Определение № 2260 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Н., против решение № 431 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 2813/2022 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 470 от 16.04.2025 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК аргументира с необсъждане от въззивната инстанция на всички релевантни за спора относно принадлежността на жилищната сграда доводи и обстоятелства и всички събрани доказателства за влагането на нейни средства с извънбрачен произход при построяването й, респ. за оборване на презумпцията по чл. 19 СК (отм.) за съвместен принос, възприеман като друг способ за придобиване на собственост в случай на построяване през време на брака на сграда с общи средства на съпрузите в имот, индивидуална собственост на единия съпруг, без учредяване на право на строеж, оборващ презумпцията за приращение по чл. 92 ЗС, отсъствието придобиване на така построената сграда по приращение и в съпружеска имуществена общност с бившия й съпруг С. Н., като съвместна собственост на двамата съпрузи върху цялата вещ, и придобиването на сградата от нея в изключителна собственост. Навежда доводи и за неправилно извършен от въззивния съд анализ и преценка на доказателствата относно собствеността на дворното място и построяване на сградата, осъществено през време на сключения между бившия съпруг и сина й Д. О. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гладене и издръжка, на които е издаден актът за нейното узаконяване, и необсъждане на влязло в сила решение за признаване на права на сина й в жилище на първия етаж от сградата, действайки като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски. Обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидната му неправилност. Позовава се и на специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. Дали придобиването на недвижим имот през време на брака, независимо на чие име, е обусловено от характера на вложените в придобиването средства, и 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора. Подадена е от М. М. Н. и касационна жалба против решението по чл. 247 ГПК с наведени доводи за неговата неправилност, включително и очевидна неправилност. Последната поддържана и като основание за допускане на касационно обжалване, заедно с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Е. Г. Ч.-Е. Ф., конституирана като страна в процеса, в качеството й на наследник по универсално завещание, на мястото на починалия в течение на процеса С. С. Н., е подала писмен отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на касационната жалба, по която е образувано производството и претендира разноски. Отговор не е подаден по другата касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., при преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани от касационния жалбоподател по жалбите, които са редовни и допустими, намира следното: Исковото производство е образувано по подадена на 25.11.2011 г. от М. Н. против С. Н. искова молба с предявен иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за установяване на собствеността й на втори етаж от двуетажна трифамилна жилищна сграда заедно с 1/2 идеална част от общо мазе и на едностайно жилище със самостоятелен вход на първия етаж на основание пълна трансформация на лични средства, евентуално придобивна давност в периода 28.10.1998 г. - 28.10.2008 г., като в срока за отговор С. Н., заменен в хода на производството от наследника по универсално завещание Е. Ч.-Е. Ф., е предявил насрещен иск за признаване на изключителната му собственост на поземления имот, върху който е построена сградата по наследство и съдебна делба, и на сградата по приращение. Въззивното производство, по което е постановено обжалваното решение се е развило по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 61 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 1507/2018 г. на ВКС, II г.о., е отменено въззивното решение, постановено при първото му разглеждане от въззивната инстанция, в частта, с която с потвърждаването на първоинстанционното решение по гр. д. № 9125/2012 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от М. Н. против С. Н. иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за признаване на правото й на собственост на втори етаж от двуетажната трифамилна жилищна сграда, индивидуализиран в решението, на основание пълна трансформация на лично имущество и е уважен насрещният иск на С. Н. против М. Н. за собственост на УПИ *-*, 4а в кв. 83 по тогава действащия план на кв. Г. в [населено място] и 5/6 идеални части от изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда на основание наследствено правоприемство и приращение. В решението на касационната инстанция е посочено, че поради необжалване, въззивното решение е влязло в сила в частта за отхвърляне на иска против С. Н. за признаване на М. Н. за собственик на същия имот въз основа на придобивна давност и за отхвърляне на насрещния иск на С. Н. за признаване на собствеността му по приращение на 1/6 идеална част от сградата. С посоченото решение касационната инстанция е върнала делото по исковете, по които въззивното решение е отменено, за разглеждане от друг състав на въззивния съд, предвид процесуалния му пропуск в нарушение на разрешенията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да постави на страните въпроси относно твърденията им кога е осъществен грубият строеж на сградата, да констатира дали е налице спор за този момент и необходимо ли е събиране на други доказателства за момента на придобиване на собствеността. Тези указания са обосновани с нормата на чл. 77 ЗС, която е императивна и установява, че вещните права могат да придобиват само по установен в закона фактически състав, и разрешението, че когато се твърди придобиване на собственост върху сграда чрез осъществяване на ново строителство, правото на собственост възниква с осъществяване на грубия строеж. Този момент е посочен за релевантен, тъй като ако грубият строеж е осъществен преди договора от 25.09.1998 г., то строителството е осъществено в личен имот на единия съпруг и цялата сграда може да се включи в режима на съпружеска имуществена общност ( т. 4 на ППВС № 5/1972 г.). А ако е осъществено върху имот в съсобственост на единия съпруг с трети лица без учредено право на строеж, то в режима на съпружеска имуществена общност може да се включи само идеалната част от сградата, съответстваща на правата на съсобственика - съпруг от терена (ТР № 4 от 14.04.2022 г. по т. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС). Освен това ВКС е указал и че при новото разглеждане на делото следва да се прецени дали тълкуването, дадено в решение № 172 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 71/2019 г., I г. о., и решение № 58 от 1.07.2019 г. по гр. д. № 7259/2014 г., I г. о., че в хипотеза, в която придобивното основание, което съставлява договор, се осъществява само на името на единия съпруг, е недопустимо установяване на пълна трансформация на лични средства, е приложимо и в настоящата хипотеза, в която се претендира пълна трансформация на лични средства от бивш съпруг, който не притежава вещни права върху терена спрямо сграда, строена върху имот собствен, респ. съсобствен на другия бивш съпруг, и възможна ли е пълна трансформация на лични средства при положение, че съпругът, който не е собственик на терена ще се легитимира като собственик на сграда в чужд имот, т.е. с възникнало право на строеж и може ли стойността на това право на строеж да съставлява личен принос на другия съпруг - собственик на терена. С постановено при новото разглеждане на делото решение, поправено с решение по чл. 247 ГПК, въззивният съд след като е посочил, че следва да се произнесе повторно относно правата на ответника за 5/6 идеални части от собствеността на имота (т.е. от собствеността на процесната сграда), изведена от разпоредбата на чл. 92 ЗС, и претенцията на ищеца за признаване на собствеността й на жилище на втори етаж и 1/2 идеална част от мазе въз основа на пълна трансформация на лични средства, и е отменил частично първоинстанционното решение по уважения иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 92 ЗС на С. Н., в правата на който на основание чл. 227 ГПК е конституиран наследникът по завещание, против М. Н. за собственост по приращение на още 1/3 идеална част (извън отречена 1/6 идеална част с влязлото в сила въззивно решение по гр. д. № 2337/2017 г. на САС) от изградената в поземления имот двуетажна трифамилна масивна жилищна сграда, е отхвърлил същия за тази част от сградата (волята за което поради грешка е изразена с повторение в диспозитива на въззивното решение). Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) на М. Н. против С. Н., заменен в производството по делото от неговия правоприемник, за установяване на собствеността й върху втори етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/2 идеална част от общо мазе на основание пълна трансформация на лични средства и за уважаване на иска С. Н., заменен в производството на основание чл. 227 ГПК, за установяване спрямо М. Н. на собствеността му на 1/2 идеална част от същата жилищна сграда на основание приращение. В последната му потвърдителна част поправено с решение № 470 от 16.04.2025 г. на въззивната инстанция, постановено в производство по чл. 247 ГПК, след връщане на делото от касационната инстанция за преценка на допусната очевидна фактическа грешка при изразяване на волята за собствеността на останалите 3/6 идеални части от сградата (равняващи се на 1/2 идеална част от същата), формирана в мотивите на въззивното решение, и с което е изразена такава за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на насрещния иск за собственост за тази част от сградата. Въззивното решение в отхвърлителната част по предявения от С. Н., в правата на който е конституирана наследника по завещание Е. Ч.-Е. Ф., насрещен иск за собственост по приращение на още 2/6 идеални части (1/3 идеална част) от процесната сграда не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищецът М. Н. и първоначалният ответник С. Н. са бивши съпрузи, сключили брак на 06.07.1991 г., прекратен с развод на 16.12.2003 г., поради което за придобитите по време на брака им вещи действала установената в СК (отм.) презумпция. Прието е въз основа на анализ и преценка на писмени доказателства, свидетелски показания (св. Н. П.) и писмени изявления на С. Н., посочени за взаимоизключващи, за извършване на делба на поземления имот (дворно място) между ответника С. Н. и неговия съсобственик въз основа на наследствено правоприемство по време на брака му с ищеца М. Н. (сега касатор) и уравняване на дяловете на съделителите, което е посочено за неосъществено с плащане на сумата за уравнение на дяловете, че земята, върху която е изградена процесната сграда, е представлявала лична собственост на ответника С. Н.. Грубият строеж на сградата, след дадени указания и въз основа на договора за строителство от 18.11.1997 г., квитанции за извършени плащания, удостоверение от СО – Район Овча купел за липса на установяване на момента на приключване на грубия строеж на сградата и показанията на св. Ф. Д. – управител на дружеството, което е изпълнител по договора, е приет за осъществен към датата на последното извършено по договора плащане – 05.04.1998 г. За обосноваване на този извод въззивния съд е изложил съображения за съдържаща се в договора за строителство уговорка за извършване на плащане от 5 000 щатски долара при осъществяване на грубия строеж на сградата, плащане на последните по квитанция от 05.04.1998 г. и свидетелските показания на Ф. Д. за извършване на плащанията от М. Н. съобразно уговореното в сключения договор. Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че вещното право на собственост на сградата, годно да бъде транслирано, е възникнало на 05.04.1998 г., който момент предхожда прехвърлянето от С. Н. на Д. О. (син на ищеца М. Н. от предходен брак) 2/3 идеални части от имота, върху който е построена сградата, със сключен помежду им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 25.09.1998 г., впоследствие развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила решение на 28.05.2007 г. (т.е. след развода между съпрузите). Затова въззивният съд е приел, че при решаване на спора сключеният и развален в последващ момент договор за гледане и издръжка е неотносим към твърденията на страните и са неприложими разрешенията, дадени в ТР по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е изложил за установено, че плащанията по договора за строителство на процесната жилищна сграда, за която е издаден и акт за узаконяване от 27.07.1999 г., от неговото започване до приключването му в степен на завършеност, са осъществявани от ищеца М. Н. (сега касатор) с лични средства. Последните, получени от нея от продажбата на лично имущество с трети лица, продажната цена по която е приета за симулативна на действителната цена от 19 000 щатски долара, приета за установена въз основа на кредитно авизо и предварителен договор. Посочено е от въззивния съд, при преценка на приноса на страните като съпрузи в построяване на сградата върху имот, лична собственост на единия съпруг, че не е обвързващо за него даденото в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК тълкуване за неприлагане на института на пълна трансформация на лични средства при транслативна сделка, по която приобретател е само единият съпруг, при хипотеза, когато се претендира пълна трансформация от бивш съпруг за сграда върху имот, лична собственост на другия съпруг, при действащата презумпция за съвместен принос, респ. за съпружеска имуществена общност. Изложил е съображения, че пълното и главно доказване на осъществена пълна трансформация на лично имущество на ищеца М. Н. се опровергава, респ. липсва такова доказване, от безспорния факт на неучредено в нейна полза право на строеж върху земята, върху която е изградена сградата и е лична собственост на другия съпруг С. Н., което е оценимо и следва да се приеме като личен принос на съпруга за собствеността на сградата. Това разрешение е посочено от въззивния съд за съответно на тълкуването в т. 4 на ППВС № 5/1972 г., според което построената по време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи на двамата съпрузи. За съотношението на цените на правото на строеж и стойността на строителството е посочено, че подлежи на установяване в първата фаза на делбата на съсобствения имот по висящото спряно въззивно делбено производство, водени между същите страни пред Софийски градски съд. Изложено са също съображения, че с оглед разпоредбата на чл. 27 СК (отм.) при прекратяване на съпружеската имуществена общност същата се превръща в обикновена съсобственост при равни квоти. Затова е прието и че първоначалният ответник С. Н. и ищец по насрещния иск не е собственик на 1/2 идеална част от построената в имота му сграда по приращение, представляваща така определената от закона и раняваща се на 3/6 идеални части, поради което е отхвърлил същия за още 2/6 идеални части от правото на собственост на процесната сграда и го уважил за останалата 1/2 идеална част, с което е изразил воля за потвърждаване на първоинстанционното решение за нея. При тези мотиви на въззивния съд, решението в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради съмнение за очевидната му неправилност. Касационната проверка е във връзка с изводите на въззивния съд за приноса на страните като съпрузи в построяването на сградата върху имота при излагане на мотиви както за личен принос на всеки от съпрузите за построената по време на брака сграда в имот, лична собственост на единия съпруг, с лични средства и оценимо неучредено право на строеж, но установимо в друг съдебен процес, при дадените от касационната инстанция указания, така и за придобиването на същата в съпружеска имуществена общност, т.е. общо на двамата съпрузи, преобразувана в обикновено съсобственост с прекратяване на брака на съпрузите при равни дялове и изключваща придобиване по приращение за признатата от закона част от процесния имот. Тази проверка следва да се извърши във връзка със задълженията на въззивния съд като инстанция за разрешаване на самия материалноправен спор и значението на дадените от касационната инстанция указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател М. Н. е освободена от внасяне на държавна такса по производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК с разпореждане от 02.08.2012 г. по гр. д. № 9125/2012 г. на Софийски градски съд (л. 9 от делото). По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.