Определение № 1095 от 21.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 430/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Юробанк Бълтгария„ АД, [населено място] против решение №1585 от 21.12.2022 г. по т.д. №1976/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по касация- Д. О. Ф. и К. Л. Ф., чрез пълномощника си – П. Г. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. В. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е поставил въпросът – „ Следва ли при постановяване на въззивното решение, въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото“. Касаторът е възпроизвел части от мотивите на решение на ВКС № 141/01г., с които се обобщават правомощията на въззивната инстанция при нейна преценка, че в резултат на допуснати процесуални нарушения делото е останало непопълнено с доказателства. Страната е поставила въпроса – „Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателства, съдържащо се в кориците на делото, на основание чл.280,ал.1 т.1 от ГПК“. Изброена е практика на ВКС обобщена като разрешения, че въззивният съд бил длъжен да обсъди всички допустими, относими и своевременно представени доказателства. Поставен е въпросът – „Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото“. Отново е изброена съдебна практика, за която се твърди, че разрешава въпроса в противоречие с приетото от въззивният съд. Касаторът е уточнил, че съдът не бил обсъдил две негови възражения, а именно – че писмо изх. № 2234от 05.11.12011г. не представлява уведомление за настъпила предсрочна изискуемост и че исковете са разгледани от Върховен съд – Кралска скамейка и са били отхвърлени защото предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на ответниците. Страната е развила оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането за изискване на мотивите на акта на Върховният съд – Кралска скамейка. Посочил е, че въззивния съд не бил дал отговор и на възражението във въззивната жалба за това, че по делото не били представени общите условия на банката, поради което и не било доказано, че същата е имала договореност да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка е поставен въпроса – „При какви предпоставки вземането по договор за кредит може да стане предсрочно изискуемо“. Посочено е противоречие с ТРОСГТК № 4/13г. – т.18. Други доводи не развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора първи три въпроса са с идентична насоченост и третират задълженията на въззивният съд за обсъждане на всички доказателства по спора както и доводите на страните. Тези въпроси, обаче, са относими към всяко едно съдебно производство, по което е постановено въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. За да е релевантен въпроса и с оглед приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, то касатора следва да посочи кои от възраженията, доводите и доказателствата по спора не са били разгледани от въззивният съд, и как това се е отразило върху постановения от него правен резултат. В случая и по отношение на трите въпроса касаторът е уточнил, че съдът не бил обсъдил две възражения- че писмо изх. № 2234 от 05.11.12011г. не представлява уведомление за настъпила предсрочна изискуемост и че исковете са разгледани от Върховен съд – Кралска скамейка, и са били отхвърлени защото предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно на ответниците. Доводът за това, че съдът не се произнесъл по двете така определени от страната „възражения“ се основава на фактически невярно интерпретиране на мотивите на решението и на неразбиране относно това какво е правното съдържание на възражението, като правозащитно средство. Първото „възражение“ сочено от страната не само е обсъждано от съда, но са изложени и подробни мотиви / в това число и тези, към които решението препраща по чл.272 ГПК/във връзка с писмо №2234, т.е. доказателството и факта, който той обективира е обсъдено, а това че страната не е съгласна с направените изводи е ирелевантно спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Второто „ възражение“ също е обсъдено от състава, като същият е сметнал за ирелевантни и необвързващи го мотивите на цитираното съдебно решение на Върховния съд, Кралска скамейка. Или обосновани, с тези обсъдени от съда обстоятелства, налагат извод, че въпросите не са релевантни. Допуснатите от съда процесуални нарушения – въведени като оплакване на страната не са предмет на тази фаза на касационното производство, като същите, дори и доказани / какъвто не е разглеждания случай/ са ирелевантни спрямо поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Дори и да бъде приет за релевантен третият поставен въпрос, отново не се обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като не е защитен адекватно допълнителния критерий. Съдът не само, че е постановил акта си в съответствие с цитираната тълкувателна практика, но и се е позовал на нея относно същността на настъпването на предсрочната изискуемост като юридически факт, който има определени правни последици. Освен това, съдът изрично е констатирал, че неплащането на вноски по кредита е било доказано и изяснено чрез изслушаната експертиза, а общите условия, банката е следвало да представи в определени процесуални срокове, в подкрепа на оплакването си, след като твърди, че не съдържат изискванията посочени в нейното писмо към длъжника, което, обаче, не е оспорено – нито като авторство нито като съдържание. Извън това, общите условия на банките са публично известни и могат да бъдат установени и без да се изисква тяхното представяне, а и същото не е било необходимо, както е отчел и съда, с оглед обстоятелството, че неплащането на няколко поредни вноски има законово определена последица – възможността на банката с нарочно изявление да направи кредита предсрочно изискуем. Или, страната не обосновава твърдяното противоречие. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение