Определение № 5541 от 29.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. О., Ф. Б. М. и А. В. К., чрез адв. Г. И., срещу решение № 41/14.03.2024г. по гр.д.№ 76/2024г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на молбата им по чл. 551 ГПК за обявяване смъртта на М. Ш. К. с ЕГН [ЕГН] и за съставяне на акт за смъртта му от община Дулово. Касаторите искат отмяна на въззивното решение с бланкетно оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК три въпроса, които настоящият състав обобщава като такъв за процесуалните задължения на въззивния съд да обсъди в цялост събраните по делото доказателства и да се произнесе по доказателствените искания на жалбоподателя, за да установи самостоятелно фактическата обстановка по делото и да обсъди относимите доводи на жалбоподателя. Насрещната страна по касационната жалба – Община Дулово, не е депозирала отговор на касационната жалба. Прокуратурата на Р България не взема становище по жалбата. По искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Разпоредбата на чл.280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Според настоящата инстанция съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд, изхождайки от заявените „основания и петитум“ на молбата, е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на искането – по чл. 14 ЗЛС вр. с чл. 549 и сл. ГПК. Същевременно, с „оглед събраните по делото доказателства“, вкл. представените пред него, според които „смъртта на наследодателя е настъпила в Р Турция, където лицето е живяло непосредствено преди твърдяното си изчезване и вероятният момент на смъртта през 1990г.“, въззивният съд е квалифицирал искането като такова по чл. 548 ГПК – искане за издаване на документ за гражданско състояние. Намерил го е за неоснователно, доколкото представените доказателства е счел за несъотносими с предпоставките на чл. 548 ГПК. Правният институт за обявяване на смърт, регламентиран от разпоредбите на чл. 549 - 552 ГПК (глава 51 ГПК) вр. с чл. 9, чл.14 и чл.15 от ЗЛС е на разположение на заинтересованите страни тогава, когато е спорно съществуването на факта, за удостоверяване на който законът изисква документ. Молбата по чл. 542 ГПК, респ. чл. 548 ГПК, е за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с документ, а такъв не е съставен, не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Производството по тези молби е по реда на глава 50 ГПК и предмет на установяване в него е самият факт, че документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или е изгубен, който именно факт е условие да се разпореди съставянето му. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че въззивното решение следва да се допусне до касация за преценка дали поисканото от молителите съдействие от съда е предоставено съгласно заявената им воля и по съответния процесуален ред. Касаторите дължат държавна такса в размер на 15 лева. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО