Определение № 246 от 22.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 614/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1260 от 04.10.2019г. по гр.д. № 1276/2019г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1799 от 25.04.2019г., постановено по гр.д. № 3637/2018г. на Варненски районен съд, и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено в отношенията между страните по предявения от П. А. П., М. К. П., П. К. П., А. Д. А., С. Д. С., М. М. Т., Е. Ж. Н., Б. Ж. К. и М. Ж. Н. срещу А. А. К. и Т. Г. А., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: новообразуван имот № по плана на новообразуваните имоти на с.о. „Доброгледски лозя“, землище [населено място], общ. А., с площ от 599 кв.м., при граници на имота по скица: имот № на наследниците на М. Ж. Н., имот № ** - [улица].804 на В. К. С. и др.

Касационната жалба е подадена от ответника А. А. К., чрез пълномощника адв. П. С.. Поддържа, че решението е очевидно неправилно и необосновано. За допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК очевидна неправилност. Счита, че съдът е бил длъжен да обсъди всички доказателства по делото, касаещи описанието на сградата и относими за определяне по §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ дали една трайно прикрепена към земята постройка е такава по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответниците по касационната жалба П. А. П., М. К. П., П. К. П., А. Д. А., С. Д. С., М. М. Т., Е. Ж. Н., Б. Ж. К. и М. Ж. Н., чрез пълномощника адв. Д. А., изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения отрицателен установителен иск за собственост съставът на окръжния съд е приел на първо място, че ищците са установили правния си интерес от предявяване на иска. Те са наследници по закон на М. Ж. Н., в чиято полза по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху нива с площ 2,400 дка в местн. “Ч.“ в землището на [населено място] в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. По плана на новообразуваните имоти, одобрен през 2016г., имотът попада върху новообразуван имот № ** с площ 599 кв.м., записан на ответниците, които твърдят, че са го придобили чрез упражнено право на изкупуване върху предоставен за ползване имот. Преследваният от ищците интерес е да отрекат правата на ответниците, за да могат да приключат реституционната процедура с издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ в своя полза. Ищците считат, че ответникът не е могъл да упражни надлежно правото си на изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, защото към 01.03.1991г. в имота не е имало изградена постройка или ако е имало, същата не е отговаряла на изискванията за сграда. С оглед на това спорът е съсредоточен върху предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и по-конкретно върху съществуването на сграда в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и нейните характеристики предвид визираните в §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ изключения.

Установено е, че в молбата от 1992г. на ответника до кмета на [община] за оценка на имота, е посочено, че върху ползваното място има изградена постройка за сезонно ползване - фургон; в оценителния протокол от 1994г. е отразено същсетвуването на сграда с площ 13,80 кв.м. Събрани са и свидетелски показания за вида и характера на сградата.

Въззивният съд е приел при съвкупна преценка на доказателствата, че е към 01.03.1991г. в имота е съществувала постройка, без значение, че не е била отразена в кадастралния план от 1988г. Досежно описанието на сградата съдът е възприел заключението на тройната техническа експертиза, която е огледала сградата и отвън, и отвътре. Според експертите се касае за фургон с дървена конструкция, който неподвижно е прикрепен към бетоновата площадка на терена.

Въз основа на това съдът е счел, че постройката, представляваща фургон, не следва да се счита за сграда по смисъла на §4а ЗСПЗЗ, независимо, че е прикрепен към терена чрез бетонова площадка, доколкото разпоредбата на § 1в, ал. 3, т. 2 ДР ППЗСПЗЗ изрично постановява, че последното е без значение. Намерил е за ирелевантно дали постройката отговаря на строителните правила и норми на благоустройствените закони, като се е позовал на Тълкувателно решение №2/2011 г. на ОСГК. Констатациите на длъжностните лица, които са изготвили оценителния протокол от 16.07.1994г., съдът е счел за оборени в настоящето производство, а оспорването на ищците - за успешно. Тъй като за ответника А. К. не са били налице предпоставките по §4а ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху предоставения му за ползване имот, то същият не е станал собственик на имота.

Възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност е намерено за неоснователно. Давност би могла да тече от приемане на плана на новообразуваните имоти, с който частите от бившите имоти, останали след приложението на §4а и 4б ЗСПЗЗ, се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост или се присъединяват към такива. В случая ПНИ за с.о. „Доброгледски лозя“ е одобрен на 04.04.2016г., поради което към момента на предявяване на иска през 2018г. предвиденият десетгодишен давностен срок не е изтекъл; също така не е приключила и процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.

Основанието „очевидна неправилност” по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК предполага порок на обжалвания акт, който произтича единствено и пряко от мотивите му, без да е необходим анализ на процесуалните действия на съда и страните, без съобразяване на защитата на страните и на събраните доказателства. В случая такъв порок не е установим от съдържанието на обжалваното решение. Не е видно твърдяното от касаторите неправилно обсъждане на доказателствата, нито пък явно несъответствие с материалния закон. Решението е логично, обосновано и последователно. По отношение на спорния въпрос дали една постройка е сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС, уеднаквена с Тълкувателно решение № 2/2011г. на ОСГК. Преценявайки конкретно установените факти за вида на намиращата се в имота постройка, съдът е достигнал до извод, че тя не представлява сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като е фургон, монтиран върху бетонна основа, а според §1в, ал.3, т.2 ДР ППЗСПЗЗ това не е сграда. Именно затова е счел, че ответниците нямат право на изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и не са станали собственици на имота

Повдигнатият в жалбата въпрос за действието по време на нормата на §1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ /доколкото нормата е приета през 1997г., а касаторът е изплатил имота и се е снабдил с констативен нотрариален акт по-рано/, не може да обуслови достъп до касационно обжалване. Приема се в практиката на Върховния касационен съд, че нормата има тълкувателен храктер - тя пояснява понятието “сграда“, използано в §4а ПЗР ЗСПЗЗ, като сочи характеристиките, на които сградата не следва да отговаря; затова тя намира приложение при извършването на преценка за законосъобразност на извършеното по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ изкупуване на земята, независимо дали фактическият състав се е осъществил преди или след влизането й в сила. В този смисъл са Решение № 358 от 2.06.2009г. на ВКС по гр. д. № 714/2008г., II г. о., Решение № 382 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 948/2008 г., I г. о.

Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

При този изход ответниците имат право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.