Определение № 572 от 21.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1087/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото „Инженерконсулт“ООД /в несъстоятелност/, чрез процесуален представител, срещу Определение № 226 от 29.03.2023г. по в.ч.т.д. № 215/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 191 от 19. 01.2023г., постановено по т.д. № 708/22г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Оплакванията на частния касатор са за недопустимост на обжалваното определение, евентуално – за неправилност и допуснати процесуални нарушения. Сочи пропуск на съдилищата да индивидуализират дали част от фактическите твърдения не излизат извън пределите на сила на присъдено нещо на представеното съдебно решение, както и да проверят кога и при какви условия е установена фактическа грешка в нотариалния акт, послужил за основа на правопораждащия за насрещната страна облигационен договор или иск. Поддържа, че преклузията на СПН на ниво граждански процес не е абсолютна, а се свързва само с това, което обективно е могло да бъде възприето на база твърденията на ищеца и доказателствените тези на ответника. Следователно, отрицателният установителен иск трябва да е на разположение на страната за необхванати от сила на пресъдено нещо факти и обстоятелства, които обективно не е могло да бъдат установени с обикновените средства и способи на доказването в гражданския процес. В случая това е констатираната по-късно грешка в нотариалния акт относно площта на продадения имот, необхваната от СПН на постановените между страните решения, несъобразено от САС. Неправилността на определението е обоснована с постановяването му в нарушение на чл.691 ТЗ, като е придадена правна сила на абсолютна непререшимост на съдебно решение, постановено преди производство по несъстоятелност, какъвто смисъл не се извежда от тълкуването и систематичното място на чл.691 ТЗ и чл.694 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси, а именно: 1.Как следва да процедира съдът при наличие на влязло в сила съдебно решение отпреди започване на производството по несъстоятелност, без участието на синдика / арг. от противното на чл.691 ТЗ/, когато е подадено възражение по чл.690 ТЗ и е заведен иск по чл.694 и кои факти и обстоятелства в тази хипотеза се обхващат от силата на пресъдено нещо и кои могат да бъдат годен предмет на разглеждане и доказване? 2.Очевидната фактическа грешка /ОФГ/ относно площта на имот в нотариалния акт, послужил за осъждане на длъжника да плати неустойка за разлика в продадената площ, която ОФГ е установена след приключване на устните състезания, обхваща ли се от силата на пресъдено нещо на съдебното решение и може ли да бъде релевирана в нов процес по отрицателен установителен иск за същото вземане? Допълнителният селективен критерий по двата въпроса е обоснован с хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2,предл.второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното определение. Ответникът по частната касационна жалба – Адвокатско дружество „П. и П.“ депозира отговор, с който се оспорва твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и по основателността на жалбата. Ответникът – Е. Т., в качеството й на синдик на „Инженерконсулт“ООД / н/, не представя становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на САС е установил, че производството пред СГС е образувано по искова молба на „Инженерконсулт“ООД /н/ срещу Адвокатско дружество „П. и П.“ и Е. Гроник Т. – синдик на „Инженерконсулт“ООД /н/, с която е предявен иск по чл.694, ал.1,т.1ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците на недължимост в производството по несъстоятелност срещу „Инженерконсулт“ООД /н/ на вземане на първия ответник – адвокатско дружество на сума в размер на 148 987.36 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното плащане. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че всички твърдения и възражения в ИМ, които ищецът поддържа, е следвало да бъдат изчерпани в рамките на водените две съдебни искови производства между настоящия ищец и ответното адвокатско дружество. Предмет на производствата са били искове, предявени от кредитора Адвокатско дружество „П. и П.“ срещу „Инженерконсулт“ООД, приключили с влезли в сила решения в полза на настоящия ответник, въз основа на които последният се е снабдил с изпълнителни листа съответно за сумите 28 912.39 евро, ведно със законната лихва от 28.12.2015г., за 2 261.91 лв.- разноски, за 31 537.76 лв., ведно със законната лихва от 28.02.2014г. до окончателното изплащане и 1 411.51 лв. разноски. Посочено е, че влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо, която се простира в отношенията между страните по него и обхваща както въпроса дали правото, предмет на предявения иск, съществува или не, но също така и всички факти, които са възникнали към момента на приключване на съдебното сирене пред въззивния съд. Пропуснатите от длъжника възражения се преклудират и същият не може да оспори съществуването на вземанията като се позовава на факти, съществували към момента на приключване на устните състезания пред съдебната инстанция, в която делото е решено с влязло в сила решение, нито чрез предявяване на иск, нито чрез предявяване на възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ срещу включването на тези вземания в списъка на приети вземания в откритото производство по несъстоятелност на длъжника. Изложено е, че страните по настоящото дело са били страни и по приключилите съдебни производства, по които са издадени представените изпълнителни листи, поради което на основание чл.298, ал.1 ГПК същите са обвързани от влезлите в сила съдебни решения. Твърденията на ищеца „Инженерконсулт“ООД /н/ за недължимост на предявените от кредитора Адвокатско дружество „П. и П.“ вземания поради липса на непредадени площи / 19.74 кв.м./ от недвижими имот – ап.5 по сключен договор за покупко-продажба, са преклудирани и съдът не може да ги обсъжда, доколкото не се основават на факти, настъпили след края на устните състезания пред въззивната инстанция и по двете искови производства, приключили с влезли в сила съдебни решения. Прието е, че в обстоятелствената част на исковата молба не се твърди, че изложените факти са новонастъпили, т.е. след формиране на СПН по цитираните решения, нито са посочени и представени доказателства в тази насока. При формирането на извода, че производството по чл.694 ТЗ е недопустимо, когато приетото вземане на кредитора в производство по несъстоятелност е възникнало по силата на влязло в сила съдебно решение и фактите, на които се основава ищеца в производството по чл.694 ТЗ, са били в предмета на спора и в предходното съдебно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, въззивният състав се е позовал на практика на ВКС, обективирана в Решение от 21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г., І т.о.; Решение № 44 от 21.07.2015г. по т.д. № 4619/2013г., ІІ т.о.; Решение № 6 от 21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г., І т.о. Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че откриването на производство по несъстоятелност на ищеца/длъжник/ не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуалноправна възможност на длъжника в несъстоятелност, срещу който е налице влязло в сила съдебно решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист, да оспорва вземането по него на основание на факти, съществували към момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По възражението за недопустимост на атакуваното определение, обосновано с допуснато от инстанциите по същество процесуално нарушение на чл.127 и чл.129 ГПК, изразяващо се в липса на указания на ищеца да конкретизира и уточни исковите си претенции чрез изясняване на въпроса дали са налице нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания: По съображения, че в исковата молба се съдържат ясни и недвусмислени твърдения за факти и обстоятелства, с които ищецът е обосновал предмета на търсената защита, съдът не е дължал даване на указания по чл.127 и чл.129 ГПК, поради което възражението е неоснователно. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. В случая, поставените от жалбоподателя въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а обективират поддържаните в частната касационната жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, възпроизведени в изложението при аргументирането им, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Въззивният съд е основал крайните си изводи без да черпи аргументи от разпоредбата на чл.691 ТЗ и без да обсъжда твърдението на ищеца за наличие на очевидна фактическа грешка относно площта на имот в нотариалния акт, поради което и двата въпроса, първият от които е и общо формулиран, не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен поради липса на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради недоказаност на заявеното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позоваването на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1 т.3 ГПК е формално, без обосноваване значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение