Определение № 966 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2229/2024 г.

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК касационна жалба на Д. И. Х. срещу постановеното във втората фаза на делбеното производство решение № 76 от 13.03.2024 г. по в. гр. д. № 775/2023 г. на Пернишкия окръжен съд.

С него е потвърдено в обжалваните му части решение № 1924 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 1683/2022 г. на Пернишкия районен съд и като краен резултат е постановено изнасянето на делбения имот на публична продан, като на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС Д. И. Х. е осъден да заплати на З. Г. Н. сума в размер на 3 946,40 лв., представляваща половината от вложените средства за ремонт и труд за извършени в имота подобрения, а претенцията на Х. по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на Н. да му заплаща обезщетение в размер на половината от средномесечния наем, считано от 24.04.2023 г. до влизане в сила на решението по извършване на делбата, е оставена без уважение като неоснователна.

Касаторът оспорва въззивното решение в частите му за неговото осъждане по претенцията на ответницата за сметки по чл. 346 ГПК, както и за оставяне без уважение на молбата му за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Позовава се на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към жалбата касаторът моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване при формулирани въпроси:

1. „ Допустимо ли е в първото съдебно заседание на втората фаза по допускане на съдебна делба да се направи искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на суми срещу ползването на имота от другия съсобственик занапред? “;

2. „ Как следва да се разглеждат отношенията и кой следва да заплаща извършените подобрения, когато страни по производство за съдебна делба са бивши съпрузи, като имотът се владее от пълнолетния син на спорещите страни, съпругата е извън страната, а съпругът не ползва 1/2 ид. част от жилището? Една част от подобренията са извършени от сина с личен труд и част от парични средства и друга част с парични средства от бившата съпруга, която е извън страната? “;

3. „ Следва ли съсобственик на имота след завеждане на дело за съдебна делба на имота и искане за изнасянето му на публична продан, същият да отговаря за извършените от другия съсобственик подобрения в имота, след като е лишен от ползването на 1/2 ид. част от съсобственото жилище и има образувано дело? “.

По първия въпрос се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по втория и третия въпроси - по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор ответницата З. Г. Н., представлявана от адв. С. В., оспорва жалбата по съображения за неоснователност и отсъствие на предпоставки за допускането ѝ до касационно разглеждане. Претендира разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

Съдебната практика приема, че решението по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение, което не е преграждащо, не създава сила на пресъдено нещо и по естеството си е привременна мярка до приключване на делбата. С него не се решава спор по същество и затова обжалването, съгласно изричната разпоредба на закона, се изчерпва само в рамките на една по-горна инстанция /т. 6 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, която запазва действието си и по отношение на чл. 344, ал. 2 и 3 ГПК - определение № 503 от 25.10.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2011 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 377 от 08.11.2013 г. по гр. д. № 6165/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., и др./. В случая решението на районния съд по привременните мерки е обжалвано пред окръжния съд, който се е произнесъл с обжалваното решение и с това процесуалният ред за контрол е изчерпан. Следователно касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение с характер на определение по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК и следва да се остави без разглеждане, като не се обсъжда поставеният в тази връзка първи правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съдебната практика, на която според касатора въззивното решение противоречи.

В останалата част касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /претенцията за сметки е с цена 5 256,50 лв./, поради което е допустима. Същата не обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради следните съображения:

За да уважи претенцията за сметки на З. Н. против Д. Х., въззивният съд е съобразил правоустановителното действие на влязлото в сила решение № 1262 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 1683/2022 г. на Пернишкия районен съд, с което е допусната, при равни квоти между страните, делба на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Приел е, че искът за заплащане на стойността на извършени подобрения в делбения имот е надлежно предявен в първото открито съдебно заседание от втората фаза на делбеното производство. Същият е и доказан, доколкото от представените писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата Н. със собствени средства е предприела извършването на строителни и монтажни работи в делбения апартамент - подмяна на дограмата и балконската врата в хола; подмяна на част от подовите настилки; полагане на латекс в част от помещенията; монтаж на кухня по поръчка, оборудвана с нови абсорбатор, фурна, плот за вграждане и мивка. Посредством приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че така извършените подобрения съществуват към момента на огледа, като същите са оценени на обща стойност 7 892,80 лв. към момента на извършването им. Обосновавайки се с показанията на изслушаните в хода на делото свидетели, въззивният съд е възприел извода, че подобренията са извършени със съгласието и без противопоставянето на съделителя Х., поради което отношенията между съсобствениците по отношение на тях следва да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - дължат се действително извършените разходи за подобренията, съобразно квотата в съсобствеността, или в разглежданата хипотеза - 1/2 от стойността на подобренията, възлизаща на сумата 3 946,40 лв.

При така изложените констатации относно правнорелевантните факти от значение за уреждане на отношенията между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в съсобствения им имот, правните изводи на съда съответстват на трайно установената практика на ВС и ВКС, обективирана в Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС, ТР № 85 от 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г. в неотменената с постановлението негова част, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 1 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 1131/2018 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 113 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3575/2022 г. на ВКС, II-ро г. о., и др. Когато претенцията е за обезщетяване на необходими разноски или подобрения, направени по съгласие на съсобствениците, отношенията се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. Вложените средства от подобрителя - съсобственик се поделят между останалите съсобствениците съобразно квотите им в съсобствеността.

В случая поставените втори и трети правни въпроси от изложението представляват казуистични формулировки на основополагащия принципен въпрос за уреждане на отношенията между съсобствениците при извършени подобрения в съсобствен имот. Поради това и тъй като е налице трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение, не може да се приеме, че разрешаването на конкретно поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото по смисъла на дадените разяснения в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, същите в едната си част са зададени в контекста на фактически положения, каквито не са приети за установени в обжалваното въззивно решение, поради което и се явяват неотносими към решаващите правни изводи на съда по основателността на предявения иск за сметки.

В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта му, с която на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС Д. И. Х. е осъден да заплати на З. Г. Н. сума в размер на 3 946,40 лв., представляваща половината от вложените средства за ремонт и труд за извършени в имота подобрения.

При този изход на спора, ответницата по касация има право на сторените от нея разноски за адвокатска защита в размер на 1 200 лв., съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 24.04.2024 г. и списък.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,