Определение № 5604 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. С., чрез адв. В. Ш., срещу решение № 506 от 19.09.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 405/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 228 от 21.02.2022 г. на Районен съд – Велико Търново по гр.д. № 2110/2021 г. е отхвърлен предявеният от С. С. С. иск с правно основание чл. 109 от ЗЗД за осъждане на „ВиК – Йовковци“ ООД да предприеме необходимите действия за възстановяване на водоползването от ищеца в недвижим имот, представляващ дворно място от 2540 кв.м., за което е отреден парцел * – * в кв. *** по регулационния план на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. При установено по делото с писмени и гласни доказателства обстоятелства, че водопреносната мрежа/инсталация в едно населено място е изградена предимно с участието на населението с доброволен труд през първата половина на 80-те години на миналия век, когато са включени/присъединени към изградената мрежа чрез изградени водопроводни отклонения имотите в строителните очертания на населеното място, включително процесният имот и в тези имоти /процесния/ не е установено наличието на някои от елементите на водопроводните инсталации и/или строителните книжа за изграждане на водопроводно отклонение, предвидени в изискванията на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи или действалата преди нея Наредба № 9 за ползването на водоснабдителните и канализационни системи, правилен ли е изводът на съда, че този имот не е бил присъединен към изградената водоснабдителна система, защото не е присъединен по предвидения в закона ред?

2. По какви критерии се преценява дали един имот е присъединен към изградената водопроводна инсталация в населеното място по предвидения в закона ред? Тези критерии от кои нормативни актове трябва да бъдат изведени – тези, действали към момента на изграждане на водопроводната система в населеното място или тези нормативни актове, които действат към момента, в който се прави извода дали имотът е бил присъединен?

3. При установено наличие на водопроводно отклонение от изградената водопроводна инсталация в населеното място към един имот, находящ се в строителните очертания на населеното място, длъжен ли е ВиК операторът да водоснабди имота и ако да – какви действия следва да бъдат предприети, от кого и при спазване на кои нормативи?

По тези въпроси се сочи противоречие с решение № 42/10.04.2018 г. по гр.д. № 2189/2017 г. на ВКС, II г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд, при допускане на нова експертиза по направено искане във въззивната жалба, да се обоснове защо счита, че е налице необходимост от допускането на такава или е достатъчно това, че е посочил, че са налице основанията по чл. 266, ал. 3 от ГПК, защото експертното заключение, прието от първоинстанционния съд, е било своевременно и достатъчно обосновано оспорено от ответното дружество и поисканата експертиза е относима /с оглед поставените задачи/ и се явява необходима по делото? Длъжен ли е съдът да посочи вида на допусната нова експертиза – повторна, допълнителна?

5. Длъжен ли е въззивният съд, при констатиране от него на коренно различни изводи по един и същи въпрос /В настоящия случай: Бил ли е присъединен имотът на ищеца към изградената водоснабдителна инсталация в селото?/, до които са достигнали вещите лица по първоначалната експертиза, приета от първоинстанционния съд и новата експертиза, изготвена във въззивното производство, и при изрично оспорване на заключението по новата експертиза от страна в производството, при постановяване на решението си, в съответствие с изводите, до които е достигнало вещото лице по повторната експертиза, съдът да изложи конкретни мотиви в него, защо е основал същото в съответствие с изводите на новото оспорено от страна в производството заключение?

6. Представлява ли нарушение, допуснато от съда това, че същият приема заключение на вещото лице по нова експертиза и постановява решение в съответствие със заключението, което не е изготвено по начина, възложен от съда – т. е. не е отговорило на формулираните въпроси след извършване оглед на процесния имот, проверка на документите при страните, както и да извърши необходимите справки при ответното дружество? Дължи ли произнасяне съдът в мотивите на решението по направеното оспорване на приетото заключение по допуснатата от съда нова експертиза, а именно – защо приема експертизата?

От ответника по касационната жалба „ВиК – Йовковци“ ООД, чрез адв. Т. Т., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост /иск по чл. 109 ЗС/, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на УПИ * – * в кв. *** по регулационния план на [населено място].

Въз основа показанията на свидетеля М. е прието за установено, че водопроводната мрежа в селото била изградена през 80-те години с помощта на населението, като собствениците на всеки имот със свой труд и средства и по свое желание се включвали към централния водопровод. Свидетелят участвал в прокопаването на канал, в който да бъдат положени водопроводни тръби и към имота на ищеца. След закупуване на имота от ищеца през 1993г. в изградената в него постройка станала авария поради спукването на тръба, за което свидетелят съобщил на кмета на селото и последният дошъл и спрял водата от спирателния кран. Свидетелят Б. помагал на ищеца през м. февруари 2021 г. да открие тръба за водохващане за имота му и при разкопаването намерили тръба, която продължава до уличния стълб, намиращ се на границата на имота, а две седмици по-късно техници, работещи към „ВиК Йовковци” ООД, „откачили водохващането” на имота.

За безспорно е прието, че на 17.02.2021 г. ищецът е поискал възстановяване на водоподаването в имота му, но получил отказ от ответника с довод, че имотът не е водоснабден – няма разкрита партида и издавани фактури за консумирана вода, а поради претоварване на водопроводната мрежа от силно увеличената консумация на новото строителство през последните години, дружеството не дава положителни становища за присъединяване на нови потребители.

Съдът е посочил, че според заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза най-вероятно е имало изградено сградно водопроводно отклонение /СВО/, което след спукване на водомера е спряно, като е затворен тротоарен спирателен кран /ТСК/, намиращ се в имота. Според заключението на допълнителната съдебно- техническа експертиза, оспорена от ответника, при извършените от ищеца изкопни работи в имота са били открити стоманени поцинковани тръби и свързан с тях ТСК, като стоманената тръба, насочена от улицата към имота на ищеца, е прекъсната в канавката и затапена. Уточнено е, че затапването може да стане само с участието на работници на ответника. Заключено е, че имотът е бил присъединен към водопреносната улична разпределителна мрежа, след като за имота е имало изградено СВО.

Според заключението на назначената във въззивното производство съдебно- техническа експертиза, оспорена от ищеца, но приета от съда, процесният имот не е бил водоснабден, нямало необходими елементи на ВиК инсталация, изградена към имота и вътре в него. Съдът е посочил, че в съдебно заседание експертът е пояснил, че не е установил наличие на водомерна шахта и водомер в процесния имот, нито номер на пломбата на такова средство за измерване, нито клиентски номер или заплащане на изразходвано количество вода, а спирателният кран, разположен в имота, не е ТСК, а друг спирателен кран, който не е на ответното дружество. Вещото лице не е дало категоричен отговор на въпроса какво е действителното състояние на ВиК мрежата в населеното място и позволява ли присъединяване на нови абонати, без това да наруши нормалното водоснабдяване на вече присъединените такива, тъй като за целта било необходимо техническо обследване и инженерно заснемане и изчисления за населеното място.

При така приетата за установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че изграждането на централния тръбопровод в [населено място] е станало при действието на Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. 4 от Наредбата ползването на вода от водопреносните мрежи се осъществява чрез водопроводни отклонения, подаващи вода от уличните водопроводи към площадковите водопроводни мрежи на сградните инсталации, а броят, устройството и техническите параметри на водопроводните отклонения са се определяли съгласно чл. 16 до 22 вкл. от Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, одобрени със заповед № РД-02-14-35 от 1986 г. Чл. 5 от Наредбата определя реда, по който се присъединяват обекти към водопроводната мрежа – с разрешение на СП „ВиК“, издадено по писмено искане на собствениците на имоти, придружено от одобрен проект на водопроводното отклонение и на площадковите водопроводни мрежи и от разрешение за водоползване. Съдът е посочил, че според действащите през годините наредби, както и сега действащата Наредба № 4/14.09.2004 г., сградните водопроводни инсталации и вътрешните водоснабдителни мрежи на потребителите се присъединяват към водопреносните системи винаги и само чрез водопроводно отклонение, започващо от водовземната скоба или фасонна част и състоящо се от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършващо с водомерен възел и водомер, чрез който се отчита количеството на доставените ВиК услуги. Въз основа на заключенията на експертизите съдът е приел, че към имота на ищеца и вътре в него не са установени необходимите съоръжения и детайли, задължителни за един имот в урбанизирана територия, за да е водоснабден към ВиК оператор. Установено е, че в имота е имало изградена връзка към водопроводната мрежа, експлоатирана от ответното дружество. Налице са стоманени поцинковани тръби и свързан с тях ТСК, но липсва водомерна шахта със спирателен кран, водомер, възвратна клапа, спирателен кран с изпразнител. Не е установено в имота някога да е имало монтиран водомер, който да е пломбиран от ВиК оператора и заведен под съответен клиентски номер, който да е отчитал разходваната в него вода, както и фактът на заплащането й от ищеца, респ. от предишните собственици, съответно за отчитане показанията на средството за измерване от служители на ВиК дружеството. Съдът е приел, че не е установено демонтиране на водомера от страна на представител на ответника поради спукването му при настъпилата авария в имота съобразно регламентирания ред. Липсвали строителни книжа за изграждане на сградно водопроводно отклонение. С оглед на това, въззивният съд е заключил, че събраните доказателства по делото не обосновават извод, че имотът на ищеца вече е бил присъединен към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел и водоснабден по предвидения в закона ред, поради което отказът на ответника да извърши действия по възстановяване на водоподаването и ползването на ВиК услуги не се явявал неоснователен и не е довел до състояние, смущаващо правото на собственост на ищеца. Ето защо е отхвърлил предявения негаторен иск.

В допълнение са изложени мотиви, че доколкото имотът на ищеца не е бил водоснабден, то единствената възможност е това да стане по реда, предвиден в действащата сега Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е правен по смисъла на приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, а е фактически и касае правилността на изводите на съда, че процесният имот не е бил присъединен към изградената водоснабдителна система по предвидения в закона ред. Отговорът му изисква преценка на събраните по делото доказателства и правилността на направения от въззивния съд извод, че не е установено наличието на някои от необходимите съоръжения и детайли на водопроводните инсталации, задължителни за да бъде един имот водоснабден към ВиК оператор, нито строителните книжа за изграждане на водопроводно отклонение, предвидени в приложимите нормативни актове, поради което имотът не е бил присъединен към изградената водоснабдителна система, а в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да се произнася по правилността на въззивното решение.

Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е от обуславящо значение за крайния изход на спора, доколкото съдът не е отхвърлил иска, приемайки че към различните периоди /към момента на изграждане на водопроводната система в населеното място и понастоящем/ е имало съществени различия в нормативната уредба относно присъединяването на потребители и досежно имота на ищеца са били изпълнени изискванията за присъединяването му към водопроводната система към момента на изграждането й, но сега тези условия са променени и имотът на ищеца не отговаря на тях. Напротив изводите на съда са, че и към двата посочени момента сградните водопроводни инсталации и вътрешните водоснабдителни мрежи на потребителите се присъединяват към водопреносните системи винаги и само чрез водопроводно отклонение, започващо от водовземната скоба или фасонна част и състоящо се от водовземна част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършващо с водомерен възел и водомер, чрез който се отчита количеството на доставените ВиК услуги. В случая предвид липсата на водомерна шахта със спирателен кран, възвратна клапа, спирателен кран с изпразнител, водомер, който да е пломбиран от ВиК оператора и заведен под съответен клиентски номер, който да е отчитал разходваната в него вода, съдът е счел, че не може да бъде направен извод, че имотът е бил присъединен към водоснабдителната система по предвидения в закона ред.

По поставения въпрос не се констатира и противоречие с посоченото от касатора решение № 42/10.04.2018 г. по гр.д. № 2189/2017 г. на ВКС, II г.о. В него е разгледан случай, при който е било установено, че обектът е бил водоснабден още през 1989 г., като при изграждането на водопреносната инсталация в поземления имот и при изграждането на спорната сграда, са спазени законовите изисквания. Решението е постановено по въпроса дали се прилагат разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при откриване на индивидуална партида за присъединяване към водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна инсталация преди влизане в сила на наредбата. Настоящата хипотеза е различна, защото съдът е приел, че не е установено,че към момента на изграждане на водопроводната система в населеното място или понастоящем имотът на ищеца да е присъединен към водоснабдителната система по предвидения в закона ред.

По третия въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е във връзка с приетото от съда в обжалваното решение. Въпросът, така, както е поставен, предполага по делото да е прието за установено наличието на водопроводно отклонение към спорния имот и въпреки това ВиК операторът да е отказал да водоснабди имота. Видно от обжалваното решение съдът е приел нещо различно, а именно, че не е установено, че имотът на ищеца вече е бил присъединен към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел и водоснабден по предвидения в закона ред, поради което отказът на ответника да извърши действия по възстановяване на водоподаването и ползването на ВиК услуги не е неоснователен. Въпросът във втората му част също не може да бъде основание за допускане до касационно обжалване, защото е общ и не е във връзка с конкретния правен спор, а касае принципно действията, които следва да се предприемат за водоснабдяване на недвижим имот.

По четвъртия, петия и шестия въпрос се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което основание би било налице, ако разглеждането на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й, в който смисъл е разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По четвъртия правен въпрос в частта му, касаеща допускането на експертиза в условията на чл.266, ал.3 ГПК, не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл. 266, ал.3 ГПК е формирана трайна практика на ВКС /решение № 167 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 209/2017 г., I г. о.; решение № 72 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 398/2011 г., II т. о.; решение № 252 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2022 г.; решение № 18 от 4.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 454/2021 г., I т.о.; решение № 520 от 7.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2455/2023 г./, която не се нуждае от осъвременяване и с която въззивният съд се е съобразил. Приема се, че разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за допускане на нови доказателства от въззивната инстанция, когато те не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за подобно процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Същевременно, при съответно оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които служебно се събират от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, когато поради допуснатото процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна- в този смисъл т. 3 на ТР № 1 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с тази практика въззивният съд е уважил направеното искане за събиране на доказателства, приемайки че същото е относимо и допустимо.

Четвъртият въпрос във втората му част / Длъжен ли е съдът да посочи вида на допусната нова експертиза – повторна, допълнителна? / не е правен такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не е от обуславящо значение за крайния изход от спора, тъй като изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения негаторен иск, не е основан на отговора на въпроса дали при допусната нова експертиза, съдът трябва да посочи каква е тя по смисъла на чл. 201 ГПК – допълнителна или повторна.

По петия и шестия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като по тях има установена практика на ВКС /решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., решение № 21 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о./, съгласно която съдът преценява доказателствата, като когато е налице необходимост от специални знания изисква заключение на експертиза, което обсъжда заедно с другите доказателства. Съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля, е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучните изходни позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. Тази практика не се нуждае от осъвременяване, като въззивното решение не е постановено в отклонение от нея. Съдът е обсъдил заключенията по изслушаните експертизи, като е формирал решаващия си извод, че имотът не е бил водоснабден по установения за това ред, въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Доводите на касатора са, че касационно обжалване на посоченото основание следва да се допусне за проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че отказът на ВиК да извърши действия по възстановяване на водоползването на ищеца в неговия имот не е неоснователен и същият не е довел до състояние, смущаващо правото му на собственост, защото не можел да се направи обоснован извод от събраните по делото доказателства, че имотът на ищеца вече е бил присъединен към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел и водоснабден по предвидения в закона ред.

За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи са за неправилност на решението, каквато преценка не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода на спора в полза на „ВиК Йовковци“ ООД следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение