Определение № 1173 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3527/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Ц. срещу решение № 2190 от 28.11.2014г, допълнено с решение №206 от 02.02.2015г по в.гр.дело № 2385/2014г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 14.02.2014г по гр.д №[ЕГН] г на Софийски градски съд е уважен иск на основание чл. 79 ал.1 във вр. чл.284 ал. ЗЗД и ответникът, понастоящем касатор ,е осъден да заплати сумите 48 000 евро ,37 570 лева и 24 900 щатски долара ,които е бил длъжен да отчете като довереник ,по силата на договор за поръчка.

В срок са постъпили две изложения ,в първото от които оплакванията на касатора по отношение диспозитивното съдържание на решение № 2190 от 28.11.2014г и процесуалните действия на съда не са намирили израз при формулирането на правни въпроси. Доводите за нарушено състезателно начало, оплакването че не е ясно от къде съда прави заключение за дължимост на присъденото, не са правни въпроси. Не отговаря на изискването на чл. 180 ал.1 ГПК и въпросът следвало ли е съдът да изслуша съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на иска, който няма връзка с конкретни изводи по обжалваното решение и това защо съдът приема фактите за установени без да е възлагана съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с размера на иска включително.

В последващото ,постъпило в срок изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от пълномощниците на ответника за тази инстанция, се формулират пет въпроса.

1.Ползват ли се с материална доказателствена сила за удостоверяване на факта на получаване „на каса” приложените по делото неподписани банкови извлечения Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с решения №51 от 2010г по т.д №528/2009 І т.о и реш. 748/2011г по гр.д № 801/2009 ІV г.о на ВКС

2. Удостоверяват ли заверените от адвокат ( по чл. 32 от Закона за адвокатурата) банкови извлечения, движението на паричните средства по личните банкови сметки на ищеца, с оглед на което същите да имат силата на „официално заверени документи”- както е посочено в мотивите на съда, цитирал законовия текст. Посочва основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, въпросът се решава противоречиво, предвид решение №1118 от 2008г по гр.д № 3537/2007 на ВКС,ІІІ г.о на ВКС.

3. Представляват ли заявленията за изпращане на пари „У. Ю.” в превод от руски език ,документи удостоверяващи получаването на парични суми от лицето, в чиято полза са наредени. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с решение №216 от 2012 по т.д № 882/2011 ІІ т.о на ВКС ,решение №108 от 2012г по т.д №441/2011 І г.о ,реш.№297/2014г по гр.д № 5502/2014 ІІІ г.о реш. №331/2011г по гр.д №1649/2010 ІV г.о, реш. №183/2012г по гр.д № 1387/2011 ІІІ го,практика по чл. 290 ГПК по прилагането на чл.75 ал.3 ЗЗД ,чл.305 ТЗ

4. Дължи ли лице, което не е получило парични средства от ищеца,доказване на разходването им в интерес на последния .Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, противоречието е по прилагане на чл.154 ал.1 ГПК, предвид практиката на ВКС по реш. № 183/2012г по гр.д № 1387/2011 ІІІ г.о ,реш. № 254/2014г по гр.д № 1526/2013г І г.о и реш. № 157/2014г по гр.д № 6868/2013г І г.о.

5. С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ,при отсъствие на доказателства за получаване на суми, съдът има ли правото и задължението да приеме ,че ответникът е останал задължен за исковите суми ,които дължи като изтеглени ,но неотчетени по който въпрос се сочи противоречие с решенията на ВКС по чл. 290 ГПК ,вече цитирани по четвъртия въпрос в обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК

В отговор ответникът В. В. Г., руски гражданин, представляван от адв. Т. С. ,изтъква ,че не се сочат основания по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК. Изтъкват се съображения по съществото на спора.

След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че основание за допускане до касационно обжалване по първите два формулирани в изложението въпроси не е налице, както и по четвъртия от въпросите ,свързан с прилагането на общото правило в чл. 154 ГПК за доказателствената тежест .Касационно обжалване следва да се допусне по третия формулиран въпрос- представляват ли заявленията за изпращане на пари „У. Ю.”, представени в превод от руски език, документи удостоверяващи получаването на парични суми от лицето ,в чиято полза са наредени, в тази връзка ще се даде отговор ина петия въпрос по изложението, който е процесуалноправен, свързан с правилото на чл. 154 ГПК.

Съображенията за това са следните:

Искът е бил основан на твърдението, че ответникът е получил претендираните суми, една част от които е изтеглил от конкретни сметки на ищеца в две български банки въз основа на дадени му от последния пълномощия по мандатните им отношения, а друга част пряко са му били преведени по системата за разплашане „У. Ю.”.За тези свои твърдения, ищецът е ангажирал като писмени доказателства извлечения от банковите си сметки с отбелязване за получите от ответника суми „на каса”, като пълномощник. Представил е и шест заявления за превод по системата за разплащане „У. юниън”, общо за сумата 24900 щ.д.

И двете групи документи - извлечения от банкови сметки и заявленията, са били квалифицирани от първоинстанционния съд при решаващата му дейност като частни свидетелстващи, не им е придадено никакво доказателствено значение относно факта на получаване на парични суми от ответника. Въззивният съд, без да ревизира квалификацията им, придава решаващо значение на същите при формиране на доказателствените си изводи с оглед обстоятелството ,че не са били оспорени. Изтъкнато е, че при липсата на оспорване и щом са заверени от адвокат (чл. 32 ЗА), извлеченията от банкови сметки имат силата на официално заверен документ и удостоверяват надлежно движението по личните сметки на ищеца. Мотивът, като разрешение на правен въпрос, изразява изтъкването на две последователно и самостоятелно преценени, а не обуславящо преценени процесуални условия.

Първото е, че в случая банковите извлечения от сметка на ищеца, доколкото (т.е при условие) не са оспорени като доказателства, следва да се преценят от към доказателствена сила по вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е сторил тъкмо това, като е обсъдил включително неоспорвания факт относно обема и естеството на пълномощията, с които ответникът е разполагал.Тъй като се касае за една категория частни документи, регламентирани в чл. 182 ГПК. ,Що се касае до извлеченията от сметка, следваното от въззивния съд правило при формиране на доказателствените му изводи е в съответствие с уставената практика ,предвид ТР №39-2/1954г ОСГК, реш. №2 от 20.01.2011г по гр.д №478/2010 ІІІ г.о, реш. №187 от 24.01.2013г по т.д №436/2012г ІІ т.о ,постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съображенията въззивния съд не са равнозначни на възприемане,че извлеченията за банкови операции от сметка имат материална доказателствена сила на официален документ, която е обвързваща Въззивният съд не е направил и извод от общото към частното, т.е че щом като не оспорва упълномощаването си да тегли суми от сметки на ищеца, нито оспорва, че поначало го е правил, това означава че ответникът не оспорва и получаването на конкретните искови суми.Въззивният съд е изтъкнал, че ответникът не оспорва банковите извлечения, ангажирани като доказателство за конкретни негови действия и затова като разрешение на правен въпрос е прието ,че макар да се касае частен свидетестващ документ - за която категория писмени доказателства оспорването на верността им не води до откриване производство по 193 ГПК (поради правилото на чл.180 ГПК), тук се касае за документ по смисъла на чл. 182 ГПК и оспорването от този, на който документът се противопоставя, е необходимото процесуално условие, за да се приложат правилата на доказателствената тежест по чл. 154 ал.1 ГПК, т.е да се възложи на ползващия се тежестта за установяване на вписаните във вторичния, производен счетоводен документ обстоятелства. Установеното в практиката доказателствено средство за проверка на условието в чл.182 ГПК, с което закона скрепва доказателственото значение на подобни документи при оспорването им, е счетоводна експертиза.

Касаторът необосновано сочи противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така формулирания първи въпрос, като изтъква решения №51 от 2010г по т.д №528/2009 І т.о и реш. 748/2011г по гр.д № 801/2009 ІV г.о. Изразеното правно разрешение на въззивния съд не е равнозначно на придаване обвързваща, материална доказателствена сила за удостоверяване на един частен свидетелстващ документ,при положение че ответникът не е негов издател, който да е засвидетелствал неизгодни за себе си факти. В случая решението на въззивния съд е съобразено с решение №187 от 24.01.2013г по т.д №436/2012г ІІ т.о, съгласно което оспорването на производен счетоводен документ по смисъла на чл.182 ГПК е предпоставката за възлагане на доказателствената тежест по чл. 154 ал.1 ГПК на ползващата се страна .Тук доказателствената тежест се изразява в необходимостта да се осъществи проверката за документна обоснованост (наличие на първичен счетоводен документ) и спазване другите залегнали в ЗСч принципи,тъй като съгласно чл. 182 ГПК и установената съдебна практика това е условието, с което законът скрепва доказателственото значение на документа, а презумпция за редовно водено счетоводство не съществува в общия закон

Второто оспорвано от касатора съображение в цитираните мотиви на въззивния съд, относно заверката на документа по чл.32 ЗАдв., е обусловило въпроса удостоверяват ли заверените от адвокат банкови извлечениия от лични банкови сметки (неподписани като документ ) движението на паричните средства. Този въпрос се услови на довод ,че Софийски апелативен съд решаващо е приел заверката на адвокат по чл. 32 от ЗА да придава на оригиналния свидетелстващ документ доказателствено значение във връзка със засвидетелствания факт, т.е. че фактът е приет от съда за удостоверен поради това ,че върху копието от документа е била положена заверка от адвокат. Мотивите на въззивния съд - макар да не са изложени по начин, който да избегне двусмислие, не дават основание да се счита ,че решението е основано на подобно съображение. Не е налице основанието на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК .В обжалваното решение не е опредметено разбирането, че заверката на копието за вярност с оргинала на документа от адвокат, може да промени с нещо съдържанието на оригинала. Позоваването на заверката касае доказателствената сила на копието (репродукционния документ ),заверено от адвокат, което не означава съдът да е приемал, че тя именно произвежда официален удостоверителен характер на самия оригинал, ако той няма такава; да е приемал ,че подписът на адвокат може да замести липсващия подпис в оригинала и въобще че може да промени по някакъв начин квалификацията на документа от частен свидетелстващ, в официален удостоверителен.

По третия формулиран въпрос, представляват ли заявленията за изпращане на пари по системата „ У. Ю.” документи, удостоверяващи получаването им от лицето, в чиято полза са наредени, касационно обжалване следва да се допусне. Въпросът е от значение за изхода на делото в една част, тъй като ответникът е осъден да заплати сумата 24 900 щатски долара, които ищецът е наредил чрез разплащателната система. Щом въз основа на нареждането за плащане е прието ,че в доказателствена тежест на получателя е да докаже за какво е разходвал парите, видно въззивният съд приема да е доказано получаването им с представяне по делото на процесните заявления. Въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви във връзка с този свой извод. За разлика от банковите извлечения ,по отношение на които в отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил ,че не ги оспорва, липсва последващо изявление на ответника по съдържанието на тези документи, в същия смисъл. Той се е противопоставил на приемането им като доказателства, доколкото не са били придружени с превод от руски .Изводите на съда в тази част не са мотивирани с липса на оспорване относно фактите ,засвидетелствани в тези документи ,нито съдът е преценявал конкретно какви са тези факти ,поради това Върховен касационен съд приема довода на защитата за противоречие с решение №216 от 2012 по т.д № 882/2011 ІІ т.о на ВКС ,решение №108 от 2012г по т.д №441/2011 І г.о ,реш.№297/2014г по гр.д № 5502/2014 ІІІ г.о по въпроса в материалния му аспект и реш. №331/2011г по гр.д №1649/2010 ІV г.о, реш. №183/2012г по гр.д № 1387/2011 ІІІ го, в процесуалния му аспект,доразвит и с формулирането на петия въпрос в изложението с оглед отсъствието на доказателство по какъв начин наредените чрез конкретната система за разплащане парични суми са получени

По четвъртия формулиран въпрос касационно обжалване не следва да се допуска самостоятелно, тъй като отговорът е обусловен от доказателствените изводи на съда и от изводите му по фактите. Въззивният съд е изтъкнал задължението за отчитане, тъй като е приел ,че парите са получени от ответника на договорно основание, което не е било спорно и предпоставя поето задължение за отчет. Въпросът дали доказателствата на ищеца са годни за решаващ извод, че една част от паричните суми по иска са получени от ответника чрез системата за разплащане „У. Ю.”,предстои да намери отговор по същество

Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК