Определение № 4569 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3138/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от П. Ж. П., преподписана от назначения служебен адвокат Я. С., против определение № 289 от 03.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 215/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение подадената от него частната жалба против определение № 20704 от 19.12.2024 г. по гр.д. № 7105/2024 г. на Софийския градски съд, в частта, с която производството по исковете за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е прекратено. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон. При преподписване на частната касационна жалба, назначения служебен адвокат сочи основанията за допустимост до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената от частният жалбоподател искова молба, по която е образувано гр.д. № 7105/2024 г. на Софийския градски съд е останала нередовна по предявеният иск срещу 30 ответника, изброени в молба - уточнение с вх. № 117702/ 29.10.2024 г., с искане солидарно да бъдат осъдени да му заплатят сумите: 500 000 лева, представляваща имуществени вреди, и 500 000 лева, представляваща неимуществени вреди, претърпени от това, че му е отнет „престъпно със зверства и издевателства“ от „кмета на Хасково г-н Д.… от ПРБ и магистрати ОПГ“ имот в [населено място], ул. „П. Я.“ № 14, с площ 1040 кв.м., къща 70 кв.м., гараж 25 кв.м., ст.сграда 25 кв.м. С разпореждане № 16274 от 03.07.2024 г. и определение № 18092 от 12.11.2024 г. СГС е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да посочи: имена и адрес на всеки един от ответниците и с какви конкретни действия и кога го е увредил всеки от тях. Указанията са конкретни и повторени след предоставяне на правна помощ и назначаване на служебен пълномощник. Определението е връчено на ищеца на 19.11.2024 г. В „жалба“, подписана на 20.11.2024 г., ищецът без да изпълни вторите указания, е поискал от съда да изиска копие на трудовата книжка на А. И. П. за периода от 2000 г. до 2020 г. Първата инстанция е върнала исковата молба и е прекратила производството по този иск за обезщетение за вреди. По иска по чл. 108 ЗС делото е изпратено на Хасковски РС по подсъдност предвид местонахождението на имота. Въззивният съд е констатирал същата нередовност на исковата молба по облигационния иск по иска по чл. 49 и 45 ЗЗД и е приел за правилен извода за нередовността й. Посочил е, че неотстраняването на нередовностите на исковата молба в предоставения от съда срок винаги е основание за връщането й и прекратяване на производството, освен в случаите, когато на страната са били дадени указания, които противоречат на материалния закон или съставляват нарушение на съдопроизводствените правила, каквото нарушение въззивната инстанция е приела, че няма. Указания са давани двукратно, конкретни са, целели са изясняване на фактическите твърдения по иска и формулирането на основано на законова разпоредба искане към съда, като на ищеца са били разяснени последиците от неизпълнението им. Затова частната жалба е приета за неоснователна и поради това обжалваното определение е потвърдено. Разглеждането на частната касационна жалба по същество е обусловено от това дали са обосновани и дали са налице наведените основания за допускане до касация, като за нищожността и недопустимостта на обжалваният акт съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствените правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на въпроса за редовността на исковата молба. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на данните по делото. В обобщение не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.280, ал.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение