Определение № 3300 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4211/17.07.2023 г. на С. Р. К. и М. А. К., чрез адвокат М. К., срещу въззивно решение № 123/31.05.2023 г. по в.гр.д. № 138/2023 г. на Окръжен съд – Сливен. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът служебно да се произнесе относно допустимостта на съдебния акт; 2. Допустимо ли е първоинстанционното и въззивното решение, постановени при нередовна искова молба и липса на дадени указания от съда за отстраняване на нередовностите. Допустимо ли е първоинстанционното и въззивното решение при липса на петитум спрямо другите ответници, в случая освен срещу Д. Й. Д., както и че между обстоятелствената част, петитума и диспозитива има противоречие; 3. Редовна ли е исковата молба, ако цената на иска и внесената държавна такса са неправилно определени; 4. Въззивният съд може ли да инициира допълване на решение на основание чл. 250 ГПК. Съдът може ли да се произнесе в закрито заседание, без да прилага процедурата по чл. 250, ал. 2 ГПК, а именно: да съобщи на насрещната страна да представи отговор; 5. Правилно ли съдът е конституирал и другите собственици от ЕС, като ответници, при положение, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума искане е насочено срещу действия само на един собственик от ЕС. В случая искът е само срещу Д. Д., който е изградил ролетната врата върху общите части без съгласието на всички собственици, включително на ищците, като същият единствено на ищците не е дал дистанционно за отваряне на ролетната врата; Когато се приема, че е налице етажна собственост в исковото производство, всички собственици ли следва да се конституират или управителят на ЕС. Ако етажните собственици са 100 ФЛ и ЮЛ, всичките ли ще бъдат конституирани поотделно; 6. Въззвният съд задължен ли е да изложи свои мотиви; 7. Съществено процесуално нарушение ли е постановяване на въззивното решение и неговото публикуване в деня на проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, без да се вземат предвид направените възражения и искания. Ответниците по касационната жалба Б. С. Ж., чрез особения представител адвокат М. Д., и М. П. Д., Х. Д. Н., Д. Д. Д., Д. Й. Д., чрез пълномощника им адвокат П. Н., твърдят в отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, оспорват жалбата и по същество. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 44/11.11.2022 г. по гр. д. № 4637/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, допълнено с решение № 260002/17.02.2023 г., постановено по същото дело, с които са отхвърлени предявените от С. Р. К. и М. А. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС, с които се иска да бъдат осъдени собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост, находяща се на адрес [населено място], [улица], № 9 да премахнат ролетна врата, преграждаща входната алея към подземното строително ниво, монтирана на нивото на улицата в жилищната сграда, за да се осигури достъп на всички собственици на самостоятелни обекти до общите съоръжения: главно ел. табло и главен водопровод, както и до свободните площи в парцела, в който е построена сградата, предназначени за общо ползване. Въззивният съд е приел, че ищците първоначално са предявили искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу Д. Й. Д., като първоинстанционният съд е счел исковата молба за нередовна и е дал указания за предявяване на исковете срещу всички етажни собственици. Независимо че в изпълнение на указанията, е депозирана искова молба със същото съдържание, в която като ответници са посочени и останалите собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], първоинстанционният съд в решението си се е произнесъл само по отношение на първоначалния ответник Д. Д.. С определение от 02.02.2023 г. по в.гр.д. № 40/2023 г. въззивната инстанция е върнала по реда на чл. 250 ГПК делото за допълването му чрез произнасяне по всички предявени искове. Това е сторено с допълнително решение № 260002/17.02.2023 г. по гр. д. № 4637/2020 г. на Районен съд – Сливен. Въззивният съд е приел, че с отстранената по надлежен начин нередовност на исковата молба и с допълването на съдебното решение, съдът е дал еднаква защита на всички етажни собственици, чиито права са засегнати от правния спор. От експертното заключение по назначената СТЕ въззивният съд е установил, че процесната сграда е изградена въз основа на разрешение за строеж № 51/19.02.2013 г. и представлява „жилищна сграда с магазини – жилищна сграда на пет етажа с мансарда, с три магазина за промишлени стоки и десет апартамента, като съгласно одобрената строителна документация тя притежава сутерен, обхващащ цялата площ на имота, в който са разположени пет гаражни клетки, четири складови помещения към жилищните обекти, стълбищна и асансьорна клетки. В одобрения архитектурен проект е предвидено монтиране на ролетна врата непосредствено след рампата – на входа на подземните гаражи. През април 2019 г. е нанесена корекция на екзекутивите, като е предвидена ролетна врата на имотната граница, преграждаща достъпа от уличното платно на [улица]към рампата на подземните гаражи. За изпълнение на предвидената врата на имотната граница към екзекутивите е приложен „Протокол за съгласие" от 16.12.2018 г., подписан от М. П., Н. Т., Д. Д., Я. Т., Н. С., Д. П. К., Г. Т. Т., В. Ж. И., Д. Д. Д., П. И. П. и М. П. Д., в който е посочено, че е взето решение за инсталиране на ролетна врата вследствие на нанесени щети върху откритите общи части от външни лица. Представена е и оферта за изпълнение на вратата и тъй като съгласно нормите на ЗУТ за монтиране на врата от този тип не се изисква наличие на строителна документация, не се изисква и изрично разрешение за строеж, към м. септември 2019 г. тя е била монтирана. Установено е, че ищците са станали собственици на самостоятелни обекти в сградата на 04.10.2019 г., като не са придобили гараж. При така установените факти съдът е направил извод, че пасивно легитимирана страна по предявения иск са всички останали етажни собственици, тъй като по тяхно общо, писмено съгласие, е коригирана архитектурната част на проекта чрез предвиждане на ролетна врата, а поставянето ѝ е извършено не лично от някого от съсобствениците, а от изпълнител по представена оферта. За неоснователно е преценено твърдението на ищците, че решението е назаконосъобразно, тъй като към момента на постигане на съгласие от собствениците за монтиране на ролетна врата не е имало избран домоуправител и управителен съвет на етажната собственост. Писменото съгласие на собствениците от 06.12.2018 г. е еквивалентно на решение на общото събрание, тъй като волята им е единодушно и недвусмислено изразена. Това положение не се променя, дори ако протоколът за съгласие не е бил подписан от праводателите на ищците - етажни собственици към онзи момент. За недоказано е преценено и твърдението на ищците, че с ролетната врата е възпрепятстван достъпът до главното ел. табло, главните прекъсвачи на захранващите инсталации и главния водопровод, с което те не са в състояние да контролират или проследяват ползваната електрическа енергия, да следят водоподаването, да контролират захранването на имота си и това състояние създава затруднения при възникване на аварийни ситуации или планови ремонти в жилището им. Вещото лице в своето заключение е посочило, че в сградата са налице две електротабла – едното е разположено на фасадата на сградата, а друго е в непосредствена близост зад спорната ролетна врата. Водомерният възел на главния водопровод на сградата е разположен в гараж №3. Едно от електротаблата е достъпно от улицата. Другото, разположено зад ролетната врата, е достъпно през главния вход на сградата, водещ както до жилищните обекти, така и към сутерена, и през процесната ролетна врата. От друга страна водомерният възел е достъпен през процесната врата, след още две врати - едната към общата част в сутерена и още една – на гараж № 3. Установено е, че от своя страна затварящият механизъм на ролетната врата е с електродвигател и с ръчно управление, като за употреба на електродвигателя се използва дистанционно устройство. Съдът е посочил, че доколкото вратата може да бъде отворена механично, без необходимост от ключ, то достъпът до вътрешното електротабло не е възпрепятстван. От друга страна, достъпът до водомерния възел, разположен в гараж № 3, е идентичен за всички етажни собственици, освен за собственика на гаражната клетка. Непосредственото му достигане не е в зависимост от ролетната врата, тъй като тя може да се отвори по посочените начини, но е необходимо присъствието на собственика на гараж № 3. От представената строителна документация и последващи екзекутиви не е установено и отреждане на „площадка за отдих“. Твърдяното място за такава площадка представлява пространство, което е частичен покрив на подземните гаражи и е разположено в южната част на имота, като осигурява изискващото се по ЗУТ и съответната Наредба за застрояване отстояние между основните застроявания в съседните имоти. Това пространство също е достъпно от две места – през 8 стъпала с размери 20/23 см, с първо стъпало – долно ниво, непосредствено след прохода при рампата към подземните гаражи и през склада на единия търговски обект. Ето защо съдът е приел, че възможността на ищците да ползват общите части не е възпрепятствана от процесната ролетна врата. Нейното отваряне е възможно механично, без да им е необходимо дистанционно устройство. За поставянето на ролетната врата има съгласие на етажните собственици, което е отразено и в екзекутивната документация за въвеждане на сградата в експлоатация. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първите два въпроса нямат претендираното от касаторите значение, доколкото не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С оглед на това те не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросите са формулирани на плоскостта на твърдението на касаторите за недопустимост на въззивното решение, поради несъответствие между конституираните ответници и произнасянето на съда по отношение на лицата. Първоначалната искова молба е била насочена само срещу един от етажните собственици, като в изпълнение на дадените указания от съда, самите ищци /сега касатори/ са привели исковата молба в съответствие с изискванията за редовност, като са конституирали всички етажни собственици като ответници по делото. След като са преценили, че следва да конституират етажните собственици като ответници по негаторния иск, не могат да се позовават на нередовност на исковата молба, респ.на недопустимост на решението. При проверката допустимостта на въззивната жалба, въззивният съд е констатирал, че в нея се сочи несъответствие на мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, в т.ч. липса на произнасяне спрямо тях, поради което с оглед на това оплакване е върнал делото за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Първоинстанционният съд е постановил допълнително решение, неразделна част от първото решение, с което констатираната непълнота на първоинстанционното решение е отстранена по надлежния ред. Третият формулиран от касаторите въпрос също не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото е свързан с твърдение за нередовност на исковата молба, поради грешка в определянето на цената на иска и дължимата държавна такса. Съобразно установената практика на ВКС погрешното посочване от ищеца и определяне от съда на цената на иска, съответно, внасянето на държавна такса за разглеждането му в размер по-нисък от дължимия, не са обстоятелства, пораждащи недопустимост на постановеното решение. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК въпрос за цена на иска може да се повдигне от ответника или от съда най-късно в първото заседание. В случай че съдът е приел като цена на иска посочената от ищеца, и ответникът не е възразил в срок, възможността за преразглеждане на този въпрос се преклудира. Следва да се отбележи, че в случая ищците нямат възможност да повдигнат въпрос относно цената на иска, доколкото само ответникът може да заяви такова оплакване и то до края на първото открито съдебно заседание. Четвъртият въпрос също не е обуславящ въззивното решение. Оплакванията на касаторите са свързани с нарушение на процедурата по допълване на решение по реда на чл. 250 ГПК, осъществена от първоинстанционния съд. В практиката на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да определи предмета на обжалване с оглед на всички наведени в жалбата доводи, а при наличие на твърдения за непълнота на първоинстанционното решение - да върне делото на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл. 250 ГПК преди да се произнесе по същество по подадената въззивна жалба, ако е налице хипотеза на необходимо другарство. В случая, както бе посочено в отговора към първите два въпроса, въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба е инкорпорирано искане за допълване на първоинстанционното решение поради липса на произнасяне по отношение на всички конституирани ответници, и е върнал делото на първоинстанционния съд за допълване на решението. Петият въпрос също не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно приетото в TP № 1/2010 от 30.03.2012 г. ВКС, ОСГК, процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието ѝ съдът следи служебно, и ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. В случая дадените указания на ищците да предявят иска си срещу всички етажни собственици са изпълнени, от което следва, че същите не са възприети като неправилни и не са оспорени по надлежния ред. Ето защо съдът е конституирал като ответници всички лица, срещу които ищците са насочили своите искове в поправената искова молба. Шестият въпрос също не обосновава допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е решен в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Също така трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, въз основа на които е изложил фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Анализирал е строителната документация и заключението на вещото лице по назначената СТЕ и е възприел, че достъпът на ищците до главното електротабло, главния водопровод и мястото за отдих не е ограничен от спорната ролетна врата. Вратата е изградена след съгласие на всички етажни собственици, като може да бъде отваряна с механично приспособление, без употребата на дистанционно устройство. Доколкото в своето изложение касаторите не посочват кои техни доводи и възражения във въззивната жалба са останали неразгледани от въззивния съд, следва да се посочи, че несъгласието им с фактическите констатации на въззивния съд е въпрос по същество, който изисква преценка на доказателствата и фактите по правния спор, което не може да бъде предмет на производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Последният въпрос също не е обуславящ въззивното решение, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ГПК съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая разглеждането на делото пред въззивния съд е приключило на 31.05.2023 г., като съдът е посочил, че решението ще бъде обявено в регистъра на съдебните решения в същия ден. Решението е постановено в посочения ден, с което инструктивният срок по чл. 235, ал. 5 ГПК е спазен. Само фактът на обявяване на решението в същия ден не може да наложи извод за негов порок. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите дължат заплащане на адвокатско възнаграждение на адвокат М. Л. Д. /особен представител на ответника по касация Б. С. Ж./ в размер на 500 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалите ответници по касация не са представили доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.