Определение № 2366 от 02.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4777/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията /срещу решение №147/26.08.2022 г. по в. гр. дело № 135/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 27.01.2022г. по гр.д № 315/2019г на Окръжен съд – Бургас,Отхвърлени са като неоснователни искове на касатора с правно основание чл. 154, чл.153 ,ал.2 във вр. чл.142,във вр.чл.141 ЗПКОНПИ предявени срещу Г. Д. Г. и Д. Г. Д.-Г. за отнемане на незаконно придобито имущество имущество на обща стойност 868 752,52 лв.

С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане от Г. Д. Г. в полза на държавата и на основание чл.142, във вр чл. 141 ЗПКОМПИ на три апартамента, 2 ремаркета за товарен и лек автомобил, лек автомобил „Ситроен” С4; на основание чл.151 ЗПКОМПИ от двамата ответници суми, представляващи заместваща облага:сумата в размер на 590 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил модел „туристическо“; сумата в размер на 8 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке марка „Кроне“, модел „АДП 24“; Сумата в размер на 2 500 лева, представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове в „Мода.“ ЕООД Спрямо всеки от ответниците,които са съпрузи е претендирана и равностойността на дружествени дялове в различни дружества и за заплащане на суми,представляващи вноски на каса по различни разплащателни сметки на ответниците,както и суми, постъпили по сметките им от брат и сестра на ответника и трети лица, без законно основание, както и начислените върху тези суми лихви от страна на банките влогоприематели: от Г. Д. Г. на обща на стойност 293 787,61 лева и 37 454,91 лева от Д. Г. Д.-Г.. Ответникът Г. е бил привличен като обвиняем за престъпления по чл.225 ал.4 вр ал.3,вр ал.1 т.2 и чл.26 ал.1 от НК, че в съизвършителство със счетоводителката си е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери ,които престъпления попадат в приложното поле на чл.108 ал.1 от ЗПКОНПИ. След извършена проверка за периода 31.10.2007-2017г Комисията е поддържала като установено значително несъответствие в имущественото състояние /в размер на 831 663,14лв / Въззивният съд,след собствен анализ на събраните доказтелства и възприето заключение на СМЕ е прииел за установени и оспорваните от Комисията източници на финансиране - по отношение на сумата 45 000лв, налична в началото на проверявания период и представляваща реализирани доходи на ответника от трудова дейност като сезонен работник във Великобритания за периода 2003-2006г Митническата декларация на ответника е ценена като официален документ, който установява внасянето на сумата през 2006г в Р.България .Обсъдени са и събраните гласни доказателства в тази насока .Приети за доказани са и твърденията на ответниците за приход в размер на 190 000 евро от законен източник, която сума е била преведена от св. С. С. по договор от 01.09.2015г, като с нея ,при установен произход и основание за предаването е доказано ,че св. С. е разполагал с тези средства предвид произхода им и че договорът е изпълнен със закупуването на имота в [населено място].В мотивите подробно са обсъдени обстоятелствата относно така установения приход ,параметните на сделката и ангажираните в тази наксока доказателства-писмени и гласни,като въззивния съд направил и оценката ,че от ответниците даже е надхвърлен стандарта за доказване не само на произхода на сумата от св. С., но и законността на основанието и притежанието й от същия. Въззивният съд е приел за доказано и основанието на преведена по банкова сметка сума от общо 102 000 лева от брата и сестрата на ответника, като дарение ,за което оформените банкови документи са достатъчно доказателство. Приходите на ответниците за проверявания период са приети за установени в размер на 646883 лв .Към признатите от Комисията разходи за целия проверяван период в размер на 111 831 лв. въззивният съд е прибавил погасителни вноски по кредити в размер на 44 634,07лв., които според икономическия анализ на Комисията в исковата молба, са били заявени като част от имуществото. Получените и усвоени кредити също са били отнесени в приход на проверяваното лице,затова средствата за тяхното погасяване съдът е причислил за разход. Така за целия проверяван период се установява нетен доход в размер на 490 417лв. Имуществото, сочено с иска на обща стойност 848 108лв. е включвало оценени недвижими имоти, МПС и дружествени дялове, но също така и разходи за погасителни вноски, банкови вноски, лихви и получени вноски от трети лица на обща стойност от 355 030лв. Последните нямат правното положение на имущество,подлежащо на отнемане .Недвижимите имоти и движими вещи са оценени по действителна пазарна стойност ,по оценката на дружествените дялове не е имало спор. При така установените величини несъответствието е под размера от 150 000лв. и на основание §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не може да бъде определено като значително. Относно преминалите през банковите сметките на ответниците суми –вноски, тегления и пр. въззивният съд е отхвърлили доводите на ищеца ,след като в края на проверявания период не се установява наличието им ,нито да са трансформирани в друго имущество, подлежащо на отнемане. Въпросните суми само са преминали през имуществото на проверяваното лице.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон ,не са обсъдени съвкупно доказателствата и е необосновано. Оспорва се основанието за изключване на имущество като вноски по банкови сметки ,включително от трети лица и за погасяване на кредити ,което в края на проверявания период не е налично.Оспорват се изводите, основани на кредитиране на доказателствата за приход от спестявания на ответника от сезонна работа във Великобритания,както и за приход в размер на 190 000 евро ,получени по оспорен от Комисията договор от 01.09.2015г ,свързан с придобиване на недвижим имот,в която връзка били ценени показания на заинтересовани свидетели, включително за приети от съда приходи в резултат на подпоматгане от брата и сестрата на ответника.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба Комисията сочи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

-длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ,да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи ,твърдения и възражения на страните.

• Представлява ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период

-Подлежи ли на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество

-дължи ли КПКОМПИ държавна такса при отхвърляне на жалба,подадена от Комисията срещу решение по предявен иск на основание чл. 153, ал.1 или ал.2 ЗПКОНПИ

По процесуалноправния впъпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с т.19 от ТР №1/2001г ОСГК и установената практика на ВКС,тъй като счита възраженията си за относно оспорваните приходи на ответниците за необсъдени, а твърденията на насрещната страна за недоказани. По свързано поставените втори и трети въпрос се изтъква чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради формирана практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи, същевременно основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК поради образуваното по въпросите тълкувателно дело №4/ 2021г на ОСГК на ВКС и поради необходимост от преодоляване на противоречивата практика с възприемане тезата на касатора ,в подкрепа на която се излагат правни съображения.По третия въпрос се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, за точно прилагане на закона и в полза на првната сигурност

Комисията поддържа и основание по чл. 280 ,ал.2 предл трето ГПК ,като счита изводите и правните разрешения на въззивния съд за очевидно неправилни.

Ответниците по касационната жалба Г. Д. Г. и Д. Г. Д.-Г. са депозирали отговор чрез пълномощници адв.Т.Д. и адв И.Д.. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Всички събрани доказателства са обсъдени в съвкупност, напраният от съда извод за приходите е основан на реални и достоверни писмени и гласни доказателства,включително валутни декларации пред Агенция „Митници”,оспорени от ищеца и подложени на графологическа експертиза. По останалите поставени въпроси въззивният съд е споделил установена практика на ВКС относно предметния обхват на отнемането в полза на държавата ,касателно парични средства, които не са наличини Очевидна неправилност при мотивите на съдебното решение не е налице, решението е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение.

Поставеният на първо място процесуалноправен въпрос има утвърден отговор в парктиката на ВКС в поддържания от защитата смисъл ,но обжалваното въззивно решение не опредметява пренебрегване на задължението да се обсъдят доводите и възраженията на страните, или на задължението съвкупно, в решаваща степен да се преценят доказателствата. Въззивният съд е отдал водищо значение на изискването ,като е отделил значително място в мотивите си именно на обсъждане на оспораните от касатора източници на финансиране, сочени и при касационното обжалване,като обсъдсил подробно и в съвкупност събраните доказателства. Императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните, както е разяснено в ППВС №7/65г ,т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК и установената практика на ВКС по чл. 290 ГПК (Р № 271/2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Р№ 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр.отд. на ВКС, Р №229/2016г по гр. дело № 2221/2016 на ІІІ г.о,Р№271/2016г по гр.дело № 1368/2016г на ІVг.о и много други. Въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съгласно трайно установената практика на ВКС по въпроса, включително цитираната в изложението на касатора, всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК, както е подходил въззивния съд в решаващата си дейност.

Поставените на следващо място два правни въпроса са обуславящи за крайния изход на конкретния правен спор По тези въпроси е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.Даденото разрешение от въззивния съд е съобразено с горепосочените задължителни указания в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така формулираните въпроси.

Оспорваното от касатора присъждане на държавна такса в тежест на ищеца поради отхвърляне на иска или при неоснователнто обжалване според настоящият състав на ВКС остава извън предмета на искания касационен контрол, селективен по отношение на касационните жалби срещу решението на въззивния съд. С окончателния си акт БАС се е произнесъл по разноските ,като не е поискано изменение на решението в тази част ,в който случай законът предвижда постановяване на определение, което подлежи на обжалване по друг ред, доколкото на обжалване подлежи и решението.За пълнота следва да се добави,че изтъкването от касатора на постановени окончателни съдебни решения, в които е пропуснато събирането на дължимата от ищеца държавна такса, не обосновават установена практика на ВКС в противоречие по правен въпрос с определението на въззивната инстанция,нито опредметяват поддържаното от жалбоподателя правно разрешение.Съгласно установената практика на ВКС / Определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о и др / на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ при отхвърляне на исковете на Комисията, се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай ,че искът е неоснователен. Касае се за изключение от общото правило ,че държавната такса се внася предварително.

Предвид вече изложеното до тук, не се констатира и изтъкваната от касатора „очевидна неправилност” на въззивното решение.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение