Определение № 3568 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4081/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 968 от 10.07.2025г. постановено по гр.д. № 1260/2025г. на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдено решение № 385 от 20.01.2025г. по гр.д. № 4309/2023г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, с която на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД „Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение "Света София“ ЕАД /ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД/ и „Медицински център-ПСАГБАЛ Света София“ ЕООД са осъдени да заплатят при условията на солидарност на М. А. В. и М. С. Г. по 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от раждането на ***г. на детето им К. М. Г. с вродени малформации, настъпили поради пропуск за диагностициране на малформациите при проследяване на бременността, допуснат в нарушение на медицинските стандарти и добрите медицински практики, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.04.2018г. до окончателното изплащане. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД и “Медицински център-ПСАГБАЛ Света София“ ЕООД, чрез пълномощнииците адв. С. Г. и адв. Е. Г.. Поддържат, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и е необосновано. Сочат предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 3 и ал. 2 ГПК. Поставят правните въпроси: 1/ Договорна или деликтна е отговорността на лекуващия лекар и/или лечебното заведение в случаите, в които причинените на пациента вреди са резултат от изпълнение на сключен договор за оказване на медицинска помощ? Съответно, какъв е характерът на предявените искове при твърдения за неизпълнение на договорни задължения от страна на лечебното заведение?. Това според тях са въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 2/ Следвало ли е въззивният съд да констатира, че първоинстанционният съд погрешно е квалифицирал предявените искове като такива за обезщетение от деликт по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вместо искове за обезщетение от неизпълнен договор по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, респективно следвало ли е въззивният съд да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства според възприетата от него правна квалификация на исковете и да се произнесе с решението си по съществото на спора?. Този въпрос касаторите считат за решен в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК; 3/ Следва ли да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, когато липсва доказано възлагане на работа на прекия причинител на вредата и приложима ли е презумпцията за вина, както и на кого е възложена доказателствената тежест относно положителните предпоставки на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД? Въпросът считат за решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, в това число: ППВС № 7/29.12.1958г. ППВС № 7/30.12.1959г., ППВС № 17/18.11.1963 г., ППВС № 9/28.12.1966г., ППВС № 4/30.10.1975г., решение № 185 от 26.03.2025г. по гр. д. № 921/2024г. на І г.о.; решение № 89 от 27.10.2020г. по гр. д. № 1694/2019г. на ІІІ г.о.; решение № 268 от 24.02.2016г. по гр. д. № 2525/2015г. на ІІІ г.о. и др./; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Длъжен ли е въззивният съд да посочи обективните критерии, въз основа на които е определено обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?; Допустимо ли е въззивният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди, без да извърши ясно разграничение между вредите, свързани със загубата на дете, и вредите, произтичащи от раждането на живо, но увредено дете, когато същите ищци вече са получили обезщетение по предходни дела за първата вреда?; Следва ли при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди да се отчитат принципите на справедливост, съразмерност и избягване на свръх обезщетяване, особено в контекста на вече присъдени обезщетения за други увреждания, претърпени от същите ищци в рамките на едно и също събитие? За тези въпроси се поддържа противоречие с решение № 344/21.09.2012г. по гр. д. № 862/2011г. на IV г.о., решение № 127/05.04.2011г. по гр. д. № 1321/2009г. на IV г.о., решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г. на IV г.о., решение № 194/18.06.2013г. по гр. д. № 1100/2012г. на IV г.о., решение № 324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009г. на IV г.о. Ответниците по касационната жалба М. А. В. и М. С. Г. поддържат в писмения си отговор, изготвен от адв. Т. П., че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Пълномощникът претендира присъждане на разноски по чл. 38, ал.2 ЗАдв за оказаната безплатна адвокатска защита. Подпомагащата страна ЗД „Евроинс“ АД не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството е по иск на М. А. В. и М. С. Г. срещу ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД и “Медицински център-ПСАГБАЛ Света София“ ЕООД за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди от раждането на увреденото им бебе - близнак К. М. Г., [дата на раждане], които вреди се твърди че са причинени от виновно и противоправно поведение на д-р М. Р.-П., лекар в болницата и медицинския център, изразяващо се в пропуски при проследяване бременността на майката на децата, в резултат на което бебето е родено с увреждания. Решаващият съд е констатирал наличието на предходни дела между ищците и Болницата като ответник, с участието на застрахователя като трето лице-помагач. Така, с влязло в сила решение № 108 от 25.01.2022г. по в.гр.д.№ 2095/2021г. на Апелативен съд-София ответникът ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М. А. В. 60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето С. М. Г., настъпила поради противоправното поведение на консултиращия и проследяващ бременността лекар д-р М. Р.-П.; с влязло в сила решение № 510от 29.04.2024г. по в.гр.д.№ 2978/2023г. на Апелативен съд-София ответникът ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М. Г. С. също 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на детето му С. М. Г.. Отчетено е от съда, че в тези производства е прието наличието на противоправно поведение на д-р П. като съдилищата са счели, че е нарушено правото на пациента да получава ясна и достъпна информация за здравословното състояние на децата и методите за евентуалното лечение - нарушение на т. 8 от чл. 86 Закона за здравето. Това на свой ред е довело до ограничаване на правата, гарантирани в т. 11 от същия текст, тъй като е осуетило възможността на родителите да потърсят и да се възползват от достъп до модерни методи на лечение, респ. на диагностика. Те са били лишени от правото си да направят информиран избор относно развитието на бременността, нейното проследяване, евентуално преустановяване, както и не са имали възможността да се подготвят и да потърсят предварително начин за съхраняване на здравето на единият или на двата плода след тяхното раждане. На родителите не са разяснени рисковете от тази патологична бременност, за да разполагат с информиран избор как да подходят при проследяването и наблюдението на самата бременност; да подберат съответен набор от изследвания и скрининг, с които евентуално да игнорират наличието на неблагоприятни за развитието на ембрионите фактори. Нарушено било правото им по чл. 86, т. 4 ЗЗ, който им дава възможност да потърсят повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на дадено медицинско състояние. В отношенията между страните по тези дела е формирана сила на пресъдено нещо по тези правопораждащи отговорността факти, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор, т.е. в случая противоправното поведение на д-р П. във връзка с проследяването на бременността на ищцата, вече е установено с влезли в сила съдебни решения. По тези две предходни дела ответникът Медицински център не е бил страна и затова не е обвързан от установеното там, поради което твърденията на ищците за ангажиране на отговорността му следва да бъдат доказани в производството. Въззивният съд е приел за безспорно, че ищцата е избрала д-р М. Р.-П. като лекар, който да проследи бременността й с близнаците, вкл. детето К., както и да води раждането; че д-р П. е в договорни служебни отношения и с двамата ответници; че ищцата е ходела редовно на консултации за проследяване на бременността, като е заплатила пакет „Абонамент женска консултация“. Детето К. е родено на *** г. с редица малформации, подробно описани от медицинската експертиза, сред които липса на ляв бъбрек, дясностранна хидронефроза, вроден десен мегауретер и др. Приетата медицинска експертиза е категорична, че независимо дали става въпрос за двуплодна бременност или не, може да се установи дали във всеки от двата плода има формиран бъбрек или няма такъв, както и че в съставената при наблюдението на бременността документация такава аномалия не е описана за нито един от двата плода, нито има данни да е съобщавана на родителите и да е обсъждана с тях. Експертите сочат, че няма вероятност ехографът да не засече аномалията, тъй като болницата е специализирана и надлежно оборудвана в областта акушерството и гинекологията. Заключението е, че аномалията не е била установена по време на бременността, въпреки обективната възможност за това. Вследствие на тази аномалия за детето К. са необходими високоспециализирани медицински грижи, провежда се терапия за хронична бъбречна недостатъчност, всяка инфекция крие риск, детето е на специална диета какво може да приема и какво не, като на майката е проведено нарочно обучение за това още от раждането на детето. От показанията на свидетелката И. се установява, че по време на бременността М. се грижила перфектно за здравословното си състояние. Свидетелката Е. М. Ез, съпруга на брата на ищеца, която по същото време е била бременна, като д-р П. е била и неин лекар, сочи че са ходили заедно с ищцата на консултации и д-р П. винаги е казвала на М., че всичко е наред, че няма никакъв проблем и че бременността й върви перфектно. Д-р П. е мерила близнаците и е казвала, че всичко е наред, д-р П. не е отправяла никакви предупреждения към М.. До момента на раждането ищците не знаели за съществуването на какъвто и да е проблем с двете деца-близнаци. Свидетелят Б. (брат на ищеца) разказва, че са очаквали „двойна радост“ от раждането на две здрави деца, купували креватчета, детско обзавеждане и други необходими за бебетата неща. След раждането на децата, всички са били в шок от медицинското състояние на същите. Свидетелят Б. сочи, че ищците изпаднали в депресия, а ищеца отключил псориазис от силния стрес. Свидетелката Ез сочи, че М. се променила психически. За всяко нещо изпада в паника. Свидетелката И. сочи, че в началото ищцата дори не се хранела, било много тягостно, за тях светът се сринал, притеснени са за всяко нещо. Стресът не само не намалява, но и се увеличава. Страхуват се и от бъдещата трансплантация. „Стискат зъби и гледат да правят каквото трябва“. Страхуват да имат друго дете, защото не искат да изживеят още един ужас и стрес. Поради вродените аномалии, детето К. има непрекъснато здравословни проблеми. Ищците я водят постоянно по лекари. „От бебенце я дупчат всеки месец за изследвания“ казва свидетелката И.. От тревоги по детето К. не могат да спят, прибягват до лекарства, за да заспят. Дори и при най-малката настинка на детето К. преживяват всеки път този ужас. Със сигурност са загубили вяра в лекарите, но са подчинени на медицината, защото нямат друг изход. При преценка на тези доказателства съдът е достигнал до извод, че проследяването на бременността на ищцата не представлява качествена медицинска помощ по смисъла на чл. 80, ал.1 ЗЗ, основана на правилата за добра медицинска практика. Служителката на двамата ответници д-р П. не е предприела надлежни и адекватни мерки за установяване действителното здравословно състояние на плода К., не е провела изследването „фетална морфология“, което е включено в пакета медицински услуги. Фактът на неустановяване на малформациите се признава от ответниците в отговора на исковата молба. При изслушването в съдебно заседание вещото лице д-р Г. сочи, че независимо, че става въпрос за бременност с близнаци може да се установи дали във всеки от двата плода има формиран бъбрек или няма формиран бъбрек; това няма как да бъде объркано. Бъдещите родители не са били информирани от д-р П., че бебето К. е с множество малформации; не са уведомени за рисковете от това състояние на детето, нито им е бил предоставен информиран избор - дали да бъде прекъсната бременността или да приемат, че детето им ще се роди с множество малформации и съответно да бъдат подготвени да поемат отговорността за отглеждане на дете в такова здравословно състояние. Въззивният съд е посочил, че противно на твърденията на въззивниците, ищците като отговорни родители са приели и поели грижата за детето К. като полагат всички усилия детето им да продължава да живее въпреки вродените множество малформации. Загърбили са правото си на личен живот, майката се е отказала от правото на професионален труд, за да бъде неотлъчно до детето си. А бащата работи неуморно, за да осигурява финансовото състояние на семейството си, вкл. и за множеството изследвания и медицински интервенции на детето К.. Въззивният съд е намерил за неуместен доводът на въззивниците, че ако ищците били уведомени за вродените аномалии на децата, то са щели да прекъснат бременността, като с поведението си д-р П. едва ли не е спасила децата. На основание горното съдът е счел, че са доказани всички предпоставки на т.нар. „медицински деликт“ и за ангажиране отговорността на двамата ответници за обезщетяване на вредите от раждането на детето К. с малформации. Тъй като д-р П. е служител и на двамата ответници и е невъзможно конкретните действия на наблюдаващия лекар, довели до противоправния резултат, да бъдат разграничени във времето и отнесени към някой от ответниците, то двамата се явяват съпричинители и отговарят солидарно съгласно чл. 53 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/1968г. и на практиката по чл. 290 ГПК по приложение на чл. 52 ЗЗД, според които справедливостта не е абстрактно понятие. Посочил е кои правнорелевантни за отделния спор факти и обстоятелства взема предвид и е намерил, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение от по 100 000лв. за всеки родител отговаря на критериите за справедливост. Това обезщетение е съобразено с интензитета на търпените от ищците болки и страдания и които същите ще търпят като родители на детето К. поради влошеното му здравословно състояние вследствие на противоправното поведение на служителката при двамата ответници. Размерът на обезщетението е съобразен и с икономическите условия в страната, и с присъжданите от Върховния касационен съд обезщетения по сходни казуси, някои от които са по-високи. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не са налице. Първата група въпроси /първи и втори/ касаят вида на гражданската отговорност - дали е договорна или деликтна когато причинените на пациента вреди са резултат от изпълнение на сключен договор за оказване на медицинска помощ и задълженията на съда при погрешна правна квалификация. Въззивният съд не е давал отговор на този въпрос и поради това той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Възражение относно извършената от съда правна квалификация на иска и на основанието за отговорността не е наведено от ответниците в отговорите на исковата молба, не е поддържано по време на висящността на процеса, включително във въззивната жалба. Такива съображения са развити за първи път в касационната жалба и не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Отделно, в случая несъмнено увреждането е резултат от действия или бездействия, които осъществяват фактическия състав на деликт и отговорността е деликтна. Лекарят е действал в противоречие с утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, при което е нарушено общото задължение да не се вреди другиму. Така че, независимо от наличието на сключен договор за проследяване на бременността, то увреждането не е резултат от неосъществяване на очаквания резултат по това облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму. Затова отговорността е деликтна (Решение № 547 от 31.07.2010г. по гр.д. № 1025/2009г. на ІV г.о.). Третият въпрос е дали може да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД при липса на възлагане на работа на прекия причинител. Същият произтича от довода, че от страна на Болницата не е възлагано извършване на работа на д-р М. П. за дейността, при и по повод на която са настъпили вредите, а именно проследяването на бременността. Д. не държи сметка, че по настоящето дело двамата ответници са признали, че д-р П. е техен служител, нито на факта, че между Болницата и ищците са налице влезли в сила решения, с които е признато наличие на основание за отговорност по чл. 49 ЗЗД във връзка с проследяването на бременността. Поради това този въпрос не е от значение за изхода на спора и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Следващата група въпроси (четвърти въпрос, който включва няколко подвъпроса) касаят задълженията на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост да посочи обективните критерии, въз основа на които приема размерът за справедлив; както и да избягва свръхобезщетяване. Тези въпроси имат значение за изхода на спора, но не са разрешени в противоречие с посочената в изложението практика на Върховния касационен съд. Съдът напълно се е съобразил с разясненията в ППВС № 4/1968 г. за съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е направил своя преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, които имат значение за размера на обезщетението. Съдът е взел предвид характера и тежестта на причинените на ищците вреди и факта, че болките и страданията са с трайна продължителност. Първо, раждането на детето К. със сериозни малформации е било огромен шок за тях и от раждането до настоящия момент те полагат непрестанно грижи за здравето на детето; касае се за специални и постоянни грижи от родителите, изискващи постоянно наблюдение на детето, осигуряване на висококвалифицирани медицински грижи, като очертаната перспектива за в бъдеще не е благоприятна. Съдът е отчел, че от страна на ищците се изискват и ще се изискват интензивни ежедневни грижи за детето им, придружени с постоянно напрежение и стрес, като животът им е изцяло подчинен на нуждите на детето им. Майката е отдадена единствено на грижите за детето и не може да работи, а бащата е принуден да поеме изцяло отговорността по финансовото обезпечаване на семейството, включително за специалните нужди на бебето К.. Значението на всички тези обстоятелства, които са релевантни за размера на претърпените неимуществени вреди, е обсъдено и съобразено от въззивния съд. По този начин съдът е извършил индивидуализация на конкретната вреда и нейната степен, като е отчел всички значими факти, включително и вече получените обезщетения по предходни дела за смъртта на починалото бебе близнак С.. Следва да се посочи, че вредите от загубата на дете и вредите, произтичащи от раждането и отглеждането на увредено дете, са различни и поради това са напълно несъстоятелни доводите на касаторите, че ищците вече са обезщетени за същите вреди. Предвид изложеното липсва противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд и не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В допълнение, посочените от касаторите решения на апелативни съдилища, с които са присъдени по-ниски размери на обезщетения по искове за вреди от лекарски грешки, не съставляват практика по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а и те разглеждат различни по вид увреждания, настъпили назад във времето в сравнение с процесното увреждане. Решението на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., по гр.д. № 3143/2016г. присъжда обезщетение от 40 000лв. за смърт на дете, но за събитие от 2012г. Поради това простото съпоставяне на размерите на обезщетенията, без отчитане на конкретните обстоятелства, не може да обоснове достъп до касационен контрол. Решението не страда от очевидна неправилност. Това основание предполага наличието на тежък порок, установим само от съдържанието на акта, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Такъв порок не се съзира в случая. Изводите на съда са логични и обосновани със събраните доказателства. На основание горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответниците. При този изход на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв касаторите следва да заплатят на процесуалния представител на ответниците по касация адв.Т. П., който осъществява безплатна адвокатска защита, възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 000 лв., което се равнява на 1533,88 евро. На пълномощника е дължимо едно общо възнаграждение, тъй като извършената адвокатска работа за защита на двамата ответници по жалбата е напълно идентична по вид и съдържание. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.