Определение № 4734 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 437/12.01.2024 година, подадена от КОНПИ [населено място], срещу решение № 170/04.12.2023 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 280/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 260 008/09.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 2767/2020 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ [населено място] срещу М. В. Д. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 779 998.90 лева, както следва:

1. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИІ-лек автомобил „Ситроен-Ц4“ с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 29.11.2005 година с пазарна стойност към момента 4000.00 лева.;

2. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ:

• сумата от 462 164.23 лева, представляваща парични вноски от М. В. Д. във „Вино Ем Ви Ди“ ЕООД [населено място] за периода 2010 година–2015 година;

• сумата от 287 278.00 лева, представляваща част от направените парични вноски от Д. в същото дружество през 2016 година;

• сумата от 18 995.00 лева, предоставен заем от Д. на същото дружество за 2017 година;

• сумата от 3553.69 лв., налична в края на проверявания период по сметка с IBAN [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място];

• сумата от 4,08 €, с левова равностойност 7,98 лева, налични по сметка в евро с IBAN [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД. Гр. С..

В подадената от КОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу М. В. Д., искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба М. В. Д. е подал отговор с вх. № 1484/12.02.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 170/04.12.2023 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 280/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

КОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 13.12.2025 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 437/12.01.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Бургас е посочил, че предявените искове били за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и имал правното си основание в чл.153 и следващите от ЗОНПИ. Не се спорело от фактическа страна, че на 13.06.2019 година в тогава КПКОНПИ [населено място] било постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Бургас за образувано д. п. № 636/2018 година на 01 РУ Бургас, пр. пр. №13306/2018 година, д. п. № 570/2018 година на Окръжна прокуратура Бургас срещу М. В. Д. за това, че на 09.07.2018 година държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества–метаамфетамин и коноп, на обща стойност 1010.00 лева, както и държал прекурсори за производство на високорисково наркотично вещество–метаамфетамин с цел разпространение, престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 2, във връзка с изр. 1, пр. 4 НК. По внесено обвинение за горните престъпления било образувано н. о. х. д. № 607/2019 година по описа на Окръжен съд Бургас, приключило със споразумение от 21.06.2019 година, съгласно което М. Д. се бил признал за виновен по повдигнатото обвинение, като бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл. 66 от НК наказанието било отложено от изпълнение с изпитателен срок от четири години. Престъпленията попадали в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗОНПИ и били от такъв характер, който генерирал значителни парични средства. С протокол от 14.06.2019 година КОНПИ [населено място] била образувала проверка за установяване дали било налице значително несъответствие в имуществото на М. Д. за периода от 14.06.2009 година до 14.06.2019 година С решение № 1471/17.08.2020 година на КОНПИ [населено място] било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в проверявания период. В резултат на установеното, КОНПИ [населено място] била приела наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 875 815.12 лева, при придобито имущество на стойност 1 080 476,99 лева и нетен доход от 204 661.78 лева, като на 25.11.2020 година била решение с № 2321 за внасяне в съда на искова молба по чл. 153 от ЗПКОНПИ. Разглежданият иск бил предявен на 30.11.2020 година. Съгласно чл. 153 и следващите от ЗОНПИ, КОНПИ [населено място] предявявала осъдителен (по-скоро конститутивен) иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу проверяваното лице и други предвидени в закона лица. В производството пред съда КОНПИ [населено място] представяла доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и други обстоятелства за произхода на имуществото. В случая било установено, че М. В. Д. бил привлечен като обвиняем в наказателно производство за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т .25 от ЗОНПИ, като бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, за което в КОНПИ [населено място] било постъпило уведомление от съответната прокуратура. Посочените обстоятелства сочели на законосъобразно започнало и проведено от Комисията производство, последвано от предявен пред компетентния съд допустим иск по специалния закон. Безспорно било по делото, че Д. бил [дата на раждане] в [населено място], където бил и постоянният му адрес, като бил несемеен. В началото на проверявания период било установено налично имущество, както следва: апартамент на площ от 48.38 м 2

, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], ет. 2, ап. 5; налични средства по банкова сметка с IBAN B. в „ЦКБ“ АД [населено място] в размер на 15.83 лева; налични средства по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в „ОББ“ АД [населено място] в размер на 42.12 €, в левова равностойност 82.38 лева. Освен това М. В. Д. участвал в управлението и собствеността на търговски дружества. В „Заложна къща Селект“ ООД [населено място] бил управител. Дружеството било учредено на 22.07.2009 година като „Д. 1“ ЕООД с капитал–5000.00 лева, разделен на 50 дяла по 100.00 лева и едноличен собственик на капитала М. В. Д., като с протокол от 19.11.2009 година било променено наименованието и бил приет нов съдружник с продадени му 25 дяла за сумата от 2500.00 лева. На 23.11.2009 година било основано „Вино Ем Ви Ди“ ЕООД [населено място], собственост и с управител М. В. Д., с размер на капитала 200.00 лева, разделен на 20 дяла по 10.00 лева. На 07.04.2017 година Д. бил продал на трето лице дружествените дялове за сумата от 220.00 лева. На 23.04.2013 година Д. бил закупил от трето лице 2 дружествени дяла от по 100.00 лева от капитала на „Маб-09“ ЕООД [населено място] и бил станал едноличен собственик и управител на дружеството, което бил продал на 26.04.2016 година. На 16.11.2016 година Д. бил основал „Вино Ем Ви Ди 86“ ЕООД [населено място], с капитал 100.00 лева, при 100 дяла по 1.00 лев. През проверявания период, върху притежавания от М. В. Д. апартамент в [населено място],[жк]била учредена договорна ипотека с нотариален акт № 74/17.07.2009 година на О. Ж.-нотариус с район на действие района на Районен съд Бургас, вписан с рег. № 133 в регистъра на Нотариалната камара, като обезпечение на ипотечен банков кредит от 30 000.00 лева на трето лице кредитополучател от „Сибанк“ АД [населено място]. С нотариален акт № 33/08.04.2013 година на С. Я.-нотариус с район на действие района на Районен съд Бургас, вписан с рег. № 542 в регистъра на Нотариалната камара, Д. бил продал апартамента на трето лице за сумата от 33 000.00 €, като с част от цената-29 043.79 лева бил изплатен банковият кредит. С договор от 23.04.2018 година М. В. Д. бил закупил лек автомобил „Ситроен–Ц4“ с рег. [рег.номер на МПС], първа регистрация на 29.11.2005 година за сумата от 500.00 лева. Предвид това и с оглед коригирания анализ в решение № 945/05.10.2023 година на КОНПИ [населено място], стойността на придобито от М. В. Д. имущество през проверявания период, налично в края на периода, било следното: 100.00 лева–стойността на дружествените дялове от капитала на „Вино Ем Ви Ди 86“ ЕООД [населено място] и лек автомобил „Ситроен -Ц4“ с рег. [рег.номер на МПС] на стойност към момента на придобиване 23.04.2018 година по исковата молба-4900.00 лева, или общо 5000.00 лева. Посочените стойности били заявени при анализа в решението на КОНПИ [населено място] за частично оттегляне на въззивната жалба. Освен това имущество, в посоченото решение КОНПИ [населено място] поддържала като такова и установена незаконно придобита от Д. и заявената с исковата молба сума от общо 846 377.23 лева, предоставени заеми (парични вноски) на „Вино Ем Ви Ди“ ЕООД [населено място] в периода 2010 година–2017 година, която сумата не се сочела като налична у КОНПИ [населено място] в края на проверявания период, а като разходвана. Въззивната инстанция не споделяла тезата на КОНПИ [населено място] досежно въпросната сума. С ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС било прието следното: "Не представляват „имущество“, по смисъла на § 1, т .4 от ДРЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не бил установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“ (т. 1)и т.2: „Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. В решението било пояснено, че имуществото, което подлежало на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, били неразривно свързани и не можели да се разделят, за да се достигнело до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Освен това било посочено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не било достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане. Преди това било необходима да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ била специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000.00 лв. стойността на имуществото (не на сбора от разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие било налице, на проверка подлежало това какви били доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв бил източникът на тези доходи и дали същите съответствали на придобитото имущество или не. Този подход бил в съответствие с целта на закона да се отнемела възможността за незаконно обогатяване, а такова била налице само, ако между притежаваното от лицето в началото на периода имущество и в края на периода било налице необосновано превишение, при което имуществото се било увеличило в края на проверявания период. Когато нямало такова увеличение или било налице намаляване на имуществото, то не било налице обогатяване, т. е. липсвало имущество, което да подлежало на отнемане. Ако се възприемело друго тълкувание, на практика щял да се възстанови правният режим на отнемането по Глава III на ЗСГ (отм.), по който Република България била осъдена с решение на ЕСПЧ по делото Д. за намеса в правото на мирно ползване на притежанията им и при отсъствие на легитимна цел на закона. Щяло да се стигне до нарушение на принципа за пропорционалност на мерките и целта на закона, изискван в практиката на ЕСПЧ, ако се приемело, че дела можели да се водят и срещу лица, които нямали никакво или имали малко на стойност имущество. Според ЕСПЧ, намесата в правото на мирно ползване на притежанията следвало да е законна, в съответствие с национални разпоредби, отговарящи на принципите на правовата държава–да били достатъчно точни, предвидими и да съдържали гаранции срещу произвол, да действали в обществен интерес и да отговаряли на критерия за справедлив баланс между обществения интерес и правата на индивида. С оглед на това, при общата стойност на придобитото от М. В. Д. имущество през проверявания период и налично в края на периода, възлизащо в размер на 5000.00 лева, категорично се налагал изводът за липса на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДРЗОНПИ, тъй като в случая не се констатирало превишение с над 150 000.00 лева на стойността на имуществото на Д. в началото и в края на периода, като в тази хипотеза било без значение дали бил разполагал със свободни средства като нетен доход. Очевидно, не било налице изискуемото от закона несъответствие при посочения от КОНПИ [населено място] нетен доход за проверявания период в размер на 2914.00 лева (по анализа в решението на Комисията за частично оттегляне на жалбата). Освен това, следвало да се отбележи, че според констатациите на изслушаните пред първата инстанция съдебно-икономическа и счетоводна експертизи, претендираните от КОНПИ [населено място] суми като дадени от М. В. Д. заеми на търговско дружество били само фиктивни счетоводни операции, при липсата на реално предадени парични средства. Касаело се за така наречената „червена каса“, при която ставало въпрос за неосчетоводяване на извършени от дружеството продажби, с цел намаляване на дължим ДДС. В този смисъл в мотивите на първоинстанционното решение били изложени подробни мотиви, които въззивната инстанция споделяла напълно и препраща към тях, съобразно предвиденото в чл. 272от ГПК. След като не се установявало „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице, не бил изпълнен фактическият състав на чл. 107, ал. 2, във връзка с §. 1, т.3 ЗОНПИ и не можело да се направи извод за обосновано предположение, че М. В. Д. притежавал незаконно придобито имущество, което на основание чл. 153 от ЗПКОНПИ да подлежало на отнемане в полза на държавата.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КОНПИ [населено място] е поискала решението на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? и за това длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?, като твърди, че по тези два въпроса е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на исканото касационно обжалване. Това свое твърдение КОНПИ [населено място] обосновава с позоваване на ППВС № 1/1953 година, ППВС № 7/1965 година, ППВС № 1/1985 година, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, решение № 111/07.10.2020 година, постановено по гр. д. № 362/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; решение № 324/22.04.2010 година, постановено по гр. д. № 1413/2009 година; решение № 283/14.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1609/2014 година; решение № 206/31.07.2015 година, постановено по гр. д. № 6832/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.; решение № 157/08.11..2011 година, постановено по т. д. № 823/2010 година; решение № 134/30.12.2013 година, постановено по т. д. № 34/2013 година, решение № 75/20.06.2016 година, постановено по т. д. № 1608/2015 година и решение № 161/04.10.2016 година, постановено по т. д. № 2220/2014 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІ т. о.

Освен това се иска допускането на въззивното решение на Апелативен съд Бургас до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса следва ли да намерят отражение при определяне на размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДВЗОНПИ размерът на извършените вноски в търговските дружества на ответника, за които не е установено законово основание за придобиването на средствата, послужили за внасянето/постъпването им?, като освен това се твърди, че е налице и предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на обжалваното.

С молба вх. № 2172/03.02.2026 година КОНПИ [населено място] е поискала производството по делото да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 1/2026 година на ОСГК на ВКС. Това тълкувателно производство е било образувано с разпореждане от 15.01.2026 година на Председателя на ВКС и първоначално е трябвало да даде отговор на въпроса какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество и къде са нормативно регламентирани. Впоследствие въпросите са конкретизирани като са придобили следната редакция:

1) Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ?;

2) При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? и

3) Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?

Тези въпроси не са пряко свързани с поставените в изложението на КОНПИ [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, но първият от тях е относим към спора по същество, доколкото двете съдебни инстанции-първата и въззивната такава-са преценявали съществува ли разлика между имуществото на М. В. Д. в началото и в края на проверявания период, както и каква е тя, като са обосновали решенията си с извода за това. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване, този въпрос ще трябва да бъде преценяван и от касационния съд, поради което са налице предвидените в чл. 292 от ГПК предпоставки и производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяването на ТР по тълк. д. № 1/2026 година на ОСГК, за което да се следи служебно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение