Определение № 238 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Ж. като пълномощник на Е. Н. Г. и Й. М. Г. срещу въззивно решение № 422 от 05.04.2019 г. по в.гр.д. № 2444/2018 г. на Окръжен съд - Варна. С него е потвърдено решение № 3466 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 15 277/2017 г. на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от Е. Г. и Й. Г. против С. Ж. Г. и В. З. Г. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание договор за покупко - продажба, евентуално - придобивна давност, ищците са собственици / всеки от тях на 1/2 ид. част/ на недвижим имот с идентификатор .... по актуалния план на [населено място], обл. В., с площ 1 942 кв.м. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на разпоредбите на чл. 266, ал.2, т.2 и чл. 266, ал.3 ГПК въззивният съд е отказал да допусне събиране на нови доказателства, които те са пропуснали да ангажират пред първата инстанция поради непълнота на изготвения доклад по чл. 146 ГПК, с който съдът не им е указал, че сочат доказателства за твърдението си, че техните праводатели са били собственици на имота, а също и за установяване на нововъзникнал факт - че към момента на постановяване на решението те са във владения на имота. На следващо място поддържат, че в нарушение на разпоредбата на чл. 83 ЗС въззивният съд е направил извод, че те не са придобили имота по давност, като в противоречие със събраните доказателства е приел, че не са владяли имота след закупуването му. Сочат, че въззивният съд не е обсъдил наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Различни ли са по своя предмет задълженията на първоинстанционния съд по чл. 146, ал.1, т.5 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест, и по чл. 146, ал.2 ГПК да укаже на страните за кои наведени от тях факти не сочат доказателства. 2/ Ако страната твърди по спор, който се основава на осъществявано владение, че владее имота, включително и към датата на постановяване на решението от въззивния съд, то това твърдение отнася ли се до новъзникнал факт по смисъла на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК, доколкото владението между различни по време моменти се презюмира по силата на чл. 83 ЗС, и упражняването му по време на въззивното производство поначало по естеството си е факт, който възниква след подаване на въззивната жалба, а във всички случаи – след постановяване на решението от първата съдебна инстанция. 3/ За задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства, относими към установяване на даден значим за решаване на спора факт. 4/ Относно приложението на чл. 83 ЗС и свързаната с него презумпция, че който е владял в два различни момента, се предполага, че е владял и между тях. Ответниците по касация С. Ж. Г. и В. З. Г. чрез своя процесуален представител адв. П. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподатиле предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № .... г. жалбоподателите Е. Г. и Й. Г. са закупили от К. В. Б. и П. В. К. дворно място с площ 620 кв.м, съставляващо УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], общ. А.. С друг договор, обективиран в нотариален акт № .... г. са закупили от К. В. Б., П. В. К., К. Д. К., А. Р. Г., М. Р. А., С. Р. З., Д. Р. С., Н. Г. П. и Н. М. К. дворно място в същото село, с площ 1 410 кв.м, съставляващо УПИ .... в кв. .... С нотариален акт № .... г. ответниците С. Ж. Г. и В. З. Г. са закупили от К. Г. И. дворно място в [населено място], с площ 1 453 кв.м, съставляващо УПИ .... в кв. .... Продавачът се е легитимирал като собственик на този имот с нотариален акт № .... г., с който придобил имота по дарение от В. С. С.. От своя страна неговата праводателка се е легитимирала като собственик с нотариален акт № .... г., с който закупила имота от Ц. К. Ж. и Д. Ж. Ж.. Видно от нотариален акт № .... г. Ц. Ж. е закупила имота от Д. Г. А.. Тя е наследник по закон на М. И. А., починала през 2005 г. С решение по гр.д. № 5498/2004 г. на Варненския районен съд, постановено в производство по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на М. А. на възстановяване на собствеността върху няколко имота в землището на [населено място]. Въз основа на това решение ОСЗ – Аврен е постановила решение № 20П от 18.06.2005 г., с което предоставя на наследниците на М. А. правото на собственост върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, сред които нива от 1.453 дка в м.” А. чешма”, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, имот № .... е идентичен с 977 кв.м от УПИ .... и със 122 кв.м от УПИ .... С нотариален акт № .... г. ответникът С. Ж. Г. е признат за собственик по давност на УПИ .... Въззивният съд е приел, че решение № 20 П от 18.06.2005 г. на ОСЗ - Аврен е нищожен административен акт, който не е породил вещноправно действие, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за отразяване на предоставения на наследниците на М. А. имот като остатъчен фонд, който става общинска собственост и с който общината има право да се разпорежда. Поради това е приел, че праводателите на ответниците не са били собственици на имота и на основание сключения договор за покупко- продажба от 2008 г. ответниците Г. също не са придобили право на собственост. Намерил е за основателно обаче възражението на ответниците за придобиване на правото на собственост върху двата имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност - по чл. 79, ал.2 ЗС по отношение на УПИ .... и по чл. 79, ал.1 ЗС по отношение на УПИ .... При формиране на този извод се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, и е приел за установено, че ищците - жалбоподатели, не живеят на територията на Република България, рядко се връщат в страната, и посещенията им в имота били спорадични; че имотът бил ограден, и считано от 2003 г., и в него свидетелите не са виждали други лица, освен ответниците С. Г. и В. Г., които го обработвали с помощта на трети лица. Значението на първия от поставените от жалбоподателите правни въпроси за изхода на делото се обосновава с това, че поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с доклада, са били лишени от възможността да ангажират доказателства, че праводателите им, от които са закупили през 2004 г. УПИ .... и УПИ ...., са били собственици на тези имоти. Преценяван в този аспект, въпросът не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е приел, че жалбоподателите не са придобили правото на собственост въз основа на сключените договори за продажба, а че са изгубили това право поради придобиването му от ответниците в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което към момента на предявяване на иска за собственост не се легитимират като собственици на имота / л. 11 от мотивите на въззивното решение/. Поради това този въпрос, като неотносим към изхода на делото, не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Вторият от поставените въпроси е логически неясно и противоречиво формулиран. Съгласно чл. 266, ал.2, т.2 ГПК до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция страните могат да твърдят нововъзникнали след подаване на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Наведени от ищците в исковата молба твърдения, поддържани и пред въззивната инстанция, че са във владение на имота от момента на закупуването му, не дават основание да се счита, че продължаващото владение по време висящността на делото е новонастъпило обстоятелство, за да е допустимо събиране на доказателства за него. За доказване на твърдението на жалбоподателите, че са във владение на имота от момента на закупуването му и че това владение не е било изгубвано, първоинстанционният съд е допуснал събиране на посочените от тях доказателства. Обстоятелството, че въз основа на тях съдът е намерил това твърдение за недоказано, не е основание по смисъла на чл. 266, ал.2 ГПК за допускане и събиране на нови доказателства. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изпълнил това свое задължение, като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставил ги е с останалите събрани по делото доказателства, ясно е посочил кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на тях и какви правни изводи следват от това. Не следва да се допуска касационно обжалване и по последния въпрос, свързан с приложението на чл. 83 ЗС, установяващ оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да бъде приложена тази презумпция, е необходимо е да бъде установено, че владелецът е установил владение върху вещта и че не го е изоставил или то не е било отнето от трето лице, което е установило свое владение върху нея. В случая въззивният съд е приел, че в рамките на давностните срокове по чл. 79 ЗС фактическата власт върху процесните имоти е упражнявана от ответниците, поради което не е обсъждал въпроса за приложението на чл. 83 ЗС. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на С. Ж. Г. и на В. З. Г. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 000 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представения към него Договор за правна защита и съдействие серия Б № [ЕГН]. Водим от гореизложеното съдът