Определение № 1307 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3310/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Т., чрез упълномощените процесуални представители адв. В. и адв. Ц., с искане за допускане на касационно обжалване на решение № 500 от 25.04.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 1641/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав. С атакуваното решение е потвърдено решение № 260534/28.03.2023г. по гр.дело № 1247/2021г. на Софийския градски съд, ГО, І-29 състав за отхвърляне на предявения от Т. против Народното събрание на РБ иск по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС за заплащане на сумата 760 000 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучена печалба от участие с лотариен билет със сериен № 49049112024 и код № 49508796351732 в лотарийна игра „Национална лотария - моментни игри“, разновидност „Околосветско пътешествие: 5 х 1 милион лева, 10 х 250 000 лева“, представен на 16.01.2018г. на организатора на лотарийната игра „Ню Геймс“ АД, обявен в несъстоятелност с решение от 06.01.2021г. по търг.дело № 699/2020г. на СГС, поради нарушение на правото на Европейския съюз в резултат от приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Засягат ли се правата на участниците в хазартни игри, предоставяни им от общностното право, от основните принципи на същото-принцип на пропорционалност и на оправданите очаквания, ако със законова промяна като в процесния ЗИДЗХ от 2020г. се прекратяват екс леге лицензите на търговците, които са имали право да организират лотарийни игри, без законовата уредба да предвижда гаранции или механизми за компенсиране на участниците в хазартни игри, а единствено предвижда изплащането на печалбите им да бъде осъществено съобразно правилата на игрите, в които са участвали, при прекратена с незабавен ефект лицензионна дейност на икономическите оператори; 2. Кой е източникът на права на частноправните субекти, които права са били накърнени при искове за вреди от нарушено право на ЕС-нарушената норма или принцип на общностното законодателство или вътрешната правна уредба, за която ищецът твърди, че е приета в нарушение на правото на ЕС; 2а. Представляват ли принципите на пропорционалност и на оправданите правни очаквания преки източници на права на частноправните субекти, съобразно Общностното право и твърдяно нарушение на тези принципи, чрез въведена национална законодателна уредба, съставлява ли основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди от нарушаване правото на ЕС; 3. В случай на въведена законодателна уредба, за която се твърди, че е в противоречие с правото на ЕС и която има за резултат изпадане в несъстоятелност на организатор на хазартни игри, адресат на уредбата, от кой момент настъпва вредата за участниците в организираните хазартни игри от неизпащане на печалбата им - от влизане в сила на законодателната уредба, от обявяването на организатора в несъстоятелност или от заличаването му като търговец вследствие на приключилото производство по несъстоятелност, в рамките на което участниците са останали частично или изцяло неудовлетворени като кредитори; 4. Може ли въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно доказаността на елементите от фактическия състав на предявения иск, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада и/или не е указано от първоинстанционния съд на носещата доказателствена тежест страна, че не сочи доказателства за тях, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти; 5. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си, като обсъди всички направени оплаквания във въззивната жалба, в това число всички доводи, правни аргументи и възражения и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Според касатора първият и третият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; по отношение на въпрос 2 и 2а счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а по отношение на въпроси 4 и 5 - основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на решение № 55/03.04.2014г. по търг.д.№ 1245/2013г. на І ТО, решение № 263/ 24.06.2015г. по търг.д.№ 3734/2013г. на І ТО и др. Не на последно място касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба-Народното събрание на РБ, чрез процесуалния си представител Е. Ц., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за осъждане на ответника НС на РБ да плати на ищеца сумата 760 000 лева, като обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз, извършено от ответника чрез приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн. ДВ, бр. 14 от 2020г.). Въззивният съд след като е съобразил заявените в исковата молба твърдения и ангажираните доказателства е намерил за установено, че ищецът закупил лотариен билет от организираната от „Ню Геймс“ АД моментна лотарийна игра и спечелил парична печалба в размер 1 000 000 лева; на 16.01.2018г. „Ню Геймс“ АД платило на ищеца 200 000 лева, а на 19.02.2019г. и сумата 40 000 лева, представляваща първата от 20-те равни вноски, на които в продължение на 20 години е разсрочено плащането на остатъка от печалбата 800 000 лева, съгласно утвърдените от Държавната комисия по хазарта Правила за организиране и провеждане на лотарийната игра. На 07.02.2020г. от Народното събрание, е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ) - обн. ДВ, бр.14/2020г., според който само на държавата, чрез Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, може да се издава лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и кено и техните разновидности; в чл. 9, ал.9 – ал. 11 и § 9, ал.3 от ПЗР са въведени забрани, свързани с организирането на хазартни игри и дейности; по силата на закона са прекратени, считано от влизането му в сила, лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго и кено и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ и са обезсилени издадените удостоверения по чл.34 от ЗХ– § 9, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗХ; предвиден е шестмесечен срок, в който засегнатите от законовата промяна лица привеждат дейността си в съответствие с нея - § 10, ал.1 от ПЗР. С решение № 260017/06.01.2021г. по търг.д.№ 699/2020г. на СГС „Ню Геймс“ АД е обявено в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020г. Ищецът е предявил своите вземания в производството по несъстоятелност и те са приети от синдика като необезпечени вземания. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е изложил съображения, че материалноправните предпоставки за възникване отговорността на държавата за вреди в случая са: приемането на закон, който нарушава правото на Европейския съюз и има правно действие по отношение на гражданите, какъвто е ищецът; допуснатото нарушение да е достатъчно съществено; за ищеца да е произлязла вреда – от неполучаване на остатъка от паричната печалба - по причина на правонарушението. Посочил е, че правото на ЕС е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешно право, които му противоречат-чл.5, ал.4, изр.2 от Конституцията. По въпроси, по които липсва хармонизация на равнището на Съюза, държавите членки са свободни да установяват целите на своята политика и да въвеждат законодателни изменения, но при спазване на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, както и да налагат ограничения, обосновани с императивни съображения от общ интерес и при спазване на принципа на пропорционалността (решение по дело С-98/14). Въззивният съд е приел, че правната уредба на хазартните игри, е област, в която хармонизация на равнище ЕС няма. Влезлият в сила на 22.02.2020г. ЗИДЗХ променя обхвата на лицензионния режим за извършване на специфична търговска дейност, каквато е провеждането на лотарийни игри, като свежда възможността за издаване на лиценз за организирането на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, само на държавата (чл.4, ал.3), като по този начин изключва частните оператори-търговски дружества, от пазара на посочените лотарийни игри. Съдът е анализирал извършените промени в ЗХ и е приел, че в приложното поле на законовата промяна попадат изцяло търговски отношения в сферата на хазарта; промяната засяга стопанската дейност и правата на търговците, заварени от нея като опериращи, на основание издаден в тяхна полза лиценз, на пазара на лотарийните игри и тези, които желаят да оперират на него. Не засяга правата на гражданите, в т.ч. придобитите към влизането в сила на закона права на получаване на печалбите от участие в организираните от частните оператори лотарийни игри с прекратен по силата на закона лиценз. Единствената установена в закона правна норма, относима към въпроса за правата на спечелилите, е тази на §9, ал.2 от ПЗР на ЗХ, според която неизплатените до влизането на закона в сила печалби се изплащат по досегашния ред, като тази правна норма не преурежда последиците на осъществилите се преди това факти, свързани със закупуване на печеливш талон, билет или друг удостоверителен знак. Съдът е допълнил, че от съображения, че законът не се отнася до правата и свободите на гражданите и вносителят - Висшият адвокатски съвет - не е оправомощен да оспорва правна уредба, която не засяга непосредствено права и свободи на гражданите, с определение № 1 от 29.09.2020г. по конст. дело № 8/ 2020г., Конституционният съд на РБ е отклонил искането за обявяване противоконституционност на чл.4, ал.3 от ЗХ (в ред. от ДВ, бр.69 от 4.08.2020г.) и на § 9 и §10 от ПЗР на ЗИДЗХ в сила от 22.02.2020г. като недопустимо. Предвид всичко изложено САС е приел, че щом ЗИДЗХ има действие по отношение на посочения ограничен кръг частноправни субекти и ищецът като гражданин не попада в него, е безпредметно да се проверява дали приемането му е в нарушение на принципите на правото на ЕС и поради това съставлява противоправно деяние. Проверката би била дължима от съда, ако искът е предявен от правен субект, спрямо когото законът се прилага. Съобразявайки твърденията в исковата молба, че увреждането на ищеца е опосредено от увреждането на неговия длъжник с приемането на ЗИДЗХ, съдът е намерил за недоказано по несъмнен начин, че отнемането на лиценза за организиране на лотарийната игра е станало причина за изпадането на длъжника 4 дни след влизане в сила на ЗИДЗХ в състояние на неплатежоспособност. Според въззивния съд постановеното в производството по несъстоятелност решение № 260017/6.01.2021г. по т.д. № 699/2020г. на СГС има действие, в т.ч. за обявената начална дата на неплатежоспособност, спрямо всички (чл. 630, ал.3 от ТЗ), но отразеното в мотивите му няма обвързваща сила за съда, сезиран с иска по чл. 2в от ЗОДОВ. Освен това въззивният съд е посочил, че откриването на производство по несъстоятелност затруднява, но не изключва удовлетворяването на вземането на спечелилия паричната наградата ищец, а това е пречка да се приеме, че претендираните за обезщетяване вреди са реално настъпили. С оглед изложеното САС е счел, че липсват материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ и предявеният иск е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Поставените от касатора въпроси 1, 2, 2а и 3 не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Те се поставят във връзка със защитната му теза, останала несподелена от въззивния съд, че след като ЗИДЗХ има неблагоприятни последици за лицата, спечелили преди законовата промяна парични печалби от лотарийна игра, с приемането на ЗИД са нарушени принципите на пропорционалност и на оправданите правни очаквания. При постановяване на решението си, въззивният съд е съобразил практиката на СЕС и на ВКС, включително цитирана от касатора и приложена към касационната му жалба, според която за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС трябва да бъдат установени по делото следните материалноправни предпоставки: нарушение на правна норма на общностното право, предоставяща права на частноправни субекти; нарушението да е достатъчно съществено; причинени вреди и съществуване на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Съществено нарушение на общностното право като елемент от фактическия състав за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл. 4, § 3 от ДЕС представлява и неспазването на общите принципи на правото на Европейския съюз като част от първичното право, които имат за цел предоставяне на права на частноправни субекти и съответно директен ефект, и като такива съставляващи критерий за оценка на правомерността на поведението както на органите на Общността, така и на държавите членки. В случая, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е анализирал промените в процесния ЗИДЗХ и е приел, че те са относими към правната регулация на търговски отношения в областта на хазарта, като специфична търговска дейност, за осъществяването на която държавата има регулативни и контролни правомощия, чрез въвеждане на критерии за издаване, прекратяване и отнемане на лицензи за организиране на хазартни игри, но тези промени не се отнасят до права и свободи на частноправни субекти като граждани, съответно до такива на участниците в тези игри. Следователно засягането (ограничаването) с тези промени на правната уредба на хазарта, като специфична търговска дейност, на възможността за участие в даден вид хазартни игри на различните икономически субекти, в качеството им техни организатори, не може да обоснове засягането на правата на печелившите от лотарийните игри, като гарантирани от принципа на правна сигурност и следващия се от него принцип на оправданите правни очаквания. В цитираната от касатора практика на СЕС и на КС на РБ изрично е подчертано, че принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания не означават липса на законодателни изменения в определена област на обществените отношения и не могат да доведат до създаване на легитимно очакване в правните субекти за отсъствие на такава промяна, осъществявана от законодателния орган на държава членка, когато отпаднат основанията за дадено законодателно решение и се изменят условията, развиващите се при които обществени отношения налагат ново такова. Уредбата на социалните и икономически права предполага по-широка свобода на преценка на националния законодател с оглед разполагаемия ресурс на държавата и необходимостта от засилен контрол над някои стопански дейности, носещи икономически, социални, здравни и други рискове, каквато несъмнено е и хазартната (определение № 1 от 29.09.2020г. по конст. дело № 8/2020г. на КС на РБ). Тази по-широка свобода на преценка при приемането на уредбата на хазартните дейности е призната и в практиката на СЕС. Значими за тази призната законодателна дискреция са различни фактори, сред които и моралните, религиозните или културните аспекти на лотариите, както и на другите типове хазартни игри, във всички държави членки, обосноваващи общата тенденция да се ограничи или даже забрани практикуването на хазартни игри и да се предотврати те да бъдат източник на частна печалба. Въведените от законодателя критерии за издаване, прекратяване и отнемане на лицензите на организаторите на хазартни игри, сред които са и лотарийните игри, дават възможност за осъществяване на контрол от държавата за законосъобразното им организиране, включително и относно начина на плащане на печалбите от участието в тях, чрез одобряване на игрални условия и правила. Критериите относно лицензионния режим на организаторите на хазартните игри, въведени в приложимите от ЗХ разпоредби, преди законодателната промяна, не създават конкретни уверения (основателни надежди) на участниците в тях, спечелили печалба, за гарантиране на възможността им да удовлетворят вземането си от търговеца-организатор на играта. Въведените забрани в ЗИДЗХ нямат отношение към дължимостта и изискуемостта на вземанията на спечелилите, възникнали преди влизането в сила на ЗИДЗХ, като по отношение на тях продължават да важат всички правни механизми за доброволно и принудително изпълнение (определение № 1 от 29.09.2020г. по конст. дело № 8/2020г. на КС на РБ). Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по 4 въпрос, тъй като той не съответства на данните по делото и съдържа твърдения за факти, които не са се осъществили. Въззивният съд не е приемал, че предметът на доказване е по-голям или различен от очертания в доклада по чл. 146 ГПК, както сочи касаторът, а е намерил за недоказани, изложените в исковата молба твърдения, поддържани и във въззивната жалба, че в резултат на законовите промени организаторът на лотарийната игра е обявен в несъстоятелност. Предвид това, не би могло да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от цитираната практика на ВКС, поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният процесуалноправен въпрос относно задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК е обуславящ въззивното решение, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително и с тази, цитирана от жалбоподателя. По този въпрос е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. В случая САС е обсъдил установените релевантни факти, извършил е преценка на събраните доказателства и е отговорил на въведените във въззивната жалба оплаквания, тоест решението е постановено в съответствие със съдебна практика по приложение на чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Предвид изложените съображения решението на САС не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО