Определение № 60503 от 10.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2291/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 72954/24.VІІІ.2020 г.) на С. В. С. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 11555 на Софийския апелативен съд, ГК, ХІІ с-в, от 16.VІІ.2020 г., постановено по гр. д. № 244/2020 г., с която - за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение от 9 000 лв. (девет хиляди лева) за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 3.ІХ.2016 г. в [населено място] и до пълния предявен размер на същата частична претенция от 50 000 лв. /за вземане общо в размер на 70 000 лв./ е бил отхвърлен неговият пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), воден срещу ответната застрахователна компания „Бул Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/. Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Поради това се претендира частичната му отмяна и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който на касатора да бъдели присъдени допълнително още 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/ обезщетение за репариране на понесените от процесното ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, подателят й С. В. С. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си /за 11 000 лв., която сума представлява разлика между присъденото му застрахователно обезщетение от 9 000 лв. и реално претендираното такова от 20 000 лв./ съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., така и в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии в периода 5.ХІІ.2008 г.-31.ХІІ.2017 г. ( Р. № 749/5.ХІІ.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 387/08 г.; Р. № 83/6.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 795/08 г.; Р № 350/17.Х.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1382/2010 г.; Р № 1/26.ІІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 299/2011 г.; Р. по гр. д. № 3923/2017 г. ), по следните три материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“; 2./ „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще?“; 3./ „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на въззивното решение, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“ Ответното по касация застрахователно дружество „Бул Инс” АД-София /ЕИК[ЕИК]/, както и конституираният в про;цес9а като трето лице-негов помагач пряк делинквент З. Анд. Ш. от [населено място], не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на решението на САС в атакуваната негова отхвърлителна част. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на С. В. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: Преди всичкоq ще следва да се уточни, че като необжалвано в частта му, с която прекият иск на С. В. С. срещу ответната ЗК „Бул Инс“ АД-София за обезщетяване на неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 20 000 лв. и до пълния предявен размер на тази частична претенция от 50 000 лв. (за вземане в размер общо на 70 000 лв.), постановеното от САС решение е влязло в сила. При потвърждаване на решението на първостепенния съд в неговата отхвърлителна част по прекия иск на С. срещу ответната ЗК „Бул Инс“ АД-София, въззивната инстанция е приела – въз основа на изслушаното и прието по делото заключение на СМЕ – че вследствие на процесното ПТП настоящият касатор е претърпял контузия на главата, навяхване на шията и контузия на гръдния кош, но не и контузия и отток на мозъка. Проведеното лечение е било консервативно: с прием на предписаните противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти. Най-тежко от горните три телесни увреждания е било полученото от С. навяхване на шията, наложило ползване на болнични за период от около 3 месеца, но без да е установено получаване на шийна дископатия или на травматична церебрастения. Тава определеният размер на справедливото застрахователно обезщетение от 9 000 лв. (девет хиляди лева) е бил съобразен с относително кратката продължителност на оздравителния период /при С. контузията на гръдния кош е отшумяла за 7-10 дни/, с естеството на проведеното лечение /консервативно, а не оперативно/, реалната тежест на навяхването на шията, наложило ползване на „яка“, а оттам и интензитета на търпените болки и страдания, но също и самия момент на настъпване на вредоносното събитие – 3.ІХ.2016 г., който е релевантен с оглед както на конкретните икономически условия, така и на действащите тогава лимити на отговорността на застрахователя: „като обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка“. В заключение, констатацията на въззивната инстанция в атакуваната отхвърлителна част на решението й, че крайните й изводи съвпадат с тези на първостепенния съд, имплицитно включва допустимото по чл. реда на 272 ГПК препращане към мотивите на първоинстанционното решение, където възрастта на настоящия касатор С. /24 г. и 10 месеца/ е била съобразена във връзка с обстоятелството, че към датата и частта на процесното ПТП то й е упражнявал служебните си задължения като „младши автоконтрольор“, а оттам, че - съгласно чл. 188, ал. 2, т. 3 ППЗДвП - не е имал задължението да ползва обезопасителен колан, с което е било опровергава съвместното защитно възражение на прекия делинквент и на застрахователя, поискал привличането му в процеса като трето лице-помагач, за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решен ие, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в томите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на касатора С. В. С. към неговата жалба, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на САС в атакуваната отхвърлителна част на решение № 11555 от 16.VІІ.2020 г. Напротив, всички тези правни въпроси /два материалноправни и един процесуалноправен/ се отнасят изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, но погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от С. В. С. допълнителна предпоставка за това /в случая по т. 1 на същия законов текст/. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение