Определение № 366 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. А. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. П. С.-А., против решение № 3901 от 15 август 2018 г., постановено по в.гр.д. № 330/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград, в частта му, с която е потвърдено решение № 1208 от 6 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 2389/2017 г. по описа на районния съд в гр. Благоевград, за отхвърляне на иска на А. против Прокуратурата на Република България за сумата над 4000 лева до претендирания размер от 6000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по ч. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. последно, т. 4, вр. ал. 1, изр. първо, предл. четвърто, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, по което е образувано н.о.х.д. № 437/2012 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 11.09.2014 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото съдът не е взел предвид повдигнатото обвинение, срокът на наказателното преследване, прогресивно влошаващото се здравословно състояние на касатора. Не се установява дали съдът е съобразил и обстоятелството, че освен лично, то и семейството на ищеца е търпяло неимуществени вреди вследствие на наказателното преследване. В случая като обвиняем е привлечено лице в най-работоспособна възраст, с влошено здравословно състояние, чакащо дете, без възможност да се грижи за бременната си съпруга, без възможност да присъства на раждането на детето, без да може да ползва жизнено необходимия му апарат за сън и медикаменти, без възможност да ползва адекватна специализирана медицинска грижа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд е разрешил правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът Прокуратура на Република България не представя отговор на касационната жалба. В обжалваното решение е взето предвид, че досъдебното производство е образувано срещу касатора на 26.04.2012 г. за това, че на същата дата без надлежно разрешително е държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – престъпление по чл. 354а, ал. 1 изр. първо, предл. четвърто НК; А. е задържан за 24 часа, след което за 72 часа, а на 27.04.2012 г. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“; по внесения и поддържан от прокуратурата обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 437/2012 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград; мярката за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ от 5000 лева, и касаторът, след внасянето на гаранцията, е освободен от затвора на 11.01.2013 г.; от 16.10.2012 г. подсъдимият е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца за извършено друго престъпление; касаторът е оправдан по повдигнатото му обвинение с влязло в сила на 13.09.2013 г. решение, поради липса на доказателства; по време на приложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ (на 22.06.2012 г.) касаторът е сключил граждански брак, а на 28.09.2012 г. му се родило дете. От медицинските документи се установява, че касаторът страда от „обструктивна сънна апнея“, диагностицирана през 2008 г., и във връзка с това заболяване при престоя му в ареста е посещавал медицинския център. Касаторът е осъждан многократно, като е изтърпявал ефективно и наказания лишаване от свобода. За установяване на търпените неимуществени вреди е разпитана съпругата на касатора; за установяване на търпените болки от здравословен характер е назначена медицинска експертиза. Въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция; приема, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на вредите, които са търпени от ищеца в резултат на незаконните действия спрямо него. За да приеме за справедлив определения от първата инстанция размер на обезщетението от 4000 лева, съдът отчита тежестта на престъплението, в което ищецът е обвинен, задържането под стража за период от 5 месеца и 19 дни, впоследствие наложената парична гаранция от 5000 лева, обремененото му съдебно минало, влошеното здравословно състояние, сключването на брак и раждането на дете по време на задържането под стража. Свидетелските показания за търпените неимуществени вреди, преценени при условията на чл. 172 ГПК, са кредитирани. Предвид установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и съобразяваните елементи в тази връзка, съдът приема определеното от първата инстанция обезщетение за достатъчно за възмездяване на претърпените вреди. Касационният съд приема, че поставеният въпрос: при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, макар да е обуславящ изхода на спора, не е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – задължителна и казуална. Касаторът изрично сочи, че поддържа както основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и допълнителното основание по т. 2 на същия текст. В редакцията на закона към момента на подаване на касационната жалба, според чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Доводи за подобно противоречие не се поддържат от касатора, а са изложени съображения за разрешен правен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата, каквото допълнително основание към съответната дата на депозирането на касационната жалба законът не предвижда. В приложимата за случая редакция на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, законодателно са обединени като едно допълнително основание задължителната практика на ВС и ВКС, както и казуалната практика на ВКС. Независимо от процесуалния ред, по който са постановени съответните съдебни актове на ВКС (касаторът сочи за съобразяване решение № 37 от 11 февруари 2009 г., І г.о., решение № 26 по гр.д. № 4724/2007 г., ІІІ г.о., решение о№ 1015 по гр.д. № 48/2008 г., ІІІ г.о., решение № 81 по гр.д. № 23/2005 г., определение № 9 по гр.д. № 3977/2009 г., ІІ г.о., решение № 1599 по гр.д. № 876/2004 г., ІV г.о.), съдът неизменно се основава на постановките на ППВС № 4/1968 г., т. ІІ – понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. За такива обстоятелства при телесните увреждания ВС неизчерпателно сочи характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съдът подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди. Според задължителното за съдилищата ТР № 3/2004 г., ОСГК, т. 11, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания. В неизменната си казуална практика и при съобразяване на принципите, заложени в задължителната съдебна практика, ВКС приема, че в случаите на претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтекли от незаконно наказателно преследване, се обезщетяват вредите, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията; в тези хипотези съдът съобразяват като критерии за преценка дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнато обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. В касационната жалба се поддържа, че съдът е съобразил относими към степента на засягане на неимуществените блага за касатора обстоятелства на конкретния случай, но без да вземе предвид, че незаконното наказателно преследване се е отразило не само на ищеца лично, но и на неговото семейство, както и че след 2012 г. здравето на касатора рязко се е влошило с причина именно това наказателно преследване. Макар да е вярно, че в исковата молба като неимуществена вреда са заявени стрес, притеснения и шок, които съпругата на касатора изживяла, докато била бременна, както и че съпругата и синът му изпитали голям дискомфорт, за да може касаторът да ги види в съдебната зала, това са вреди, претърпени от чужди за спора лица; липсата на твърдение за това, че претърпените неимуществени вреди от най-близките на касатора хора са довели до допълнителен стрес за него и са повлияли негативно на емоционалното или друго негово състояние, е довело съда до несъобразяване на конкретно заявените вреди. Твърдението за влошаване на здравословното състояние на ищеца е довело до назначаване на медицинска експертиза за оценка на заболяванията, от които касаторът страда, като е заключено, че заболяването му обструктивна сънна апнея се повлиява най-добре от използването на специален апарат при сън; безспорно влошаването на здравословното състояние на касатора е във връзка с процесното наказателно производство, и тези обстоятелства са взети предвид от съда, видно от мотивите на въззивното решение. Каква е тежестта на конкретното обстоятелство, респективно – правилно ли е била дадена неговата парична оценка в комплекса на обстоятелства, значими за определянето на справедлив размер на обезщетението, е следвало да е предмет на друго питане, каквото не се поставя в процедурата по чл. 288 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС, поради което допускането на касационното обжалване не се обосновава. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,