Определение № 1867 от 12.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 587/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Тобо-Прес“ ЕООД, [населено място], чрез адв. К. Г. от САК, срещу решение № 1366 от 27.12.2024г. по възз. гр д.№ 227/2024г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 1298/27.10.2023г. по т.д.№ 1373/2024г. на СГС за отхвърляне на предявеният от „Тобо-Прес“ ЕООД, [населено място], против „Тийм Инвест груп“ ЕООД, [населено място], иск, с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните на 12-13.05.2020г. предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищната сграда.

Касаторът намира, че в обжалваната част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Релевирани са доводи, че въззивният съд не е отчел форсмажорните обстоятелства, довели до спирането и удължаването на сроковете по процесния договор, свързани със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците(обн. ДВ бр.34/2020г., загл.доп. ДВ бр.44/2020г.). По същество оспорва извода, че 18 - месечният срок за издаване на виза за проектиране изтича на 13.11.2021г., като поддържа, че този срок е следвало да изтече след изпращане на уведомлението за разваляне на договора на 16.02.2022г., както и основаните на него изводи, че е налице неизпълнение по смисъла на чл. 87 ЗЗД, че развалянето на договора от ответника е осъществено след изтичането на сроковете по чл. 2, ал.7 от предварителния договор и всяко действие, извършено от касатора след разваляне на договора, освен, че е без представителна власт и като такова не обвързва насрещната страна, не представлява изпълнение на договора. По тези съображения искането е за отмяна на решението. Претендира за присъждане на разноски.

В приложената молба-изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност, са въведени едновременно основанията по т. 1 и т. 3 по следните въпроси:

1. Следва ли съдът служебно да следи и да приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и следващите от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците по отношение на спирането на сроковете?

2. Има ли право собственик на земя, учредител на право на строеж, предсрочно да развали договора за учредяване правото на строеж, като се позовава на забава в сроковете по договора и неизпълнение на поети задължения от страна на приемателя строител, която забава е текла по време на действието на забраната по чл. 3, ал.2 на извънредното положение, тоест забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 7 и сл. от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение……., включително и с впоследствие въведената извънредна епидемична обстановка?

Релевирани са доводи, че Законът за мерките и действията по време на извънредното положение… е сравнително нов закон, приет с цел да регулира обществените отношения в редица сфери, върху които пандемията от Ковид - 19 е оказала сериозно влияние, в това число и частноправните правоотношения, от една страна, породени от предварителен договор за учредяване на право на строеж и, от друга страна, на отношенията между частноправните субекти и държавни и общински органи, търговски дружества за комунални услуги, изменян е няколкократно и съдържа неяснота относно последиците от забавата на страна по договора по време на извънредното положение и в последствие изменилата го извънредна епидемична обстановка и по посочената разпоредба няма формина съдебна практика.

С писмен отговор, подаден чрез адв. Г. И. от САК ответникът „Тийм ивест груп“ ЕООД, [населено място], оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявения от „Тобо- прес“ ЕООД срещу „Тийм инвест груп“ ЕООД иск, с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда от м. май 2020г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на представляващите двете дружества от датите 12 и 13.05.2020г. В постановеното първоинстанционно решение № 1298/27.10.2023г. по т.д. № 1373/2022г. на СГС е прието за неоснователно възражението на ответника „Тийм инвест груп“ ЕООД за извършено извънсъдебно разваляне на договора. При извършената преценка във връзка със следващия спорен по делото въпрос за настъпване изискуемостта на задължението на обещателя да сключи окончателен договор, е прието за установено, че договорът е сключен с модалитети, като настъпването на изискуемостта на това задължение е поставено в зависимост от отлагателни условия, които не са сбъднати, поради което искът е отхвърлен.

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби от двете страни, но с влязло в сила определение № 735/19.03.2024г. въззивното производство е прекратено по въззивната жалба на ответника„Тийм инвест груп“ ЕООД, поради липса на правен интерес от обжалване. За да постанови въззивното решение в обжалваната от ищеца част, въззивният състав е приел за установено и безспорно, че между страните е възникнала облигационна връзка въз основа на сключения от тях предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищната сграда, по силата на който ответното дружество, като собственик на ПИ, се е задължило, запазвайки си правото на строеж върху обекти от сградата в размер на 25% от постигнатото РЗП, да учреди в полза на ищеца право на строеж върху обекти от сградата в размер на 75% от постигнатото РЗП, срещу насрещни задължения на ответника да проектира, изгради и въведе в експлоатация жилищната сграда със свои средства и на свой риск.

По съществото на спора съставът на апелативния съд не е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на въведеното от ответника в предмета на спора правоизключващо възражение за развален договор, съответно не е обсъждал приетото за основателно от първоинстанционния съд възражение на ответника, че задължението за сключване на окончателен договор не е станало изискуемо. Въззивният състав е приел, че предварителният договор е развален с отправеното от ответника изявление за разваляне на договора, достигнало до ищеца на 16.02.2024г., тъй като към този момент ищецът не е изпълнил нито едно от поетите по договора задължения, които в съвкупност представляват неговата насрещна престация, срещу която е уговорено възникването на задължението на собственика на земята за учредяване на право на строеж:1/ да се снабди с виза за проектиране според предварително преидоставената представителна власт, 2/ да проектира сградите, 3/ да предостави право на избор върху идейна разработка на приблизителна ситуация, фасада, етажност и РЗП на сградата 4/ да представи проекта на част „Архитектура“ на сградата, преди внасяне за одобрение от общинската администрация 5/ да осигури реален и първи избор на собственика на земята 6/ да предостави на собственика копие от одобрен проект и таблица на ценообразуването преди сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж и 7/ да представи на собственика техническия инвестиционен проект. В тази връзка въззивният съд е констатирал, че в ИМ не се твърди, а от приложенията към нея не се установява изпълнение на задълженията на ищеца по договора, а напротив - ищецът признава факта на забавата си за изпълнение на всички задължения по договора, като я обосновава с действията на администрацията по одобрение на ПУП. В тази връзка въззивният състав е счел, че изготвянето и одобряването на ПУП, като етап, предхождащ още първото действие от фактическия състав на дължимата от ищеца по договора престация, не е уговорено като обстоятелство, имащо значение към сроковете за изпълнение от ищеца и съответно –не следва да се приспада от времето за изпълнение от ищеца, поради което е приел, че ищецът е поел риска от забавяне на процедурата по одобряване на ПУП. Намерил е, че ищецът е започнал договорно изпълнение на действия, невключени в договорната му престация, доколкото е осъществил действия въз основа на даденото му от ответника пълномощно за изготвяне на ПУП, но не изпълнил в уговорения в договора определяем срок / изтекъл на 13.11.2021г./ на първото от уговорените задължения на ищеца - за снабдяване на виза за проектиране. Не е споделил извода на първоинстанционния съд, че договорното неизпълнение на ищеца е несъществено, с оглед на интереса на ответника за застрояване на имота. При тълкуване на клаузата на чл.15 б. „в“ от договора съставът на апелативния съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че с нея е дерогирано правилото на чл.87, ал.1, но не и на чл.87, ал.4 ЗЗД, приемайки, че правото на ответника да развали договора е уговорено при договорно неизпълнение от ищеца в сроковете по договора на цялата съвкупност от поетите от него договорни задължения. За пълнота на изложението е посочил, че подаването от ищеца на заявление за издаване на виза на 21.09.2022г. е след предявяване на иска и след оттегляне на пълномощното от ответника, достигнало до знанието на ищеца на 19.05.2022г., поради което издаването на виза за проектиране не обвързва съда да приеме, че е започнало изпълнение в 3-месечния срок по чл.15, б. „в“от договора.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване и по давата поставени въпроси произтича от отсъствието на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросите не са обуславящи за крайните изводи, тъй като не само не са обсъждани от въззивния съд, но и са израз на въведената за първи път в касационната жалба теза на касатора, че уговорените в сключения договор по време на обявеното извънредно положение, считано от 13.03.2020г., не са текли по време на извънредното положение и на извънредната епидемична обстановка до отмяната й на 01.04.2022г. Пред първоинстанционния съд касаторът е поддържал единствено, че забавата му се дължи на необоснованата и небичайната забава на общинската администрация, а във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба на насрещната страна не е е релевирал оплакване, че първоинстанционният съд е следвало, но не се е произнесъл служебно относно приложението на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение…., а именно за спиране течението на уговорените в договора срокове за изпълнение. Въпросите са израз на несъгласие с правилността на решението, която обаче е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът не е обосновал приложното поле на въведените допълнителни предпоставки. Не е посочена съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, в отклонение от която са направените от въззивния съд изводи. Релевираните доводи касаят третата форма на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но в случая липсва неяснота на правната уредба, налагаща необходимост от създаване на съдебна практика по нея.

Отсъства и въведеното основание за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване не е тъждествена с неправилността по см. на т.3 на чл.281 ГПК. Очевидната неправилност изисква обосновка от касатора - излагане на доводи за наличието на някоя от изведените от съдебната практика на касационния съд хипотези и трябва да е изводима пряко от мотивите на въззивния акт, без извършване на проверка от касационния съд. В случая касаторът не обосновава приложното поле на очевидната неправилност чрез въвеждането на доводи за някоя/и от изведените от практиката на касационния съд хипотези.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този резултат на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 18 480лв.с вкл.ДДС, които, при липса на възражение по чл.78, ал.5 ГПК, липсва основание да бъдат редуцирани.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: