Определение № 4135 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3667/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби с вх. № № 6019/09.06.2022 г. и 6738/28.06.2022 г. на П. Б. Г., чрез адв. Х. и адв.Г. против разпореждане № 196 от 13.05.2022 г. и съответно разпореждане № 260 от 15.06.2022 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с които са върнати касационните жалби на П. Б. Г. с вх.№ 4512/03.05.2022 г. и вх. № 4945/06.05.2022 г. против въззивно решение № 81/29.03.2022 г. по в.гр.д. № 1815/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че обжалваните разпореждания са неправилни с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК, изм. с ДВ, бр.8 от 2017 г. и моли същите да бъдат отменени. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са основателни по следните съображения: С решение № 81/29.03.2022 г. по в.гр.д. № 1815/2021 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК – относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба и допълнителна такава от ответника П. Б. Г. в частта му за режима на лични отношения на бащата с детето Б. П. Г.. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК, изм. с ДВ, бр.8 от 2017 г., не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл.322, ал.2 ГПК, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл.126, ал.2, чл.127а, и чл.130, ал.3 СК, както и конкретно посочени искове по ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, ЗС, ЗУЕС, ЗГР и ЗУКТС. Видно от действащата редакция на нормата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК, споровете относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите, не са изключени от касационно обжалване, поради което разпорежданията на въззивния съд за връщане на касационната жалба и на допълнителната касационна жалба, се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение