Определение № 408 от 08.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1299/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ Р. / България „ ЕАД против постановеното на 05.10.2011 год. решение № 1286 по гр.д.№ 1691 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 118 / 16.03.2011 год. на Карловски районен съд, по гр.д.№ 1577 / 2010 год., с което е отхвърлен предявеният от касатора против Д. С. Ц. иск с правно основание чл.422 от ГПК ,за установяване съществуването на вземането му към същата, на основание договор за поръчителство от 12.06.2009 год. във връзка с Договор за овърдрафт № 53586 от 27.05.2008 год., изменен и допълнен с анекс № 1 / 11.06.2009 год. ,сключен между банката и ЕТ „ Н. -Н. Р. „ / кредитополучател /, за главница в размер на 15 268,02 лв., просрочена редовна лихва от 569 ,24 лева и наказателна лихва от 907,17 лв.. К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.147 ал.1 от ЗЗД, във връзка с определяне началния момент от който тече 6 месечния срок, визиран от разпоредбата в случай на уредена в договора за кредит хипотеза на предсрочна изискуемост .Формулира основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 е т.3 ГПК. Ответната страна оспорва касационната жалба, като по допустимостта на касационното обжалване счита, че не е покрит допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като цитираните съдебни решения, задължителна съдебна практика, като постановени по реда на чл.290 от ГПК, не разкриват идентичност във фактическата обстановка, обусловила правните изводи, с настоящата и респ. тези правни изводи са неотносими към процесния спор .Последното страната основава на факта на уговорена с договора за овърдрафт безспорна, категорично настъпваща автоматично, при настъпването на визираните в договора предпоставки, предсрочна изискуемост на вземането по дълга, изключваща необходимост от изрично едностранно волеизявление за упражняване правото на кредитора, адресирано до длъжника. Намира необоснован, със значение относно тълкуването на конкретна правна норма, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Спорът по делото е концентриран върху началния момент на 6 – месечния срок, съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД, с изтичането на който се погасява отговорността на поръчителя, при непредявен в същия срок иск от кредитора. Ответницата Д. Ц. е поръчител по силата на сключен договор за поръчителство от 12.06. 2009 год., в обезпечаване вземанията на касатора към длъжника ЕТ „ Н. – Н. Р. „ – кредитополучател по сключен с „ Р. / България / „ ЕАД договор за овърдрафт № 53586 / 27.05.2008 год. и анекс към същия. Съгласно чл.10 от договора за овърдрафт, при неплащане - изцяло или частично – на което и да е задължение / главница, редовна, наказателна лихва / по същия, в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия ден кредитът / непогасена главница, редовна и наказателна лихви, дължими такси и разноски / става автоматично предсрочно изискуем. Предложение второ на същата разпоредба изрично визира, че Банката не уведомява кредитополучателя и солидарния длъжник за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост. Ищецът твърди, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с оглед непогасени задължения на вноски, първата от които с падеж от 15.12.2009 год.,поради което и считано от 91 – вия ден след тази дата следва да се счита течащ 6-месечния срок, съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД, неизтекъл към датата на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК / 28.04.2010 год. /. Ответницата твърди, че с оглед уговореното в чл.10 от договора за овърдрафт, автоматичната предсрочна изискуемост е настъпила на 91 –вия ден, считано от падежа на първата, забавена повече от 90 дни и неразплатена до изтичането на тези 90 дни, погасителна вноска - 15.06.2009 год.. Считано от 16.09.2009 год., 6 - месечния срок се явява изтекъл към 16.03.2010 год., т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Ищецът се е позовал на междувременно извършени погашения от длъжника на вноските по кредита с падежи в периода юни - октомври 2009 год., но безспорно следващи 16.09.2009 год. – към 22.10.2009 година, т.е. след момента на твърдяна от ответницата, като настъпила към същия, предсрочна изискуемост на дълга. Упражняване правото си за обявяване кредита за предсрочно изискуем кредитодателят - касатор твърди осъществено с осчетоводяването на дълга като такъв - на 25 януари 2010 год.. Въззивният съд е споделил тезата на ответницата и отхвърлил иска, приемайки че 6 –месечния срок съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД тече ,считано от 91- вия ден от настъпване изискуемостта на първата неразплатена, вкл. до изтичането на 90-дневния период на забавата, погасителна вноска, респ. се явява изтекъл преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК. В обосноваване на допустимост на касационното обжалване, касаторът сочи два материалноправни въпроса.Първият от тях е: „ Автоматично ли настъпва предсрочната изискуемост на кредита вцялост, съгласно условията на сключения договора за кредит / в случая - с изтичане на 90 дни ,считано от падежа на първото дължимо вземане, независимо от главница, лихва или разноски / или във всички случаи е необходимо изрично волеизявление или действие на кредитора, в упражняване правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, отправено до длъжника, респ. поръчителя / вкл. с оглед чл. 2.4.2 от сключения договор за поръчителство /, считано от което действие или волеизявление тече срока по чл.147 ал.1 ЗЗД ? „. К. твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика - решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д.№ 584 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 130 / 27.10.2009 год. на ВКС по т.д.№ 139 / 2009 год. на І т.о. на ВКС. К. намира, че в същите се обосновава точно противоположния правен извод, а именно: право на кредитора е да се ползва от клаузата за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията си спрямо длъжника, поради което и същата не настъпва автоматично, а с упражняване правомощието на Банката да направи кредита предсрочно изискуем, чрез действие или волеизявление, от който момент тече и 6 – месечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Така поставения първи въпрос отговаря на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, явявайки се правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - безспорно включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не е обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК .Така постановените съдебни решения действително обосновават противен на изложения от въззивния съд правен извод, но не в хипотеза на постигнато изрично съгласие на страните по договора за кредит, за „автоматична „, безусловна трансформация на кредита в предсрочно изискуем при определени предпоставки, изрично освобождаваща кредитодателя от задължение за нарочно уведомяване на длъжника. Така в решение № 58 / 15.04.2009 год. по т.д.№ 584 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС се коментира текста от договора за кредит, визиращ „ уговорено право на банката да направи кредита предсрочно изискуем „, както и че клаузите на договора не предвиждат „ безусловно трансформиране на кредита в предсрочно изискуем „. Решение № 130 / 27.10.20009 год. по т.д.№ 139 / 2009 год. на І т.о. на ВКС също сочи, че изводът за ненастъпваща автоматично предсрочна изискуемост ,без предприемане действия от кредитора за реализиране правото му да обяви такава, е обусловен от съдържанието на сключения договор за банков кредит. Всяко от решенията предвижда задължение за уведомяване единствено на длъжника. Други обстоятелства, в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така поставения въпрос, касаторът не е изложил. Вторият формулиран въпрос съдът намира, че не отговаря на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като не представлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По същество същият цели, основавайки се на установената от закона - чл.76 ал.2 от ЗЗД поредност в погасяване на задълженията - да обоснове автоматична предсрочна изискуемост с начален момент ,определим от изискуемостта на задължението за лихва. Като цяло, вкл. с изложението по същия, въпросът остава неясен: „ При анюитетен погасителен план, съобразявайки чл.76 ал.2 от ЗЗД, не следва ли да се приеме, че началната дата на забавата на длъжника е началната дата от която започва начисляване на лихва върху вземането за лихви, съответно е и дата на настъпилата предсрочна изискуемост – 22.10.2009 година?. Подобен довод е в директно противоречие с клаузата на чл.10 от договора за овърдрафт, предпоставяща автоматична предсрочна изискуемост с оглед което и да е неизпълнено парично задължение, независимо от вида му, в продължение на повече от 90 дни от падежа му, поради което е изначално неотносим към предмета на спора ,а и не е наведен в хода на производството, нито е обусловил решаващите изводи на съда. В този смисъл коментар на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е изключен. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение