Определение № 29 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 935/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК М. Й. П. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 366 от 05.07.2011г. по гр.д.№ 392/2011г. по допускане на делбата относно правата на съделителите. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът А. М. Г. чрез пълномощника си адв. Т.В. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и моли касационната жалба да не бъде допускана за разглеждане по същество. В. съд е приел, че съделителите са бивши съпрузи и делбеният имот – апартамент в [населено място] е закупен по време на брака от двамата за 10 000лв., платени изцяло в брой на продавача от купувачите. Бракът на страните е прекратен след влизане в сила на СК от 2009г. и той е приложим за уреждане на имуществените отношения след развода. Съдът е приел за основателна претенцията на ищеца за трансформация на негови лични средства – изтеглени суми от банкови депозити на негово в размер на 5534.49 щатски долари с извънсемеен произход и е определил, че неговата квота е 9896,45/10000 ид.ч., а тази на М. Й. П. - 103,55/10000 ид.ч. Според въззивния съд СК императивно регламентира съпружеската имуществена общност като имущество, придобито в резултат на съвместен принос, независимо на чие име то е придобито. Отричането на възможността някой от тях да претендира трансформация по съображения, че купувачи по сделката са двамата съпрузи би означавало недопустимо стесняване на приложното поле на института на трансформацията, каквито ограничения СК, не съдържа. К. се позовава на противоречие между изводите на съда в обжалваното решение по иска за признаване на частично преобразуване на лично имущество на бившия съпруг и решения № 92/2003г. по гр.д.№ 609/2001г. на ВКС, І г.о., № 964/2008 по гр.д.№ 3000/2007г. на ВКС, І г.о. решение № 464 от 05.08.2010г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1136/2009г., последното постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. Основателно в отговора на касационната жалба се сочи, че тези решения не обосновават предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото разгледаните в тях въпроси не са идентични поради разлика във фактическите състави на чл.23 ал.1 и 2 СК респективно чл.21 ал.1 и 2 СК /отм./. Доколкото обаче се касае за сходни хипотези, искането следва да се преквалифицира по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставения от касаторката правен въпрос от значение за решаване на спора за възможността да се признае частична трансформация по чл.23 ал.2 СК при придобиването на имущество по време на брака, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е посочено, че цената е платена от купувачите. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.