Определение № 5720 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3563/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез процесуалния й представител А. И. - главен инспектор в ТД на КОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 74 от 08.05.2024 г. по в. гр. д. № 72 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260025/21.12.2023 г. по гр. д. № 482/2017 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения срещу Д. Д. А. и Н. Б. А. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ иск за отнемане на незаконно придобито имущество - лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег. № ****, с дата на първа регистрация 27.12.1995 г., като неоснователен.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение и за уважаване на предявения иск.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд е постановил съдебен акт в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Отделно се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Изисква ли ЗОНПИ извършване на сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период и необходимо ли е да е налице превишение в имуществената сфера, надхвърлящо посочения в разпоредбата на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лева?;

2. Как следва да се определя размера на „значително несъответствие“ - по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период или като превишение в имуществената сфера като сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период?;

3. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация?

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна чрез адвокат С. И. З., АК - Варна със становище за неоснователност на касационната жалба поради съображения, че наличното в случая имущество, което е част от патримониума на Д. Д. А. и Н. Б. А. в края на периода се състои единствено от „Ф." модел „Г." с ДК № **** на стойност от 1 250 лева, поради което моли решението да не се допуска на касационно обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по искове с правно основание в чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), като приложим на осн. §5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ (редакция ДВ бр.84/2023 г. с предходно наименование ЗПКОНПИ) е последният закон, по който се довършват започналите дела. Според съда, не се спори между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че ответницата Д. Д. А. е привлечена като обвиняем по ДП 333/2014 г. по описа на СП за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. След уведомление от Специализираната прокуратура, КПКОНПИ е започнала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото й - протокол № **/23.09.2014 г. Приложената справка от НБД „Население“ установява, че ответниците са съпрузи - акт за брак № г., издаден от Община Варна. Представено е решение № 89/01.03.2017 г. на КОНПИ, с което въз основа на доклад рег. № */06.02.2017 г. на Директора на ТД на КОНПИ - Варна се внася искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 300 593.23 лева /сред които и процесното МПС/ от ответниците по делото. Съдът е констатирал, че като доказателство по делото е приложен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите рег. № */26.10.2010 г. по описа на нотариус К П. с район на действие ВРС, по силата на който ответникът Н. Б. А. е придобил собствеността върху процесното МПС марка „Ф." модел „Г.", рама № *, двигател № ***, за сумата от 200 лева. Посочил е, че от показанията на свидетеля Д. Т. А. се установява, че лекият автомобил е придобит от ответника Н. А. през 2010 г. в разглобено съС.ие като свидетелят помагал за пренасяне на частите; сглобяването му било извършено от ответника, също с помощта на свидетеля, като били закупувани допълнителни части.

Приемайки описаната фактическа обстановка Варненският апелативен съд се е позовал на легалната дефиниция на понятието „имущество“, която се съдържа в разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ /редакция ДВ бр.84/2023 г./, съобразно която имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права. Съдът е посочил, че приложимият ЗОНПИ изисква извършване на сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период, като от значение е това дали в имуществената сфера има превишение. При констатиране на превишение, надхвърлящо посочения в разпоредбата на §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лева, може да бъде прието, че доходите са незаконни.

Въззивният съд се е позовал на ТР №4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Съдът е изложил съображения, че при изследване на въпроса относно наличието на превишение на имуществото в началото и края на периода на проверката, следва да бъде отчитано онова имущество, което е част от патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица. Според съда, наличното в случая имущество, което е част от патримониума на ответниците в края на периода е единствено лек автомобил на стойност от 1 250 лева. Доказателства за друго налично имущество по делото не са представени.

Варненският апелативен съд се е позовал на решение № 86/11.06.2020 г., постановено по гр. дело № 3930/2019 г. на ВКС, в което е прието, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на §1, т. 3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да превишава 150 000 лева, за да бъде прието, че е налице увеличение на имуществото в патримониума на проверяваното лице и свързаното с него лица. Едва ако се установи такова превишение, следва да се изследва несъответствието между имуществото и нетния доход и на какво се дължи това превишение.

В обобщение въззивният съд е стигнал до крайния си извод, че предвид факта, че в началото и в края на проверката имуществото на ответниците Д. А. и Н. А. е на обща стойност от 1 250 лева, не се установява превишение с над 150 000 лева, поради което не се налага изследване на причините за несъответствие на това имущество с оглед съпоставка на същото с нетния доход на ответниците през проверявания период с оглед установяване на това дали има или няма значително несъответствие. Въззивният съд е приел, че предявеният иск от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Д. Д. А. и Н. Б. А. за отнемане на незаконно придобито имущество, представляващо лек автомобил марка „Ф.", модел „Г.", с peг. № **, рама № *, двигател № ***, с пазарна стойност към датата на предявяване на исковата молба в съда в размер на 1 250 лв., следва да бъде отхвърлен на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. чл. 141 ЗОНПИ, приложим на осн. §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ.

Формулираните от касатора въпроси в приложеното към касационната жалба изложение са относими към предмета на делото и са обусловили крайния изход по спора, поради което спрямо тях е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са установяват обаче твърдените от касатора допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В мотивите към т. 1 на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“ Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.чл. 143-146 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието.

Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в тълкувателното решение разрешения. На база събраните доказателства и стойността на притежаваното в края на проверявания период от ответниците имущество, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 148 ЗОНПИ – 1 250 лв., което е под сумата от 150 000 лв., съдът е приел, че няма как да е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от закона, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Цитираната задължителна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва наличието както на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съображенията в изложението за очевидна неправилност на решението са неоснователни. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски пред касационната инстанция в размер на 1 000 лева за заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение