Определение № 3279 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 78 от 06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 33/2025 г. на Апелативен съд-В. е потвърдено определение № 276/03.09.24 г. по гр. д. № 180/24 г. на Окръжен съд-Търговище, с което производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 и ал.4 и чл.130 ГПК.

Въззивният съд е приел следното:

„М. плюс Р“ ООД е подало на 17.05.2023 г. искова молба, уточнена с допълнителни молби от 23.06.2023 г. и 30.10.2023 г., срещу М. А. В., Т. А. В., Д. И. Г., И. А. В., Б. С. М., Ф. Х. М., М. Я. М., С. Я. М., С. Н. И., С. Н. С., Г. А. И., И. А. И., ОбСЗ-О. и [община]. Дружеството твърди, че с нот. акт № 27/18.10.11 г. е придобило собствеността върху УПИ [№] по РП на [населено място] с площ от 21 000 кв. метра, заедно с построените в имота бензиностанция и газстанция със застроена площ 45 кв. м., търговски обект със застроена площ от 73 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 21 кв. м. и агрегатна със застроена площ от 120 кв. м. По инициатива на дружеството през 2019 г. имотът бил нанесен в кадастралната карта с идентификатор [№], с площ от 20 659 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за селскостопански, горски, ведомствен път. Всички ответници са записани в кадастралния регистър като собственици на части от имота. Поради явното несъответствие на статута и фактическото състояние на имота дружеството подало заявление на 09.03.23 г. за изменение на кадастралния регистър. СГКК-Т. е постановила отказ по това искане поради постъпили 3 възражения от Ф. М., Б. М., Т. В. и М. В., които заявили собствени претенции върху части от имота на ищеца. Тъй като в КР за имота на ищеца са записани данните на всички лица, притежаващи документи за части от същия имот, ищецът счита, че е налице спор по чл.54, ал.2 ЗКИР. Границите на имота на ищеца, отразени в КК, съответстват на тези, очертани с РП на индустриалната зона на [населено място] от 1977 г., но са налице грешки и непълноти в КК: имотът неточно е отразен като земеделска земя вместо като УПИ; същият неточно е отразен като част от землището на [населено място], вместо като част от границите на РП на индустриалната зона на [населено място]; не са отразени съществуващите в ПИ сгради, за които са били налице издадени разрешения за ползване от съответните органи. Въз основа на тези твърдения и след извършените уточнения на исковата молба ищецът счита, че е предявил два иска: по чл.108 ЗС – да се признае собствеността му върху имот[№] и сградите в него и ответниците да бъдат осъдени да му предадат частите от имота, за които се установи в производството, че владеят или държат, съгласно изготвената в хода на делото скица на СТЕ; иск по чл.54, ал.2 ЗКИР – да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания поземлен имот, ведно с построените в същия сгради, съгласно нотариалния акт от 18.10.11 г., съгласно границите и площта, както е нанесен в КККР и представляващ ПИ с идентификатор 03647.200.704, и ответниците нямат право на собственост или ограничени вещни права върху имота.

Видно от представената скица на ПИ с идентификатор [№] като собственици на имота са вписани всички посочени по-горе като ответници физически лица, както и [община].

Производството пред РС-Омуртаг е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Търговище. На ищеца са дадени указания за отстраняване недостатъците на исковата молба. С новото уточнение ищецът е посочил, че по въпросите „кои части от имота са грешно отразени, като попадащи в чужд имот, кой конкретно чужд имот и на кой конкретно ответник“, следва да се отговори чрез заключението на поисканата от ищеца СТЕ. Сочи, че в КР са вписани като собственици лица, за които не е ясно какви права притежават. С техните отговори на исковата молба евентуално ще се изяснят правата им, но ищецът твърди, че тези лица са вписани като собственици на чужд за тях имот, който принадлежи на ищеца. Освен това е уточнено, че в КК не е нанесена сградата, представляваща „агрегатна“, със застроена площ от 120 кв. м. Всеки един от ответниците засяга правото на собственост на ищеца в пълния му обем. Допълнено е, че ответницата М. упражнява фактическа власт върху реална част от поземления имот, която е оградена на място с телена ограда и в която е налице пчелин. [община] е посочена като ответник по исковете на две основания – като лице, вписано като собственик на имота в скицата по КК, а от друга страна – като лице, компетентно да изработи, одобри и съхранява РП на имота. Срещу ОбСЗ-О. искът е насочен, тъй като е лице, приело плана за земеразделяне, откъдето произтича неправилното отразяване на имота в КК като земеделска земя и принадлежащ към землището на [населено място]. Повторени са същите петитуми по двата предявени иска, идентични на формулировките им в уточняващата молба от 30.10.23 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че правилно производството по делото е прекратено от първата инстанция.

Прието е, че предявеният иск против ОбСЗ-О. е недопустим, тъй като релевираните от ищеца твърдения в исковата молба не обосновават надлежна пасивна процесуална легитимация на посочения ответник по предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС. Това е така, защото исковете с посочената правна квалификация са предназначени за разрешаване на материален спор за собственост, какъвто не е възникнал с посочения ответник.

По същите съображения е законосъобразно прекратяването на иска против [община], в частта му, с която същият е основан на твърдението, че надлежната пасивна процесуална легитимация произтича от качеството й на лице, компетентно да изработи, одобри и съхранява РП на имота. И в този случай предявените искове против [община], основани на посочените твърдения, се явяват недопустими.

По отношение на останалите ответници (вкл. и против [община] в частта му, основана на твърденията, че искът се насочва в качеството й на правен субект, вписан като собственик на имота в скицата по КК), производството се явява недопустимо поради неотстраняване на указаните нередовности на исковата молба. В настоящия случай се твърди, че целият поземлен имот, върху който са построени и сградите, описани в нотариалния акт, с който имотите са закупени от ищеца, са отразени в КККР в границите и с площ, съответни на закупения имот. Същите са получили съответно идентификатори: [№] - за ПИ; [№] – за сграда със застроена площ от 45 кв. метра; [№] - за сграда със застроена площ от 73 кв. метра и [№] - за сграда със застроена площ от 21 кв. метра. Не е отразена в КККР описаната в нотариалния акт на ищеца сграда, представляваща агрегатна, със застроена площ от 120 кв. метра. Същевременно се твърди, че в КР към КК, одобрена през 2019 г., са били отразени като носители на право на собственост върху части от поземления имот посочените в исковата молба ответници – физически лица и [община]. Поради това и ищецът е следвало да конкретизира частите от ПИ, за които всеки от ответниците е записан като собственик в КР към действащата КК и за които счита, че е налице възникнал спор за собственост върху правилно отразения му като площ и граници негов ПИ – ако са идеални части да посочи техния обем, а ако са реални части – да посочи техния обем и да ги обозначи на скицата от КК с граници, респективно и относно сградите в поземления имот. Липсата на твърдения в тази насока прави невъзможно определянето на предявените срещу всеки един от ответниците иск за собственост (дали се касае само за поземления имот, на идеални части от същия или за реални части от него и по отношение на кой от ответниците с каква част; дали се касае и за постройките в поземления имот и спрямо кой от ответниците).

Както е прието и в ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. След като липсват наведени от ищеца конкретни твърдения по отношение на всеки от ответниците и ясно очертани спорни права относно самостоятелните обекти на правото на собственост, не е възможно и съдът да постанови адекватен на търсената съдебна защита съдебен акт.

Съдът не е споделил становището на ищеца, че за индивидуализиране на предявените срещу всеки от ответниците искове е необходимо да се изчака подаването на отговори на исковата молба от ответниците, за да се изясни какво точно те оспорват от правата на ищеца. Това е така, защото ответниците могат и да не подадат отговор на исковата молба, а в случая пък от подалите отговори на частната жалба отново не може да се изведат претендираните от тях насрещни материални права. Съдът не е споделил и становището на ищеца, че за изясняване на предмета на делото следва предварително да се назначи СТЕ, чрез която да се очертаят спорните части от съответните обекти на правото на собственост. Прието е, че е необходимо предварителното навеждане от ищеца на съответни твърдения, които да очертаят предмета на материалния спор с всеки от ответниците, включително и чрез приблизително очертаване на съответните спорни реални части от земната повърхност (ако е налице такъв спор), а в хода на производството (включително и за приблизително определяне на цената на исковете – виж т. 1 от цитираното по-горе ТР на ОСГК на ВКС) – задължително се назначава СТЕ при наличието на очертан спор за непълнота или грешка при отразяването на самостоятелния обект на правото на собственост в КККР. След това в хода на производството и след събиране на съответните доказателства е възможно и изменение на предявеното от ищеца искане при запазване на предявеното основание на иска. В случая не са били изпълнени пълните и точни указания на първоинстанционния съд за очертаване от ищеца на предметните предели на материалните спорове с всеки от ответниците, което препятства възможността за провеждане на допустим исков процес. Поради това и е била налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и съдът законосъобразно е прекратил производството в останалите му части, извън недопустимите искове против двамата ответници, посочени по-горе.

Частна касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Меди плюс Р“ ООД.

Жалбоподателят /ищец по предявения иск/ счита за неправилен извода на въззивния съд, че предварително трябва да се индивидуализират правата на ответниците. По аргумент от ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС било достатъчно ищецът да докаже своето право на собственост и то ще определи параметрите на графичното отразяване на имота, а не евентуално отхвърлените претенции на ответниците. При наличие на грешка в кадастралната карта било необходимо да се посочи наличието и вида на конкуриращите претенции, а не да се индивидуализира точният им размер. Ищецът не можел да сочи обстоятелства относно тези конкуриращи претенции, нито било в негова тежест да ги доказва. Отказът на съда да допусне експертиза станал причина да не може да се индивидуализира предмета на претендираните от ответниците права. Неправилно било указанието на съда към ищеца да индивидуализира спорните площи, което на този етап от производството било невъзможно. Ищецът изпълнил всички указания, които обективно бил в състояние да изпълни.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Какви са предпоставките, които подлежат на доказване от ищеца по ревандикационен иск;

2. Как се разпределя тежестта на доказване при предявен ревандикационен иск;

3. Необходимо ли е при предявяване на ревандикационен иск по чл.108 ЗС да се посочва конкретният обем на правото, което се владее от ответника, или е достатъчно да се докаже правото на собственост на ищеца;

4. Може ли съдът да върне искова молба по реда на чл.129, ал.3 и ал.4, както и чл.130 ГПК, при положение, че негово действие е възпрепятствало изпълнението на дадените указания.

По първите два въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по следващите два – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците Б. С. М.; М. А. В. и Т. В. оспорват частната касационна жалба. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 4, който следва да бъде уточнен с оглед приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: допустимо ли е в производство по отстраняване недостатъци на подадена искова молба по иск за собственост спорната реална част от имота да бъде индивидуализирана чрез заключение на вещо лице и може ли съдът да върне исковата молба на основание по чл.129, ал.3 и ал.4 и чл.130 ГПК, преди да допусне исканата експертиза за индивидуализация на спорната част.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

С определение № 2260 от 7.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1451/2025 г., I г. о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, е даден отговор на сходен правен въпрос – дали е възможно при предявен иск за собственост за реална част от имот, спорната част да бъде индивидуализирана чрез препращане към приложени към исковата молба скици или чрез заключение на вещо лице. Съставът на ВКС е дал положителен отговор на този въпрос, като се е позовал и на друга практика на ВКС - решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 4 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 70 от 14.06.2018 г. по гр. д. № 2741 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о.; решение № 92 от 3.07.2014 г. по гр. д. № 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. Прието е, че ищецът има задължението да посочи всички индивидуализиращи белези на имота, за който е предявил иск за собственост - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. Когато спорът е за реална част от поземлен имот, тази част трябва да бъде описана по начин, позволяващ ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот. Тази индивидуализация може да бъде извършена и чрез приложени към исковата молба скици, отразяващи графично претендираната реална част от имота, а също и чрез заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й да е установена от експертно заключение по делото. Когато е предявен иск за собственост за реална част от урегулиран поземлен имот и чрез описанието на границите й не може да се определи точното й местонахождение, е допустимо индивидуализирането на имота да се определи чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора, която скица следва да бъде приобщена впоследствие към решението чрез приподписването й от състава на съда.

Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение и по настоящото дело. Когато ищецът твърди, че е собственик на един имот, за който в кадастралния регистър като собственици са посочени и други лица, очевидно възниква спор по чл.54, ал.2 ЗКИР. В такава хипотеза ищецът може да уточни какви части от неговия имот се застъпват с имотите на ответниците /т.е. обхвата на спора по чл.54, ал.2 ЗКИР/ с помощта на експертиза, която да онагледи чрез комбинирана скица възникналия спор за собственост с всеки един от ответниците. В случай, че експертиза за индивидуализиране на спорните части е поискана, а съдът не е допуснал такава, неговия акт по чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК за връщане на исковата молба е незаконосъобразен.

В настоящия случай ищецът твърди, че по негово искане през 2019 г. в кадастралната карта е нанесен закупеният от него имот и той е получил идентификатор 03647.200.704. Доколкото в кадастралния регистър за същия имот са вписани имената на други лица, част от които са възразили срещу искането за промяна в КККР, може да се предположи, че е възникнал спор по чл.54, ал.2 ЗКИР. По действащата кадастрална карта имотите на тези лица, срещу които ищецът е насочил иска си за собственост, са посочени като съседи на имота на ищеца. Допустимо е да се приеме, че преди нанасянето на имота на ищеца в кадастралната карта през 2019 г. на неговото място са били отразени имотите на ответниците или части от тях. С помощта на вещо лице този въпрос може да бъде изяснен. Следва да се допусне техническа експертиза със задача вещото лице да изготви комбинирана скица, в която да нанесе както имота на ищеца по действащата кадастрална карта, така и имотите на ответниците съобразно границите им в кадастралната карта преди изменението от 2019 г. или по друг план, като посочи има ли застъпващи се части и каква е тяхната площ. По този начин чрез съдействие на съда ще се постигне уточняване на исковата молба чрез индивидуализиране на спорните части, в които имотът на ищеца се застъпва с имотите на всеки един от ответниците.

По изложените съображения въззивното определение и потвърденото с него преграждащо определение на първата инстанция следва да бъдат отменени в частта, с която производството по делото е прекратено спрямо М. А. В., Т. А. В., Д. И. Г., И. А. В., Б. С. М., Ф. Х. М., М. Я. М., С. Я. М., С. Н. И., С. Н. С., Г. А. И., И. А. И. и Община-О.. В тази част делото следва да бъде върнато на първата инстанция за извършване на указаните съдопроизводствени действия с цел уточняване на спорния предмет.

Въззивното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която производството е прекратено спрямо ОбСЗ-О.. Спрямо този ответник няма нито твърдения, нито данни за възникнал спор за собственост с ищеца.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,