Определение № 50115 от 07.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 680/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Апис агро 98“ ООД срещу решение №169 от 26.11.2021 г. по в.т.д.№193/2021 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №260036 от 10.12.2020 г. по т.д.№350/2018 г. на ОС Добрич, с което е отхвърлен предявеният от „Апис агро 98“ ООД срещу Д. Н. Н., в качеството му на земеделски производител, вписан в регистъра на производителите, заготвителите и търговците на посевен и посадъчен материал под №25П0Т3635, том VIII, стр. 3635 при ИАСАС към МЗ, иск за заплащане на сумата от 30 000 лв., обезщетение за пропуснати ползи от неточното изпълнение от страна на ответника на Договор от 01.06.2015 г. за производство и продажба на 500 000 бр. разсад на лавандула, сорт „С.“, изменен с Анекс от 28.03.2016 г., ведно със законна лихва върху главното задължение считано от 31.10.2018г. до окончателното й изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречи ес практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи изрични и ясни мотиви защо приема конкретни доводи и възражения за неоснователни, както и да извърши самостоятелни изчисления, когато е отказал назначаване на своевременно поискана експертиза за установяване на релевантни факти и обстоятелства, наведени от страна по спора, като изрично е заявил, че разполага с умения за това. 2. При иск за заплащане на пропуснати ползи от договорно неизпълнение по чл.82 от ЗЗД следва ли въззивният съд да се произнесе по изрично навадено с жалбата възражение за неправилна преценка от първоинстанционния съд на момента на предвидимост на вредата. 3. При наличие на две противоречащи си становища на съдебни експертизи, следва ли съдът да обоснове защо възприема или не всяко от тях. 4. Към кой момент следва да се преценява наличието на предвидимост на вредите по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на задължение по договор за изработка и зависят ли те от действията на кредитора – ищец, на трети лица или други обстоятелства извън него. 5. Допустимо ли е да се установи настъпване на пропуснати ползи при претенция по чл.82 от ЗЗД за ищеца – кредитор, като се изхожда от нормалното, закономерно настъпване на същите, ако задължението е изпълнено точно от ответника. 6. Кой е релевантният факт, който подлежи на доказване и от който би могъл да се направи извод за настъпване на пропусната полза при твърдение за неизпълнение на договорно задължение, свързано с осъществена от ищеца производствена дейност, препятствана от неизпълнението на ответника и как се установява той. 7. Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението на съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това. Ответникът по касация Д. Н. Н., в качеството му на земеделски производител, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като поддържа и че решението е недопустимо, с оглед преклудиране на основание чл.265, ал.3 от ЗЗД на правото на иск на ищеца. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение /подписано с особено мнение от съдията докладчик, изразил становище за недопустимост на производството с оглед предявяване на иска след срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД/, въззивният съд е установил наличието на валидна облигационна връзка между ищеца „Апис Агро 98“ ООД и ответника, възникнала въз основа на договор за изработка от 01.06.2015 г., изменен с Анекс от 28.03.2016 г., съгласно който ответникът е следвало да произведе със свои средства и на свой риск и да продаде на ищеца 500 000 бр. разсад лавандула, сорт - „С.", в срок до 30.11.2016 г. за цена в размер на 0,1206 лв./брой без ДДС. Приел е, че ответникът е произвел и предал на ищеца 500 000 бр. разсад лавандула /само половината от който е бил уговореният сорт/, който ищецът е засадил през пролетта на 2017 г. именно на посочените в исковата молба 250 дка земеделска земя, като след преработка ищецът реално е получил добив от 2.620 кг./дка. Посочил е, че претенцията на ищеца представлява пропусната полза и се изразяват в това, че реално е получил добив от 2.6 кг./дка, при очакван такъв от минимум 3.2 кг./дка., като стойността на иска е формирана от получения по-малко 0.6 кг./дка добив при цена 115 евро/кг. и е пропуснал да реализира печалба от 17 250 евро или 33 738 лв. Изразил е становище, че за да се уважи претенцията по чл.82 ЗЗД, вр. чл.79,ал.1 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: наличие на валидна облигационна връзка; вредите да се претендират от изправната страна; да е налице виновно неизпълнение от другата страна; което да е довело до претърпени реални вреди, които при пропусната полза, каквато се претендира от ищеца, произтичат от нереализиране на възможността на кредитора да увеличи своето имущество, но тази възможност не следва да се предполага, а да е сигурно нейното настъпване, т.е ищецът следва да установи, че претендираните от него за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи имат качеството на реалност и сигурност, а не се презюмират. Счел е, че доказателства, установяващи реалност на претендираните като вреди пропуснати ползи, по делото не са представени, като в процеса е останало недоказано твърдението на ищеца, че при засаждане на лавандула само сорт „С.“ би се получил добив етерично масло 3,2 кг., вместо получения 2,620 кг., респективно, това обстоятелство е причина за получения в по-малко добив. Позовавайки се на заключенията на агротехническите експертизи е приел, че множество и различни фактори са повлияли на получения добив, като различието в сортовете не е посочено като причина. Посочил е, че по данни на Института по розата и етерично маслените култури, [населено място]: 1. При биологично производство на лавандула сорт „С.“, добивът през втората година на отглеждане е от 200-300 кг. съцветия или 4-6 кг. масло от декар, но е необходимо насаждението да е много добре гарнирано - наличието на около 2000 броя добре развити растения в декар, да не е допуснато заплевяване по време на вегетация и прибирането да е извършено в оптималния срок на цъфтеж - 75- 80%. 2. Лавандулата предпочита засаждане на по-леки песъчливи почви, които се отличават с добра ареация и не задържат излишни количества вода, а землищата на селата около [населено място], където са земите на ищеца, се отличават с разнообразни почви, които в по-голямата си част са богати на хранителни вещества, но имат високо съдържание на глина, което ги прави значително по-влагоемки. Анализирал е заключенията на САгрТЕ, според които се препоръчва да се избягва отглеждането лавандула на кисели почви и представените по делото агрохимични анализи на почвата на терена на ищеца, като е достигнал до извод, че добитото по-малко количество масло от лавандуловите насаждения на ищцовото дружество не е по причина наличието само на 50% от същите от сорта „Севастополис“. Изразил е становище, че причините са други и не са свързани с ответника - почвите на земите на ищеца, върху които е засята процесната лавандула, не са подходящи за нейното отглеждане, поради това, че са глинести и поради силно изразена киселинност, а косенето на процесната лавандула при сравнително ниски максимални температури и броя дни, в които е валяло дъжд, както и липсата на оптимален брои растения, са фактори също допринесли за получения добив на масло от ищеца. В този смисъл е достигнал до извод, че не е налице причинна връзка между изпълнението на ответника по сключения договор за изработка, и твърдяните за настъпили вреди в патримониума на ищеца, изразяващи се в по-малко реализиран добив от лавандулово масло от процесните насаждения с лавандулови растения. За пълнота е посочил, че искът е неоснователен и на още едно основание - при пропусната полза, каквато се претендира от ищеца, вредата произтича от нереализиране на възможността на кредитора да увеличи своето имущество, но тази възможност не следва да се предполага, а да е сигурно нейното настъпване, т.е ищецът следва да установи, че претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи, имат качеството на реалност и сигурност, а не се презюмират, като следва да се докаже гарантираност на реализация по количество и претендираната цена на непроизведеното по вина на ответника количество масло от лавандула. Счел е, че доказателства, установяващи реалност на претендираните като вреди пропуснати ползи, по делото не са представени - от представените по делото договор, сключен от ищеца с „Дуневиа“ ООД и фактурата, издадена въз основа на същия се установява единствено реализация на 650 кг. лавандулово масло, а от представения Меморандум за разбирателство от 15.09.2017 г. сключен отново с „Дуневиа“ ООД, не може да се направи извод за конкретни договорености за количества и цена, още повече, че предмет на евентуалните бъдещи договорки е покупка на произведената лавандула - т.е растителната маса, а не произведено лавандулово масло. Решението на въззивния съд е валидно, като не се установява вероятност същото и да е вероятно недопустимо - освен, че от редакцията на чл.265, ал.3 от ЗЗД е видно, че разпоредбата се отнася само до хипотезите на чл.265, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, но не и до дължимото се поради неизпълнение на договора обезщетение, то е несъмнено, че предвидените в цитираната разпоредба срокове имат отношение към основателността, а не към допустимостта на претенциите по чл.265 от ЗЗД. От друга страна при постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил подробно релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В решението се съдържа подробен анализ на приетите доказателства, с оглед установяване на фактите, относими към основанието на претенцията, като предвид обсъдените данни на Института по розата и етерично маслените култури, [населено място] и приложените агрохимични анализи на почвата на терена на ищеца, по същество съдът е кредитирал заключенията на приетата от първоинстанционния съд експертиза и е достигнал до извод, че множество и различни фактори са повлияли на получения добив, но добитото по-малко количество масло от лавандуловите насаждения на ищцовото дружество не е по причина наличието само на 50% от същите от сорта „Севастополис“ /още повече, че различието в сортовете не е посочено като причина в нито едно от заключенията/. В този смисъл съдът е изпълнил задължението си да прецени експертните заключения във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо и коя експертизата възприема, като е изложил мотиви, обосноваващи преценката му. Следва да се посочи и обстоятелството, че съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма. Извършването на прости аритметични сметки обаче, не налага използването на специални знания, като предвид факта, че въззивният съд е приел, че: 1. не е доказано наличието на причинна връзка между пропускането на твърдяната полза и виновното неизпълнение на длъжника и 2. не е доказано наличие на изискуемото от закона реално настъпване на вредата, за да възникне правото на обезщетение, не е излагал и мотиви относно размера на претендираната вреда, като е видно, че не е и изразявал становище за непредвидимост на твърдяната пропусната полза към момента на пораждане на задължението, както се предпоставя с втори и четвърти въпроси. В светлината на изложеното по първи, трети и седми от формулираните от касатора въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато поради съобразяване на въззивния съд с практиката на ВКС, а по втори и четвърти въпроси – поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. На следващо място, при постановяване на решението си въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с разясненията, дадени в ТР по т.д.№3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед което касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите въпроси. Съгласно цитираното тълкувателно решение, при предявен иск по чл.82 от ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението, но тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването /както се твърди с пети въпрос/. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса, като дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Разяснено е, че пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение, наред с предвидимостта на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинната връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника. В случая въззивният съд е достигнал до извод, че две от посочените предпоставки не са налице, като по същество с шести въпрос се оспорва и правилността на решението, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,