Определение № 2168 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2202/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д., представлявана от адв. И. И., срещу решение № 65 от 24.06.2025г. по в.т.д.№ 40/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е обезсилено решение № 5 от 09.01.2025г. по т.д. № 49/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново и е прекратено производство по предявения от касатора против ППК „Възраждане – Морава”, [населено място] иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че в ТРРЮЛНЦ по партида на ППК „Възраждане – Морава”, [населено място], на 08.05.2014г. е вписано несъществуващо обстоятелство – изменение на устава с въвеждане в чл.34, ал.1, предложение последно на изискване кандидатът за председател да е член-кооператор най-малко 4г. преди избора му.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на дадените в решение № 63 от 29.05.2024г. по т.д. № 334/2023г. на ВКС, I т.о. разяснения относно същността на електронната партида по смисъла на Наредба № 1/14.02.2007г. за водене на търговския регистър. Поддържа, че в конкретния случай в устава на кооперацията, респективно извършването на промени в него, следва да бъдат приети с решение на общото събрание по предвидения в Закона за кооперациите ред и именно обстоятелството дали приемането на такова решение е извършено съгласно изискванията на ЗК е релевантно за съществуване или не на вписани обстоятелства по партидата на търговеца и в частност на обявените актове като съставен елемент от нея. Сочи, че поради това именно в обявените за приети промени в устава на кооперацията са и атакуваните с иска разпоредби. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотивите, поради които е оставил без уважение направеното оттегляне на подадената от назначения особен представител въззивна жалба въз основа на изрично взето решение на ОС на кооперацията. Намира, че по този начин въззивният съд безмотивно не е зачел обективираната колективна воля на членовете на кооперацияа, присъствали на общото събрание, с приетото решение да се оттегли въззивната жалба. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Обявените актове като част от електронната партида по смисъла на Наредба № 1/14.02.2007г. за водене на търговския регистър съставляват ли вписано обстоятелство и ако да, то подлежи ли на актуване по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ при незаконосъобразност на някоя от трите хипотези на нищожно или недопустимо вписване, несъществуване на вписано обстоятелство?

2. Как следва да процедира въззивният съд, когато е сезиран с искане от прието на ОС на колективен орган /в случая ОС на кооперация/ за оттегляне на въззивна жалба, дала ход на въззивното производство, изготвена и депозирана от особен представител на ответника по спора, за който е сезиран от лицето, избрано за председател на кооперацията? Следва ли да изложи мотиви в тази насока и обсъди искането в мотивната част на постановения съдебен акт?

Ответникът ППК „Възраждане – Морава”, представляван от назначения особен представител адв. Г. Н., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че първият въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, както и не се сочи практика, в противоречие с която е решен вторият въпрос. Поддържа, че не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице-помагач на ответника – В. Г. С., представляван от адв. Х. П., оспорва касационната жалба. Поддържа, че поставените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационен контрол, и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че е предявен иск за признаване за установено по отношение на ППК „Възраждане – Морава“, че през 2014г. по партидата на Кооперацията в ТРРЮЛНЦ под № 20140508152349 е вписано несъществуващо обстоятелство – изменение на Устава на Кооперацията с въвеждането в чл.34, ал.1, предложение последно, на изискване кандидатът за председател да е член-кооператор най-малко 4 г. преди избора му. Взел е предвид, че ищцата е обосновала интереса си от този иск с твърденията, че решението на ОС на Кооперацията за избирането ѝ за неин председател е атакувано като незаконосъобразно по реда на чл.58 ЗК именно по съображение, че тя не отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност, и съдът в първоинстанционното производство е отменил избора ѝ, позовавайки се на сочената разпоредба от Устава. Посочил е, че искът се основава на твърдения, че такова изменение на Устава не е прието от ОС, че се касае до обстоятелство, което не е възникнало валидно и поради това обявяването му в ТР представлява неистинско удостоверяване. Въззивният съд е приел, че с оглед изложените обстоятелства и заявения петитум първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковата ѝ претенция по чл.29, ал.1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, макар и неправилно да е приел за неин предмет целия Устав на ППК „Възраждане – Морава“, а не само разпоредбата на чл.34, ал.1, предложение последно.

Въззивният съд е посочил, че ищцата се е позовала и на допуснати нарушения, свързани с кворума при вземане на решение от ОС за изменение на Устава, който порок обаче представлява основание за отмяна на взетото решение и предмет на иск по чл.58 ЗК и не може да се заявява инцидентно в друго производство и след изтичане на законоустановените срокове, както и от трети лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяна на решенията на ОС. Намерил е, че такова трето лице е и ищцата, която не е била член-кооператор към 2014г. Изложил е съображения, че в тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между защитата срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства в съответния регистър на съда по реда на отменения ГПК въз основа на решение на ОС на съдружниците/акционерите – с иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./, възпроизведен в чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, и защитата в случаите, когато решението на компетентния орган не подлежи на вписване – с иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК /отм./, сега чл.124 ГПК. Позовал се е на формираната по разпоредбата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ трайна практика, че приложното поле на нормата е ограничено единствено до подлежащите на вписване обстоятелства /когато се твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство/ и е недопустимо тя да се прилага по аналогия към подлежащите на обявяване актове, които са изключени от предметния ѝ обхват. Посочил е, че това следва от наименованието на самата разпоредба „Защита срещу вписване“; от ясно разграничените в закона характеристики и последици на вписването и обявяването: вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства и при успешно провеждане на иска по чл.29 ЗТР те подлежат на заличаване, докато обявяването доказва само съществуването на обявените актове и създава за тях презумпцията, че са публично известни, но не установява верността на удостоверените в тях обстоятелства и при успешното провеждане на иска по чл.124 ГПК не е предвидено заличаването им; изискванията при заявяване на подлежащи на вписване обстоятелства и заявяване на подлежащ на обявяване акт; дължимата проверка и извършвани действия от длъжностното лице по регистрацията при вписване/ заличаване на вписването и съответно при обявяване на представен от заявителя акт. Изтъкнал е, че обявеният акт материализира волята на органи на ЮЛ и при пороци на тази воля в процедурата по приемане на съответния акт или при материалната му незаконосъобразност защитата на заинтересованите лица се осъществява с предвидените в закона искове /по чл.71 ТЗ, чл.74 ТЗ, чл.58 ЗК/ или по общия ред.

Въззивният съд е приел, че в случая предявеният иск има за предмет установяването на факта, че в ТР е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно изменение на разпоредба от Устава на ответната Кооперация, касаеща изискванията, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде избрано за председател. Намерил е за безспорно установено, че по партида на Кооперацията под № 20140508152349 не е извършено вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, а обявяване на акт – актуален устав, като ищцата не е въвела твърдения за несъществуване на съдържащи се в устава обстоятелства, подлежащи на вписване. Пояснил е, че съгласно чл.3, ал.2 ЗК на вписване в ТР подлежат данните по чл.2, ал.3, т.1 /наименованието, седалището, адреса на управление и предмета на дейност/ и т.3 /само органите/, както и: името и ЕГН на председателя на кооперацията; размерът на отговорността на членовете на кооперацията над дяловите им вноски, когато такава отговорност е предвидена в устава; идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Посочил е, че изискванията към лицата, които могат да бъдат избрани за председател на Кооперацията, не представляват подлежащо на вписване обстоятелство, при което пътят за защита на евентуално нарушеното право на ищцата вследствие обявяването на устав с конкретното съдържание не е по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това е достигнал до извод, че предявеният иск е недопустим, с оглед на което на основание чл.270, ал.3 ГПК постановеното по него решение следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос се основава на твърдения за десезиране на въззивния съд поради надлежно направено оттегляне на въззивната жалба, подадена от назначен от първоинстанционния съд особен представител, с оглед на което е относим към допустимостта на въззивното решение, за която касационната инстанция е длъжна да следи и служебно. Предвид обстоятелството, че ищец по предявения в настоящото производство иск е Д. Д., която е избрана за председател на ответната кооперация и вписана по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, първоинстанционният съд е констатирал противоречие в интересите на ищцата и на ответната кооперация, чийто представител е, и на основание чл.29, ал.4 ГПК е назначил особен представител на кооперацията. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от ответника, представляван от назначения особен представител. Пред въззивната инстанция е постъпило оттегляне на подадената въззивна жалба от Т. И. К. – член-кооператор на ППК „Възраждане-Морава“, като е представен и препис-извлечение от протокол № 18 от проведено на 30.04.2025г. общо събрание на кооперацията, с което е взето решение за упълномощаване на Т. И. К. да извърши отказ и/или оттегли депозираната въззивна жалба от името на кооперацията и да иска прекратяване на производството.

Предвид изложеното и при съобразяване на разпоредбата на чл.25 ЗК настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му.

Първият формулиран в изложението въпрос касае правилността на въззивното решение, поради което произнасянето по него е обусловено от преценката за допустимостта на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.25 ЗК по съдебни спорове между кооперацията и член на управителния съвет кооперацията се представлява от председателя, а когато спорът е между кооперацията и нейния председател, от избрани от общото й събрание едно или няколко лица. В настоящия случай направеното от избраното съобразно чл.25 ЗК лице оттегляне на въззивната жалба е оспорено и е представено удостоверение изх. № 900 от 19.05.2025г. по гр.д. № 375/2025г. на Районен съд – Свищов, от което се установява, че посоченото дело е образувано по подадена от В. Г. С. /трето лице-помагач на ответника по настоящото дело/ искова молба и ответник ППК „Възраждане -. Морава“ с искане на основание чл.58 ЗК да бъдат отменени всички решения на ОС, проведено на 30.04.2025г. Настоящият състав намира, че изходът на това дело е от значение за преценката на допустимостта на обжалваното въззивно решение и поради това се явява обуславящо изхода на производството по настоящото дело. Поради това с оглед преценката дали е налице основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото дело следва да бъде изискана информация за хода на производството по гр.д. № 375/2025г. на Районен съд – Свищов.

Видно от представения във въззивното производство препис-извлечение от протокол № 18 от проведено на 30.04.2025г. общо събрание на кооперацията, е взето решение за упълномощаване на Т. И. К. да извърши отказ и/или оттегли депозираната въззивна жалба от името на кооперацията и да иска прекратяване на производството. С това решение обаче не е избрано от общото събрание лице, което да представлява кооперацията в исковото производство, а на определеното лице е дадено единствено право да оттегли въззивната жалба. С оглед на това настоящият състав намира, че на основание чл.25 ЗК на ответната кооперация следва да бъдат дадени указания в едномесечен срок от съобщението да избере едно или повече лица, които да я представляват в настоящото производство, в това число да заявят дали потвърждават представения отговор на касационната жалба или да подадат нов отговор на същата.

С оглед допускането на касационно обжалване в тежест на касатора е да заплати държавна такса в размер на 30 евро по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.

Така мотивиран, Върховният касационен съд