Определение № 503 от 05.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 623/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Б. С. срещу решение № 3194 от 23.07.2014г по гр.дело № 410/20143г. на Окръжен съд –Благоевград в частта, с която след частична отмяна на решение №167 от 09.01.2014г на Районен съд Благоевград е определен друг режим на лични контакти с бащата и детето С. Й. С., [дата на раждане] г в Р. Гърция .При постановен на първа инстанция развод съгласно решение №167 от 09.01.2014г на Районен съд Благоевград, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете са предоставени на майката и детето да живее при нея ,като решението е влязло в сила в тази част. Касационната жалба е постъпила срещу въззивното решение и в частта, с която след частична отмяна на пъроинстанционното решение е отхвърлен иска по чл. 143 ал.2 СК за горницата над присъдената от въззивния съд 150 лева месечна издръжка ,до пълния претендиран размер от 500 лева. В приложеното към жалбата изложение се формулират множество въпроси: за служебното задължение на съда да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето ,когато спорът касае страна,за чийто интерес съдът следи служебно с оглед приетото в ТР №1/2013г ОСГТК разрешение. Според изложението въззивното решение е в противоречие с тази задължителна практика – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Според защитата въззивният съд не е събрал служебно доказателства за местоживеенето на бащата, което в друга държава и не е изяснил обстоятелствата, свързани с битовите условия по местоживеенето му ,не е изискал и служебно доказателства за доходите му в тази държава ,не е изяснил на какво основание плаща осигуровки като земеделски стопанин ,което е в противоречие и с реш. №537/2012г д.№214/2012 І. г.о ,реш.87/2009 гр.д №3374/2008 ІІ г.о на ВКС Поставят се въпроси за необходимостта от задължително изслушване на родителите по чл. 59 ал.6 СК, което правило защитата счита за нарушено от въззивния съд в противоречие с реш. № 207/2013г д.№911/ІV г.о и реш.№116/2014 ІV г.о, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК; за режима на лични контакти между родителя и детето при условие, че живеят в различни държави, като се изтъква противоречие с ППВС №1/1974г и задължителна практика на ВКС по този въпрос в реш. № 116/2014гІV г.о, реш. № 452/2010г на ІV г.о с оглед правото при режим на лични контакти родителят да води детето в своето местожителство .Като процесуалноправен въпрос се поставя твърдението, че съдът не е обсъдил всички доказателства в съвкупност, основал и изводите си на избрани доказателства ,без да е обсъдено в мотивите защо възприема едни, а отхвърля други. Цитирани са множество решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК за задълженията на съда в тази насока. Като правен въпрос се изтъква противоречие с критериите за определяне издръжката на малолетни деца ,установени в ППВС №5/1070г и реш. № 280/2011г ІІІ г.о, реш. № 147/2011г ІІІ г.-о и реш. №9/2014г ІV г.о ,постановени по реда на чл. 290 ГПК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .С посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставя въпроса допустимо ли е съдът да приеме ,че бащата е представил доказателства за доходите си съобразно вменено му задължение по чл. 190 ГПК в хипотеза ,че е гръцки гражданин и представя декларация на български език без да отрази че съзнава ,че носи наказателна отговорност за неверни данни .Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 142 ГПК и по него няма съдебна практика. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема съображенията на защитата за разрешение, дадено от въззивния съд в противоречие с указанията по т.1 от ТР№1 от 09.12.2013 ОСГТК по въпроса за процесуалната активност на въззивния съд включително при служебно събиране на доказателства с оглед охрана интереса на детето, при положение че Окръжен съд Благоевград е следвал и приложил именно тези указания. В определението си от 22.05.2014г съдът е изискал служебно справки от НАП за осигурителните данни на страните ,задължил е бащата на основание чл.190 ал.1 ГПК да представи доказателства относно месечните му доходи и имотно състояние, допуснал е и повторно изслушване на вещото лице по делото. Представените в тази връзка доказателства във въззивното производство е приел (за разлика от случая, дал основание за постановяване на решение № 877/2009 ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК) и обсъдил в решението си заедно с останалия доказателствен материал по делото, при разрешаването на двата спорни въпроса - за подходящия режим на лични контакти и размера на дължимата издръжка .Също така, при формиране на решаващите си изводи въззивният съд не е дал конкретно основание за поставяне на общия въпрос дължи ли се обсъждане на доказателства в съвкупност ,а не избирателно и без да е посочено в мотивите защо се възприемат едни ,а се отхвърлят други. Никое доказателство по делото не е било „отхвърлено”.При всеки свой фактически извод съдът е посочил доказателството, относимо към формирането му: относно издръжката на стр.7 от решението си ,а относно режима на лични контакти - стр. 3 - 6 от решението си. При определяне кръга подлежащи на съобразяване факти с оглед спецификата на спора, засягащ интересите на дете, въззивният съд е съобразил указанията в ППВС №1 от 12.11.1974г и разбирането му за целта на режима при личните отношения изцяло съответства на дадените в практиката на ВС на РБ и ВКС насоки и тълкувателни указания, изтъкнати включително в цитираната от защитата практика по чл. 290 ГПК (реш. № 207 от 2013г ІV г.о, реш. № 116 от 2014г ІV г.о ). Даденото от въззивния съд разрешение по същество на въпроса за режима на лични контакти в случай, че такъв се определя за родител - гражданин на друга държава - членка на ЕС ,също е в пълно съответствие, а не в противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974г, реш. №452 от 2010г,ІV г.о и реш. № 116 от 2014г ІV г.о. на ВКС, още повече предвид обстоятелството ,че по настоящето дело местожителството на бащата в Р.Гърция е установено - детето е родено там. Повдигнатият в изложението въпрос за липсваща служебна активност на съда с цел изясняване какви конкретно са битовите условия в местожителството на бащата, щом той ще отвежда детето при себе си, е неотносимо поставен, освен ако не се касае за необходимост от мерки по чл.59 ал.8 СК. Необходимост на това основание в случая е съответно преценена само за първите два месеца, като причината е, че майката активно е препятствала контактите с бащата, въздействала е с поведението си върху детето при което са налице признаци на родителско отчуждение спрямо бащата и то трябва да бъде преодоляно. Касаторката цели да осуети това, тя е настоявала за режим, при който контактите с бащата да са двучасови ,в нейно присъствие и под контрола на социален работник, изцяло в нейното местожителство. Упражняването на родителските права е предоставено на нея. При това положение, като е обсъдил включително заключението на вещото лице ,че при конкретното състояние на детето стеснен режим е препоръчителен само в началото на процеса на сближаване, въззивния съд е постановил режим съобразно правото на бащата на личен контакт с детето, с възможност да го отвежда със себе си, което право не може да бъде обуславяно в решаваща степен от възраженията на другия родител, преформулирани във въпроса. Неотносимо се поставя и въпрос за необходимостта от задължително изслушване на родителите по чл. 59 ал.6 СК, при положение че същите са били изслушани, включително и от въззивния съд в съдебно заседание на 19.06.2014г ,след което нищо не е налагало да бъдат изслушвани отново, с оглед новонастъпили обстоятелства. При определяне на месечната издръжка не е допуснато противоречие с установените критерии в ППВС №5/1970г, за което да свидетелства определният общ размер от 250 лв за нуждите на десетгодишно дете, от които бащата ще заплаща по 150 лева месечно. За разлика от първостепенния съд, въззивния съд се е позовал на събраните пред втората инстанция доказателства относно възможностите на двамата родители да заплащат издръжка, включително обясненията на бащата по реда на чл. 176 ГПК, че в Р.Гърция се осигурява въз основа на годишен доход от 500 евро. Тезата на защитата, че липсата на служебна активност от страна на съда е довела до неустановяване на друг, по-висок доход на бащата в Р. Гърция, както и че е допуснато съдът да основе изводите си за липса на доходи от търговска дейност на ответника в страната - въз основа на декларация от негова страна, която не съдържа изявление за знание относно наказателната отговорност при деклариране на неверни данни ,не е решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Изводите на съда за доходите на бащата не са изградени въз основа на тези декларации, а е посочено ,че като е представил същите по указание на съда ,ответникът е изпълнил задължението и чл. 161, вр. чл. 190 ал.2 ГПК не може да се приложи.. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.