Определение № 485 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4129/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. И. Д., чрез адвокат Я. П. от АК-Русе, срещу решение № 198 от 09.06.2022 г. по в.гр.д.№ 776/2021 г. на Окръжен съд Русе, с което след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр.д.№ 1116/2021 г. от Върховния касационен съд, IV г.о., се отменя решение № 492/27.03.2020 г. по гр.д.№ 6298/2019 г. на Районен съд Русе и отхвърля иск на Д. И. Д. срещу „Електроразпределение Север" АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 13 184 лева, която е начислена по фактура № [ЕГН]/10.10.2019 г. - коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], област Русе, за периода 16.02.2016 г. до 04.09.2019 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като поставя следните въпроси: „дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени о адм.дела с № 2385/2015г., в сила от 14.02.2017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г. ) за преизчисляване н сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ в резултат на установено софттуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД" и „В случаите на доставяне на електрическа енергия за битови нужди - в договорните отношения между страните (производителите на ел.енергия, електроразпределителните дружества и крайните клиенти), прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) и издадените по делегация и посочени в този закон подзаконови актове или се дерогират от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)". Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона, като поддържа, че решението е и очевидно неправилно поради неправилно преизчисляване на цената на доставената ел.енергия и в противоречие с Директива № 2006/32/ ЕО от 5 април 2006г, Директива № 2009/72/ ЕО от 13. Ю. 2009г. и правилата за защита на потребителите. От „Електроразпределение Север"АД чрез адвокат Е. К. от АК-Русе, е подаден писмен отговор, в който се твърди, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, а по същество, че касационната жалба е неоснователна и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в производството. Касационната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е съобразил заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ, от която е видно, че електромерът е бил в срока на метрологична годност, с нулеви показания при монтажа му на обекта. В изпълнение на дадените указания с отменителното решение на ВКС, при новото разглеждане на делото, съдът е приел и ново заключение на вещо лице, според което натрупаното количество ел.енергия в скрития регистър е вследствие на неправомерно въздействие на електромера чрез препрограмиране на тарифната му схема, която не е резултат на случайна грешка, а съзнателна намеса, с цел отчитането само на част от действително преминалата ел.енергия през СТИ. Според мотивите на решението, купувачът дължи разликата между отчетеното и действително потребеното количество ел.енергия на основание чл.183 ЗЗД, тъй като по делото се доказва неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ и в този случай е допустима едностранна корекция на доставената, но неотчетена реално електроенергия. При тези данни, според въззивния съд, абонатът дължи стойността на преминалата през електромера електроенергия, вкл. тази, която не е била отчетена и заплатена от ищеца, в размер на 13 184 лева, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност" по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността на абоната при неправомерно въздействие на електромера чрез препрограмиране на тарифната му схема и задължението му да заплати реално доставената електрическа енергия. Липсва явна необоснованост на мотивите на обжалваното решение, съдържащо конкретната преценка на решаващия състав за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Не са нарушени императивни правни норми, въз основа на което да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност" по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягащо вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Доводите на касатора в тази част на изложението, всъщност, преповтарят съображенията в касационната жалба за неправилно преизчисляване на цената на доставената електроенергия и нарушение на материалния закон, т.е. съставляват касационни основания за неправилност на решението, които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване, както е разяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т.1. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Мотивите на касационната инстанция по приложението на материалния закон, във връзка с въпрос, който вече е бил разрешен с отменителното решение на ВКС, не могат да бъдат преразглеждани при повторно обжалване на въззивното решение във Върховния касационен съд /Така решение № 257/23.10.2013 г. по гр.д.№ 3571/2013 г., ВКС, I г.о./. С обжалваното решение на въззивния съд, в случая, са изпълнени указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона (чл.294, ал.2, изр.2 ГПК), поради което е недопустимо тяхното оспорване, чрез повдигането на въпрос за правилността на изложените мотиви в отменителното решение на ВКС. Вторият поставен въпрос също не обуславя допускане до касация в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато определено количество електроенергия е доставено, но поради външна намеса в тарифния план е била отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им от Върховния административен съд и създаване на нови правила/, същият извод следва от общата разпоредба на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба е длъжен да заплати цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване води до извод, че реално потребеното количество енергия в случая е било отчетено неправилно в тарифната схема на електромемера, поради което абонатът отговаря за цялото доставено му количество енергия по общите правила за продажба на стоки по чл.183 ЗЗД. В този смисъл, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството-доставчик на електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена, което се потвърждава от заключението на вещото лице. В този смисъл, изводът на въззивния съд, че абонатът дължи стойността на реално доставената до неговия обект електроенергия, изцяло е съобразен с установената съдебна практика на ВКС по тълкуването и прилагането на материалния закон. След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и няма основание да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че вторият въпрос има значение за точното прилагане на закона по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От „Електроразпределение Север"АД чрез адвокат Е. К. от АК-Русе са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 13.09.2022 г., фактура и платежно нареждане от 21.09.2022 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение