Определение № 203 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1985/2013 г.

Производство по чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Подадена е от П. Ж. П. от [населено място] частна жалба против определение № V-341 от 07.02.2013г. по ч.гр.д.№ 113/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърден отказ № 7059 от 28.12.2012г. по нот.д.№ */*г. на нотариус М. В., рег. № * за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот в [населено място] с идентификатор *, стар идентификатор *, кв.*,парцел *, с площ от * кв.м. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита съображенията на съда и на нотариуса за липса на доказателства за правото на собственост за несъстоятелни, тъй като молителите разполагат с влязло в сила решение на административен съд, с което правата им върху имота са признати. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ Дали влязлото в сила решение представлява доказателство за правото на собственост; 2/ Допустимо ли е съдът в производство по обжалване отказ на нотариус да се произнася по доказателствената сила на неотменено съдебно решение и да извършва ревизия на това решение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Нотариус с рег.№ *, М. В., е сезиран от П. Ж. П. и В. Ж. К. с молба за издаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот по реституция на основание чл.587, ал.1 ГПК /изрично в молбата е посочено, че не се иска извършване на обстоятелствена проверка/. За да постанови отказа нотариусът е взел предвид представените писмени доказателства - съдебно решение по административно дело, три броя скици, заповед за нанасяне имота в кадастралния план, както и по своя инициатива се е снабдил с влезли в сила съдебни решения относно имота и е приел, че молителите не разполагат с документ за правото на собственост отпреди отчуждаването, а единствено съдебното решение по адм.д.№ 14/1998г. на Бургаски окръжен съд и заповедта на Кмета на [община], не са достатъчни да легитимират молителите като собственици. Освен това, нотариусът е изтъкнал, че с влязло в сила решение в производство по иск за собственост, заведен от ПК “П.”, са били отречени правата на молителите върху имота по същата причина - че не са налице данни за собствеността на наследодателя преди одържавяването. С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е потвърдил отказа, като е посочил, че административното решение за възстановяване на собствеността не легитимира молителите като собственици, тъй като е било оспорено от трето лице - ПК “П.”, върху него е упражнен косвен съдебен контрол, допустим съгласно Т. № 6/2006г. и в резултат на това правото на собственост е отречено. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, но не е изтъкнал обстоятелства, обуславящи значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията в ТР № 1/2009 на ОСГТК,т.4. Първият формулиран въпрос е дали влязлото в сила решение представлява доказателство за правото на собственост. Налице е утвърдена съдебна практика, според която правото на собственост се доказва с документи, удостоверяващи придобивен способ по чл. 77 ЗС, производен или оригинерен, най-често нотариален акт за правна сделка или такъв за удостоверяване право на собственост въз основа на писмени доказателства или за обстоятелствена проверка. В този смисъл е Решение № 84 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., I г. о., ГК. Съдебното решение по иск за собственост има действие между страните по спора и не представлява документ за собственост. Съдебно решение, постановено в административно производство, също не притежава легитимиращо действие за собствеността, тъй като предметът на това производство обхваща законосъобразността на един административен акт и спорове за собственост не се разглеждат. В обжалвания акт са направени същите изводи, поради което липсва основание за достъп до касационен контрол. Вторият правен въпрос е за допустимостта съдът в производство по обжалване отказ на нотариус да се произнася по доказателствената сила на неотменено съдебно решение и да извършва ревизия на това решение. За да постанови издаване на констативен нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК нотариусът, съответно и съдът в производство по обжалване на отказ на нотариуса, следва да провери дали представените писмени доказателства доказват правото на собственост на молителя. Тази проверка е вменена като задължение на нотариуса. В хипотезата на чл. 587, ал.1 ГПК е необходимо представените документи да доказват напълно придобиването на правото на собственост на посоченото от молителя основание. В този смисъл е определение № 612 от 29.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 614/2009 г., I г. о., ГК, както и посоченото по-горе Решение № 84 от 11.07.2011г. Ето защо в случая нотариусът и съдът са извършили изискуема от закона преценка на представените легитимационни документи. След като по повдигнатия въпрос е налице съдебна практика то основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е изключено. Предвид изложеното при липсата на основание по чл. 280, ал.1 ГПК следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.