Определение № 235 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 47705 от 22.04.2013 г. на С. С. Н. и Н. Д. Н., двамата от [населено място], чрез адв. М. Х. срещу въззивно решение от 19.03.2013 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 14622/2011 г., с което е отменено решение от 04.12.2008 г. на Софийски районен съд, 38 с-в, постановено по гр. д. № 31233/2007 г. и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на установено право на собственост върху недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В конкретния случай по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /л. 5 от първоинстанционното производство/ в размер на 18 179,10 лева, а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 4 544, 78 лева, както е и посочено с исковата молба. Предвид изложеното, цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.