Определение № 83 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1401/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците М. М. М. от [населено място], И. П. И., Г. Г. А. и А. О. Х., тримата от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. С. срещу решение № 24 от 23.01.2024 г. по в. т. дело № 424/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 8 от 13.02.2023 г. по т. дело № 90/2022 г. на Окръжен съд – Добрич са отхвърлени предявените от М. М. М., И. П. И., Г. Г. А. и А. О. Х. срещу сдружение „Ловно-рибарско дружество - Тервел“, ЕИК[ЕИК] искове за отмяна на всички решения на Общото събрание на сдружение „Ловно-рибарско дружество - Тервел“, ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място], по Протокол № 1/26.03.2022 г. като неоснователни и ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 400 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство, и сумата 990 лв. – направени разноски във въззивното производство.

Касаторите правят оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че въззивният съд неправилно е тълкувал разширително правилата на Устава на сдружението относно обнародването на поканата за свикване на събранието, като е приравнил обнародването на поканата в специализиран вестник, централен месечник, който се разпространява изцяло на абонаментен принцип, на обнародване в Държавен вестник, респективно в местен вестник. Изразяват несъгласие със становището на въззивната инстанция, че решенията за избор на делегати за участие в общо събрание не подлежат на съдебен контрол, тъй като не попадат в обхвата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, както и с преценката на съдебния състав за наведени нови остоятелства и твърдения от страна на ищците едва с допълнителната искова молба и настъпила преклузия. Касаторите считат, че въззивният съд е следвало да обсъди всички оплаквания в исковите молби и допълнителните искови молби относно избора на делегати за общо събрание, както и всички доказани нарушения при извършването на избора на делегати. Поддържат също, че неправилно съдебният състав се е позовал на представените от ответника Правила за свикване на общи събрания на дружините, без да обсъди оспорването и доводите на ищците. Оспорват извода, че процесното общо събрание е свикано и проведено в съответствие със закона и с Устава на сдружението.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност:

1. „В производството по търговски спорове по Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ от ГПК представлява ли уточняването на обстоятелства в допълнителната искова молба, посочени по-общо в исковата молба, въвеждане на нови обстоятелства и прилага ли се за такова уточняване преклузията по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ в хипотезата на предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по отношение на същите обстоятелства?“

2. „В хипотезата на представителство с делегати в общото събрание на сдружение с нестопанска цел прилага ли се общото правило на чл. 24, пр. 1 ЗЮЛНЦ, а именно, че общото събрание на сдружението се състои от всички членове на сдружението, в хипотезата на правен вакуум в устава на сдружението, в резултат на който вакуум не може еднозначно да се установи какъв по обем и с каква срочност е мандатът на делегата, избран за участие в състав на общото събрание?“

3. „Допустимо ли е разширително тълкуване на норми от устава на сдружение с нестопанска цел, които регламентират ред за оповестяване и огласяване на покана за свикване на общо събрание на същото сдружение; Въобще – допустимо ли е разширително тълкуване на норми от учредителен акт/устав на юридическо лице, регистрирано на територията на страната, които регламентират ред за оповестяване и огласяване на покана за свикване на общо събрание на негов колективен орган на управление?“

Без да формулират правни въпроси, касаторите релевират доводи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85/30.06.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 5/05.09.2013 г. по т. д. № 785/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. Аргументират основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, с твърдението за извършено от въззивния съд недопустимо разширително тълкуване на Устава на сдружението, както и с противоречието между приетото от него, от една страна, че членуващите в сдружението дружини не са правосубектни, а от друга страна, че същите дружини могат да сключват договор за абонамент на централен месечник.

Ответникът Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Тервел“ с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ж. П. Ж. оспорва касационната жалба и излага доводи за недопускане на касационното обжалване, респективно за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че въззивният съд подробно е обсъдил своевременно наведените твърдения за незаконосъобразност на свикването и провеждането на общото събрание на сдружението и правилно е изключил от предмета на делото въпроса за законосъобразността на избора на делегати на дружините като организационни звена на сдружението. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да отмени решението на Окръжен съд – Добрич и да отхвърли предявените искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е преценил, че взетите от Общото събрание на Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Тервел“ на 26.03.2022 г. решения са законосъобразни, тъй като не са налице твърдените от ищеца нарушения на закона и на Устава на сдружението.

Съдебният състав е приел, че процесното общо събрание е проведено в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Устава, дерогираща приложението на диспозитивната норма на чл. 24, предл. 1 ЗЮЛНЦ, с участието на избраните от дружините делегати. Посочил е, че Общото събрание е свикано с писмена покана, съдържаща мястото и часа на провеждане, дневния ред и по чия инициатива се свиква - с решение от 16.12.2021 г. на редовно заседание на Управителния съвет на сдружението. Констатирал е, че 30-дневният срок за обнародване на поканата преди заседанието е спазен – поканата е обявена във в. „Наслука“, бр. 5/02.02.2022 г., който е специализиран вестник на всички ловно-рибарски сдружени; поканата е поставена на табло в офиса на сдружението и на таблото пред Община Тервел. Въззивният съд е направил извод, че публикуването на поканата във в. „Наслука“ е в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 5 от Устава на сдружението, независимо, че не е публикувана в Държавен вестник, тъй като публикуването в Държавен вестник според чл. 27, ал. 5 от Устава е една от двете предвидени алтернативни възможности. Отчел е и обстоятелството, че всички покани за предходни общи събрания на ответното сдружение също са били помествани в този вестник, за който са абонирани всички дружини от състава на сдружението, защото на територията на [община] не се издава местен вестник, като печатното издание „Тервел“ не е местен вестник, а информационен бюлетин, който не е обвързан със срокове на издаване.

Решаващият съдебен състав е съобразил предвиденото в чл. 27, ал. 2 от Устава, че в състава на Общото събрание се включват избраните от членовете на сдружението делегати, което е отклонение от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЮЛНЦ, според който Общото събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено друго, както и че съгласно чл. 36, ал. 6, т. 3 от Устава персоналният състав на Общото събрание на сдружението се състои само от делегати, избирани от Общото събрание на дружината за участие в Общото събрание на сдружението на база един представител на 12 членове.

Относно доводите на ищеца за провеждане на общите събрания на дружините, съставляващи звена от ответното сдружение за избор на делегати, в противоречие с императивните правила на Устава и водещо до опорочаване на представителството и до незаконосъобразност на решенията на процесното Общо събрание, въззивният съд е счел, че същите не подлежат на разглеждане. Изложил е съображения, че законодателят е въвел диференциран правен режим, като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно редът по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ възможност за оспорване на решенията на управителния орган пред общото събрание, и исков ред по чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ, който предполага отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от съда. Приел е, че доколкото ловно-рибарските дружини не са органи на сдружението и техните решения не подлежат, както на вътрешен контрол пред общото събрание, така и на съдебен контрол, било чрез предявяване на иск или индицентно в производство по иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решение на Общото събрание на сдружението. Посочил е, че в конкретния случай би могло да се приеме, че на вътрешен контрол пред Общото събрание подлежи решението на Управителния съвет на сдружението по жалбите на членовете на ловно-рибарска дружина „Коларци“ по въпросите за законосъобразността на първото от трите решения на Общото събрание на тази ловно-рибарска дружина за избор на делегати за процесното Общо събрание и незаконосъобразността на последващите две, които не са свикани от Управителния съвет. Поради това съдебният състав е направил извод, че съдът, сезиран с иск за отмяна на приети решения от Общото събрание на сдружение, не може да се произнесе по законосъобразността на избора на представители или делегати, които да участват в Общото събрание на сдружението като представители на негови основни организационни звена. Позовал се е на решение № 85/30.06.2010 г. по т. дело № 913/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по посочения от касатора правен въпрос се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия формулиран въпрос е неоснователен, тъй като за да приеме, че произнасянето по твърденията и доводите на ищците за незаконосъобразност на решенията на процесното Общо събрание поради незаконосъобразност на общите събрания за избор на делегати, проведени от отделните дружини, е недопустимо, въззивният съд не се е позовал на изтекъл преклузивен срок по чл. 25, ал. 6 във връзка с ал. 4 ЗЮЛНЦ, а на липса на предвидена в закона възможност. Аргументирал се е с въведен от законодателя диференциран правен режим – различен ред за оспорване на решенията на органа в зависимост от неговата компетентност /по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ - оспорване на решенията на управителния орган пред общото събрание; по чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ - отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от съда/, както и на обстоятелството, че ловно-рибарските дружини не са органи на сдружението, поради което техните решения не подлежат на вътрешен контрол пред общото събрание, нито на съдебен контрол. В този смисъл първият посочен от касаторите въпрос не съответства на основните мотиви на въззивния съдебен акт.

По отношение на втория въпрос настоящият съдебен състав счита, че не отговаря на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Съдебният състав е приел, че съгласно чл. 27, ал. 2 и чл. 36, ал. 6, т. 3 от Устава на ответното сдружение в състава на Общото събрание се включват делегатите, избрани от общите събрания на отделните дружини - членове на сдружението, на база един представител на 12 членове, а не самите дружини. Във въззивното решение не е обсъждано дали твърдяното от ищеца наличие на „правен вакуум“ в Устава на сдружението във връзка с избора на делегати обосновава приложимост на разпоредбата на чл. 24 ЗЮЛНЦ, според която Общото събрание се състои от всички членове на сдружението.

Формулираният от касаторите трети въпрос също не отговаря на основния критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и не представлява релевантен правен въпрос по смисъла на т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В него се съдържа твърдението, че съдът е тълкувал разширително Устава на ответното сдружение, и същият е обвързан с оплакването за неправилност на изводите, направени въз основа на обсъждането на Устава на сдружението. Преценката за правилността на изводите може да се извърши в производството по чл. 290 ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК и изложените от касаторите доводи представляват касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради това, че не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В конкретния случай касаторите не са обосновали посоченото основание – не са посочили дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантната норма, до различни възприети правни разбирания, или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторите не са посочили релевантни правни въпроси във връзка с твърдението им, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 85/30.06.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 5/05.09.2013 г. по т. д. № 785/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Неоснователен е и релевираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Поради липса на твърдените от касаторите предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Варна. Предвид изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите трябва да заплатят на ответника направените разноски в касационното производство в размер 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение