Определение № 392 от 11.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3066/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. С. против определение № 290/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 2387/2018 г. от състав на ВКС, ІV гр.отд. Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че касационното обжалване е недопустимо и е оставил без разглеждане частната касационна жалба. Съставът на ВКС и приел, че в случая В. С. е предявила отрицателен установителен иск, че не дължи на ответника сумата 1462,84 лв. главница и 170,40 лв. лихва съгласно уточнение (заявление) от 09.12.20156 г. – л. 20 от първоинстанционното дело. Посочено е, че въззивното определение попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3 ГПК (след изм. ДВ, бр.86 от 2017) и по него е недопустимо да се развие касационно производство. Безспорно е, че е предявен отрицателен установителен иск, като в случаите, в които се претендира установяване със сила на пресъдено нещо на недължимост на определена парична сума, цената на предявения иск е именно сумата, предмет на това установяване. В случая съдът е определил цената на предявения иск именно въз основа на сумите, които ищцата твърди, че не дължи на посочения ответник, като цената на иска е под 5000 лева, поради което настоящия състав на ВКС споделя изводите в обжалваното определение, че на основание чл.280, ал.3 ГПК, касационното обжалване е процесуално недопустимо. Предвид изложеното, определението на ВКС е правилно и следва да се потвърди. Останалите посочени доводи в частната жалба относно недължимостта на сумите са въпроси по съществото на спора и са неотносими към предмета на настоящото производство, имащо за цел проверка допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, съставът на ВКС