Определение № 171 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. No 1424 /20.01.2011 година на К. В. Д. и Л. Н. Д., и двамата от [населено място] чрез адв. Г. Ф. АК- [населено място] срещу Решение Nо 1619 от 03.12.2010 година по гр.д. Nо 2459/2010 година на ОС-Пловдив. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. По делото е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване е на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК с доводи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материално правните и процесуално правните въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, а именно по въпроса „ за липсата на значение на факта на плащане на данъците на един недвижим имот при спор за придобиване правото на собственост по давност като израз на своенето за себе си и демонстрирането на това отношения спрямо всички останали „ и по въпроса“ за допустимостта със свидетелки показания да се доказва погасяване на парични задължения, установени с писмен акт каквито са данъчните задължения“, в смисъл противоречащ на Решение Nо 711 / 07. 04. 1977 г. по гр.д. Nо 2922/76 г. ВС-първо отд. и на Решение Nо 2035 / 07. 05. 1980 г. по гр.д. Nо 559/80 г. на ВС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- Х. Д. и И. Г., с който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба на К. и Л. Д. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, и с оглед на постановеното Определение Nо 95 от 24.02.2012 год. по ч.гр.д.Nо 555/2011 година, същата се явява процесуално допустима. С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение 331 от 28.06.2010 година по гр.д. Nо 46/ 2010 година на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен иска на К. и Л. Д. за съдебна делба на недвижим имот-жилищна сграда 02 ПМЖ със застроена площ 59 кв.м., построена в ПИ * по КК в [населено място], находящ се в терен урбанизирана територия с начин на ползване ниско застрояване, след като е прието, че страните не са носители на правото на собственост, а носител на правото е конституираното като подпомагаща страна И. Г., релевирано чрез оспорване правата на ищците по издадения констативен нотариален акт за собственост. След преценка на доводите на касатора в рамките на производството по селекция, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване. Изведените въпроси: за липсата на значение на факта на плащане на данъците на един недвижим имот при спор за придобиване правото на собственост по давност като израз на своенето за себе си и демонстрирането на това отношения спрямо всички останали „ и по въпроса“ за допустимостта със свидетелки показания да се доказва погасяване на парични задължения, установени с писмен акт каквито са данъчните задължения“, нямат качеството на обуславящи изхода да делото. Производството за делба е инициирано от К. и Л. Д., в тежест на които, в рамките на предмета на спора при оспорване от ответниците на констатациите по НА Nо */2004 година, за признаване право на собственост по давност, е да установят че са налице елементите на фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС и са придобили правото на собственост. Фактите, свързани с плащането на данъците лично или чрез трето лице за погасяване на публични задължения, нямат отношение към установяване елемента „своене на процесния имот”, който предполага установяване на отношения между владеещия имота несобственик и невладеещия имота собственик, а не изпълнение на задължения към държавния фиск. Само и доколкото поставените въпроси имат качеството на обуславящи изхода на делото, съгласно ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, могат да бъдат база на която да бъде извършена селекцията на посоченото основание – чл. 280 ал.1 т.2 ГПК т.е. да се прецени наличието на противоречиво прилагане на закона от съдилищата по въпросите на придобивната давност. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК