Определение № 29 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2935/2020 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. Ц. като пълномощник на Е. Ю. К., срещу въззивно решение № 168 от 22.06.2020 г. по в. гр. д. № 220/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ответника Е. И. Я. да предаде на Е. Ю. К. владението върху 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 207 кв. м., като вместо него е постановено ново по същество, с което искът по чл.108 ЗС е отхвърлен изцяло. Решението е влязло в сила в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Настоящият състав на Второ г. о. взе предвид следното: Предмет на предявения от касатора иск с правно основание чл.108 ЗС е установяване правото на собственост на ищеца върху 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 207 кв. м., индивидуализирана с влязло в сила съдебно решение, както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху нея. В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила на 18.04.2018 г. решение по гр. д. № 193/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд е прието за установено спрямо ответника Е. Я., че и ищецът Е. К. притежава право на собственост, на основание договор за дарение, върху 2/8 ид. ч. от 207 кв. м., между б. А, Б, В и Г на скица № 2 към допълнителната експертиза, съставляващи част от УПИ * в кв.178 по плана на [населено място]. С решението е установено, че трето лице – М. В. притежава 6/8 ид. ч. от гореописания имот. Ответникът е посочил, че въз основа на съдебното решение е била издадена заповед от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която в кадастралната карта е заснет поземлен имот с идентификатор ***, с площ 207 кв. м., със съсобственици ищецът /с дял от 2/8 ид. ч./ и М. В. /дял от 6/8 ид. ч./. Не оспорва правото на собственост на ищеца в посочения обем върху описания имот. Този имот обаче попада изцяло върху собствения му имот с идентификатор ***, идентичен с УПИ *, с площ 844 кв. м. Не осъществява фактическа власт върху процесния имот. В допълнение към отговора, депозирано в срока по чл.131 ГПК, е заявил, че ищецът не притежава право на преминаване, както и че за него е налице невъзможност за достъп, поради което не може да постигне защита с предявения ревандикационен иск. С решението по гр. д. № 375/2019 г. на Велинградския районен съд искът за ревандикация е уважен, като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху 1/4 ид. ч. от процесния имот. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която предявения от ищеца – касатор иск по чл.108 ЗС е уважен, като вместо него е постановено ново по същество, с което искът е отхвърлен. В мотивите изрично е посочено, че правото на собственост на ищеца върху процесния имот е установено с влязло в сила съдебно решение. Направен е извод, че не се установява упражняването на фактическа власт от ответника върху имот с идентификатор ***. Невъзможността ищецът да ползва същия произтича от неговото местоположение. Преди да се произнесе по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното: С обжалваното решение е отменено изцяло първоинстанционното решение, независимо че е установена принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, т.2А, е прието, че когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл.247 ГПК процесуален ред. В настоящата хипотеза в мотивите на решението е прието, че ищецът е собственик на идеална част от ревандикирания имот, която е предмет на спора, но искът е отхвърлен защото ответникът не упражнява фактическа власт върху имота. Пропускът да се постанови установителен диспозитив може да се отстрани по реда на чл.247 ГПК. Производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено, а делото – върнато на въззивния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.