Определение № 50426 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2057/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Б. Й. - чрез адв. Д. Й. от САК, срещу определение № 3194 от 03.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2545/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 8773 от 09.06.2020 г. по гр. д. № 7724/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Е. Й. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 176 лв. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд незаконосъобразно е изследвал собствеността на паричните средства, с които е извършено плащането на адвокатското възнаграждение, без този въпрос да е бил спорен между страните и без да е обсъждан в мотивите към първоинстанционното определение. Излагат се доводи, че собствеността върху паричните средства в специалната сметка по чл.39 ЗА е законово уредена в смисъл, че средствата на винаги лични на клиента, а не на адвоката или на адвокатското дружество, които нямат право да се разпореждат с тях по начин, различен от уредения в договорните отношения с клиента. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за правилното произнасяне на въззивния съд по сезиращата го частна жалба и попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като „няма съдебна практика, а е налице неяснота“: „ 1. Длъжна ли е страната, претендираща присъждане на разноски в производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по принцип да доказва, че собствеността на паричните средства, с които е извършено плащането, са лично нейни; 2. В хипотезата на заплащане на адвокатско възнаграждение с парични средства, находящи се в специалната сметка по чл.39 ЗА по името на страната, претендираща присъждане на разноски в производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, следва ли страната да докаже, че собствеността на паричните средства, с които е извършено плащането, са лично нейни, след като е налице законова уредба в смисъл, че те са винаги лични средства на клиента, но не и на адвоката или адвокатското дружество, които нямат право да се разпореждат с тях по начин, различен от уредения в договорните отношения с клиента; 3. Когато трето лице е заплатило адвокатското възнаграждение от името на страната, има ли право тя да претендира тези разноски да й бъдат присъдени; 4. Могат ли в производството по чл.248 ГПК да се представят нови доказателства, относими към извършване то на разноски в производството, доколкото те са във връзка с мотивите на решението при произнасянето по разноските“. В срока по чл.276, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ със седалище в [населено място] - чрез юрк. А. П., който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - София е приел, че няма основание за изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските, тъй като ищцата - молител в производството по чл.248 ГПК, Е. Й. не е доказала реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е преценил като недоказани твърденията в частната въззивна жалба, че адвокатското възнаграждение е заплатено от специалната сметка по чл.39 ЗА на адвокатското дружество, поело защитата на ищцата в производството пред първата инстанция. Съдът е констатирал, че с молбата по чл.248 ГПК ищцата е представила молба от м. октомври 2019 г., съдържаща искане до „Адвокатско дружество Й. и Е.“ част от постъпила на нейно име по клиентската сметка на дружеството сума до размер на 11 176 лв. да бъде преведена по разплащателната сметка на дружеството като хонорар за предоставени правни услуги по фактура № 7930/10.10.2019 г., издадена по повод на гр. д. № 7724/2018 г. на Софийски градски съд. Посочената молба обаче е счетена от съда за недостатъчна да установи реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 11 176 лв. поради липса на доказателства, че отразената в молбата парична сума действително е предоставена на адвокатското дружество и че е постъпила по клиентската сметка на дружеството. С мотив, че не е доказано заплащането на адвокатското възнаграждение да е извършено с лични средства на ищцата, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението по гр. д. № 7724/2018 г. чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София определение. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са насочени към проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд, че ищцата - частен жалбоподател не е доказала реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Според т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В зависимост от избрания начин на плащане - в брой или по банков път, доказването на разноските се извършва с договора за правна защита и съдействие /ако в него е удостоверено предаването на сумата за възнаграждение/, с разписка или с друг документ, съдържащ данни за предаване и получаване на дължимата като възнаграждение сума, или със съответните банкови документи, установяващи постъпване на сумата за възнаграждение по банковата сметка на процесуалния представител адвокат. В практиката на ВКС няма спор, че за да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, доказателствата за заплащане на възнаграждението от клиента на адвоката трябва да бъдат представени най-късно до приключване на устните състезания пред инстанцията, пред която се претендират. Производството по чл.248 ГПК има за цел да поправи грешки и пропуски на съда при произнасяне по отговорността за разноски по чл.78 ГПК, не и пропуски на страните при заявяване и доказване на претенциите за разноски. В конкретния случай въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционният съд за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК, след като е извършил преценка на доказателствата и е достигнал до извод, че от тях не се установява ищцата - частен жалбоподател да е направила реално разход на парични средства за заплащане на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. Изводът за недоказаност на разноските не е обусловен от самоцелно изследване на собствеността върху средствата, с които е платено възнаграждението, в какъвто смисъл са зададените от жалбоподателката въпроси, а от преценката, че няма доказателствата ищцата да е предоставяла на адвокатското дружество сума, покриваща стойността на адвокатското възнаграждение. В мотивите към обжалваното определение няма произнасяне по въпроса дали ищцата има право да претендира адвокатското възнаграждение, ако то е заплатено от трето лице от нейно име, тъй като съдът не е констатирал данни за изплащане на възнаграждението от трето лице за сметка на ищцата. С оглед решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал неоснователността на молбата по чл.248 ГПК, формулираните в изложението въпроси не могат да предпоставят допускане на обжалваното определение до касационен контрол. По отношение на въпросите от изложението не е изпълнено и допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което се е позовала частната жалбоподателка. Предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, начинът на доказване на разноските и моментът, до който следва да се представят доказателства за реалното извършване на разноските, са изяснени в практиката на ВКС, в т. ч. и в приетото от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение по тълк. д. № 6/2012 г. Съществуващата практика, с която определението на въззивния съд е съобразено изцяло, не се нуждае от промяна или осъвременяване, а при нейното наличие основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,