върху имота от „Бърт“АД; придобитото въз основа на възмезден договор владение върху един имот следва да се определи като добросъвестно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява, че купувачът по договора за покупко-продажба от 1994г. е знаел, че придобива от несобственик; владението не е било прекъсвано от момента на неговото установяване; правото на собственост от добросъвестния владелец се придобива въз основа на 5г. давностно владение; владелецът може да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност и в хода на исковия процес.

Не следва да се допуска касационно обжалване по последния правен въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са формирани в отклонение на посочената в изложението съдебна практика.Въззивният съд е изложил мотиви, че от момента на придобиване на имота „Бърт“АД е установил непрекъснато владение върху имота.Евентуалното предявяване на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност.Действия, които не попадат в обхвата на изрично предвидените в закона хипотези, не могат да прекъснат течението на придобивната давност.Прието е, че от показанията на свидетелите, които са били разпитвани на страната на ответниците, които са дали сведения на съда, че са водени разговори между представителите на дружеството и наследодателите на ответниците, са общи и неконкретизирани.Дори да бъдат изцяло кредитирани, то не се установява, че представителите на дружеството се заявили недвусмислено, че реституентите са собственици на част от владяния от тях имот, което изявление да е довело до прекъсване на придобивната давност.

От изложеното по-горе следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение