Решение № 75 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 876/2012 г.

Решение № 75 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 876/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. В. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв. М., срещу решение от 16.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1152/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 5.12.2011 г. по гр. д. № 14834/2011 г. на Пловдивски районен съд и определение от 26.03.2012 г. и е прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 154 от 6.02.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че разрешаването с въззивното решение на въпроса относно допустимостта на иска за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г. на ВКС, IIIг. о. и решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2/1.08.2011 г. на управителя на дружеството на основание чл. 325, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от такъв иск, след като ищецът твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено преди издаване на заповедта за уволнение от него на основание чл. 327, ал. 2 КТ. Това разрешение относно допустимостта на иска за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г. на ВКС, IIIг. о. и решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. Посочената практика на ВКС се възприема от настоящия съдебен състав. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение