Определение № 3949 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 908/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищцата Р. К. В., чрез адв. А. П. Г., срещу определение № 1180 от 25. 01. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 8818/2023 г. на СГС, потвърждаващо определение от 16. 06. 2023 г. по гр. д. № 18954/2023 г. на СРС, 167 състав, с което, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, е върната искова молба вх. № 98317 от 07. 04. 2023 г., подадена от Р. К. В. срещу П. И. К. и М. Ц. Т., за присъждане на сумата 20000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищцата от поведението на ответниците. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въззивният съд е приел, че въпреки двукратно предоставената на ищцата възможност да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и даване на конкретни и разбираеми указания от районния съд, не е конкретизирано какви противоправни действия са извършени от ответниците спрямо ищцата, кога са извършени, в какво се изразяват претърпените неимуществени и имуществени вреди, в кой период от време са търпени имуществените вреди, какъв е размерът на претенцията за неимуществени и размерът на претенцията за имуществени вреди. Неизпълнение на дадените от съда указания налага прилагане на чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В частната жалба и в изложението на основанията по чл. 280 ГПК, депозирано по указания на съда, са развити оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, но не е формулират нито един правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обсъждането на оплакванията за незаконосъобразност на въззивното определение изисква извършването на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от основанията за неправилност по чл. 281, т.3 ГПК, а извършването на преценка за правилността на определението във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от това, следва да се посочи, че в случая не е заявено и нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и/или ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,