Определение № 173 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 265261/13.02.2023 г. на Г. П. Я., [населено място], чрез процесуалните представители адвокат Т. З. и адвокат В. Я., срещу въззивно решение № 263378/28.11.2022 г. по в.гр.д. № 1628/2020 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Направено е искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Притежава ли нотариалният акт за сделка обвързваща доказателствена сила за съда и длъжен ли е той да приеме посоченото в акта лице за собственик на имота; 2. Когато на страна в процеса не е било указано с доклада по делото, че следва да установи факти и обстоятелства, които въззивният съд смята за включени в предмета на доказване, следва ли на страната да бъдат дадени допълнителни указания в тази връзка; 3. Когато собствеността върху недвижим имот преминава последователно между юридически лица и физическо лице, което е техен законен представител и през цялото време упражнява фактическата власт върху имота, променя ли се намерението за своене на вещта и как, при положение, че то се формира и манифестира от едно и също физическо лице. Ответникът по касация „БИСА СТРОЙ“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя инж. Б. С., чрез процесуалния представител адвокат Е. О., твърди в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 280180/20.11.2019 г. по гр. д. № 16994/2015 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. П. Я. срещу „БИСА СТРОЙ“ ЕООД иск за делба на следните недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с офиси и подземни гаражи с обща застроена площ от 965.27 кв.м. и разгърната застроена площ от 9 669.88 кв.м., състояща се от три секции - А, Б и В, построена в УПИ * -*, * и * от кв. 45 по плана на [населено място], м. "М. - ": 1) апартамент №6, разположен на четвърти етаж на секция "А" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 106.84 кв.м., заедно с мазе № 6 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.24 кв.м.; 2) апартамент №7,разположен на пети етаж на секция "А" на сградата на кота + 12 м., със застроена площ 111.56 кв.м., заедно с мазе №7 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.14 кв.м.; 3) апартамент № 8,разположен на пети етаж на секция "А" на сградата на кота +12 м., със застроена площ 106.84 кв.м., заедно с мазе № 8 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.11 кв.м.; 4) апартамент № 9, разположен на първи подпокривен етаж на секция "А" на сградата на кота + 14.50 м., със застроена площ 108.25 кв.м., заедно с мазе № 9 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.11 кв.м.; 5) апартамент № 9, разположен на четвърти етаж в секция "Б" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 110.17 кв.м., заедно с мазе № 9 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 4.03 кв.м.; 6) апартамент №10, разположен на четвърти етаж в секция "Б" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 143.21 кв.м, заедно с мазе № 10, в сутерена на секция "Б", с полезна площ 4.04 кв.м.; 7) апартамент № 11, разположен на четвърти етаж в секция " Б " на сградата на кота + 12 м., със застроена площ 110.182 кв.м., заедно с мазе № 11 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 3.66 кв. м.; 8) апартамент № 12, разположен на пети етаж в секция "Б" на стадата па кота + 12 м., със застроена площ 110.17 кв.м., заедно с мазе № 12 в сутерена на секция"Б", с полезна площ 3.66 кв.м.; 9) апартамент № 13, разположен на пети етаж в секция "Б" на сградата на кота + 12 м., със застроена площ от 143.21 кв.м., заедно с мазе № 13 в сутерена на секция "Б", с полезна площ от 3.66 кв.м.; 10) апартамент № 14, на две нива, разположен на шести и седми етаж в секция "Б" на сградата на кота +14.85 и кота + 17.65 м., със застроена площ 181.60 кв.м., заедно с мазе № 14 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 3.66 кв.м.; 11) апартамент № 17, разположен на шести и седми подпокривен етаж в секция "Б" на сградата на кога + 14.85 и кота +17.65м. със застроена площ 179.85 кв.м., заедно с мазе № 17 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 3.31 кв.м.; 12) апартамент № 11, разположен на четвърти етаж в секция "В" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 96.45 кв.м., заедно с мазе № 11 в сутерена на секция "В", с полезна площ 3.64 кв.м.; 13) апартамент № 12, разположен на четвърти етаж в секция "В" на сградата на кота + 9.15м., със застроена площ 125.78 кв.м., заедно с мазе № 12 в сутерена на секция "В", с полезна площ 3.37 кв.м.; 14) апартамент № 13, разположен на четвърти етаж в секция "В" на сградата на кота - 9.15 м., със застроена площ 108.54 кв.м., заедно с мазе № 13 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.76 кв.м.; 15) апартамент № 15, разположен на пети етаж в секция "В" на сградата на кота +12 м., със застроена площ 96.45 кв.м., заедно с мазе № 15 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.82 кв.м.; 16) апартамент № 16, разположен на пети етаж в секция "В" на сградата на кота +12 м., със застроена площ 125.78 кв.м., заедно с мазе № 16 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.65 кв.м.; 17) апартамент № 17, разположен на пети етаж в секция "В" на сградата на кота +12м., със застроена площ 108.54 кв.м., заедно с мазе № 17 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.24 кв.м.; 18) апартамент № 19, разположен в секция "В" на сградата, с обща разгъната застроена площ 142.17 кв.м., на две нива, заедно с мазе № 19 в сутерена на секция "В", с полезна площ 3.14 кв.м.; 19) апартамент в секция "В" на сградата, с обща разгъната застроена площ 120.21 кв.м., разположен на две нива, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт №100/2005 г. Т. М. В. и А. В. В. са дарили на ищеца Г. П. Я. 9/10 ид. ч. от имот пл. № * с площ от 1000 кв.м., кв. 16 по плана на [населено място], м. „М.“, заедно с построената в него едноетажна сграда, застроена на около 74 кв.м. С решение от 20.08.2018 г. по гр. д. № 16592/2015 г. на СГС, влязло в сила на 23.10.2018 г., са отхвърлени предявените от "БИСА СТРОЙ“ ЕООД срещу ищеца искове за прогласяване нищожността на така сключения договор за дарение, поради невъзможен предмет, липса на основание, на съгласие, заобикаляне на закона и на предписана от закона форма. С нотариален акт № 96/2009 г. и нотариален акт № 95/2009 г. ответникът „БИСА СТРОЙ“ ЕООД се легитимира като собственик на имоти с пл. № *, * и *, отредени за УПИ *-*, *. * от кв. 45, закупени от Б. И. С. и Д. Б. С.. От приетото заключение на техническата експертиза се установява, че процесният УПИ *-*, * * от кв. 16 по регулационния план от 1979 г. е идентичен с УПИ *-*, * * от кв. 45 по действащия регулационен план от 1995 г. Съобразно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, имотът е отразен като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2543 кв.м. По отношение на частта от построените самостоятелни обекти в делбената сграда вещото лице е посочило, че същите не могат да бъдат идентифицирани като местоположение върху парцела, на идеални части от който твърди, че е собственик ищецът. От изслушаните свидетелски показания съдът е установил, че изкопните работи на блока са започнали още през септември 2004 г., а старата сграда в имота е била премахната. Строителите на процесната сграда не са били притеснявани от никого и не знаели за спорове или създавани пречки от трети лица. Съдът е посочил, че при тези фактически данни не е установено наличие на съсобственост между страните по делото. Отбелязал е, че придобиването на един и същ имот от двете страни по делото, но от различни праводатели, обуславя необходимостта от доказване от страните, че именно техният праводател е носител на правото на собственост. Нито една от страните не е доказала нейният праводател да е собственик на имотите, които са прехвърлени. Влязлото в сила решение по спора за валидността на дарението, с което се легитимира като собственик ищецът, няма сила на пресъдено нещо по въпросите, които съдът е обсъдил в мотивите, но които не са били предмет на спора и следователно – които не са могли да бъдат решени с акта по същество. Обективните предели на СПН се простират до липсата на нищожност на сключената сделка на посочените в решението основания. Съдът е направил извод, че по отношение на страните вещнопрехвърлителният ефект от сделките не е настъпил, поради което липсва съсобственост върху спорния недвижим имот. Относно заявеното възражение от „БИСА СТРОЙ“ ЕООД за изтекла придобивна давност, считано от датата на съставяне на придобивния нотариален акт – 19.06.2009 г., е прието, че дружеството е упражнявало фактическа власт върху имота, като след сключването на двата договора за продажба, за ответника е налице и намерение за своене. Посочените актове съставляват титул, годен да прехвърли собствеността, а добросъвестността на владелеца се предполага до доказване на противното, както изрично постановява чл. 70, ал. 2 ЗС. Твърдяното наличие на вписване на прехвърлителен акт /между трети лица/ към датата на сключване на последващата сделка, не влече недобросъвестност на приобретателя, тъй като под недобросъвестност законът визира факта на незнание към момента на установяване на владението, че праводателят на владелеца не е собственик на прехвърления имот. Съдът е приел, че ответникът е упражнявал в период по-дълъг от 5 години фактическа власт върху поземления имот и построената сграда, без противопоставянето от страна на титуляра/титулярите на правото на собственост. Той е демонстрирал поведение на пълноправен собственик, вкл. с извършеното строителство, което сочи, че е имал намерението да свои имота за себе си. Установени са обективният /corpus/ и субективният /animus/ елементи от фактическия състав на чл.79 ЗС. Позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, съгласно ТР № 4/2012 г., ОСГК, поради което той следва да се приеме за осъществен. В допълнение е посочено, че с оглед невъзможността според приетото експертно заключение делбените обекти в сградата да бъдат идентифицирани като местоположение върху процесния имот, делба не може да се допусне по отношение на тях. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първите два въпроса не могат самостоятелно да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те касаят соченото от ищеца и от ответника деривативно придобивно основание – сделки. Решаващият извод на въззивния съд, с който са отречени права на ищеца в съсобствеността, е за изтекла в полза на ответника придобивна давност. Първият въпрос е свързан с твърдението, че сделката с предмет право на собственост, сключена във формата на нотариален акт, задължава съда да приеме, че транслативният ефект на тази сделка е породил своето действие, докато не бъде доказано обратното. Твърди се противоречие с ТР №11/2012 г. на ОСГК, ВКС. Въззивното решение съд е постановено не в противоречие, а в съответствие с приетото в цитираната задължителна практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил, че когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост върху имот с нотариални актове /констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Прието е, че страните основават правото си на собственост с представените нотариални актове. Ищецът е посочил, че е съсобственик на УПИ *- *, *, *, с площ 2 547 кв.м., като се позовава на нот.акт № 100/2005г., обективиращ договор за дарение на 9/10 ид.ч. от поземлен имот с площ 1000 кв.м., съставляващ пл.№ *. Ответникът се позовава на нот.акт № 96/2009г. и № 95/2009г., с които е придобил трите поземлени имота /*, * и */, включени в УПИ *. Доколкото страните не са придобили имотите от един и същи праводател, а от различни лица, то следва да се установи, че праводателят им е бил собственик на прехвърления имот. Предмет на доказването в случая е твърдяното от ищеца участие с дял в собствеността на процесните имоти, което е прието от въззивния съд за неизпълнено. Вторият въпрос относно процесуалните задълженията на въззивния съд при констатиран пропуск на първоинстанционния съд в доклада по делото, не може да се приеме за относим. Съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната се позове във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, ако ги прецени за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая за въззивния съд не е имало задължение да дава указания за възможността на ищеца да ангажира доказателства за установяване на своите твърдения, че е собственик на части от имота /поземления/ на соченото от самия него деривативно основание, а оттук и по приращение на процесните апартаменти. В тежест на последния е доказването на това твърдение. Освен това въззивният съд е направил решаващ извод, че дори да се приеме, че имотът е бил съсобствен към определен момент, то е основателно релевираното от ответника възражение за изтекла придобивна давност. Последният въпрос от изложението също не предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото е неотносим към решаващите правни изводи на съда. Въпросът касае намерението за своене на имота от „БИСА СТРОЙ“ ЕООД, като съдът е приел, че с оглед извършеното строителство на жилищната сграда върху процесния парцел, ответникът е манифестирал поведение, което сочи, че счита имота за свой. От показанията на разпитаните свидетели в хода на производството също не е прието за установено съмнение в поведението на ответника като собственик на имота. Въззивният съд не е изследвал и не е излагал мотиви за прехвърляне на процесния имот между различни собственици, нито за наличие на присъединено владение по чл. 82 ЗС между дружеството и негов праводател, вкл.физическо лице. При това положение е изцяло ирелевантен въпросът от значение ли е за промяната на намерението за своене обстоятелството, че физическо лице /праводател/, което е и законен прадставител на дружеството, през цялото време упражнява фактическата власт върху имота. Не са налице сочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл.2 и 3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК не се се констатират обстоятелства, сочещи на евентуална недопустимост на обжалваното решение. Касаторът е заявил искане в касационното производство за спиране на делото до приключване на т.д. № 1242/2019 г. на СГС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Според указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 8 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, буква "г" ГПК (отм.) - чл. 229, ал. 1, т. 4 от сега действащия ГПК, при наличие на висящ преюдициален спор, тъй като той не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито биха представлявали установените с решението по обусловеното дело. Съобразно приетото в ТР № 1/2017г., ОСГТК, ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В случая посоченото производство по т.д. № 1242/2019г. на СГС не може да се приеме като процесуална пречка за разглеждане на повдигнатия спор. От данните по делото е видно, че това производство е по искове по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС, предявени от трето на делото лице /“Строително дружество ММ“ АД /в несъстоятелност/, срещу ответното дружество „Биса Строй“ ЕООД, касаещи правото на собственост върху имоти пл.№ * и *. Поради липса на пълен обективен и субективен идентитет между делата, не може да се приеме наличие на преюдициалност на спора спрямо настоящия. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба „БИСА СТРОЙ“ ЕООД, гр. София, не е представил доказателства за извършени от него разноски по настоящото дело, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.