Определение № 60235 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1772/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от Е. Д. М., чрез адв.И. Ю. срещу определение № 295/01.02.2021 г. по в.ч.гр.дело № 3645/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.03.2020 г. по гр.дело № 1285/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставен без разглеждане, предявен с искова молба с вх. № 12985/30.01.2018 г. от Е. Д. М. срещу Е. М. Р. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за вреди в размер на 50 000 лева от изявление пред средствата за масова информация, публикувано в печатно издание - вестник „Телеграф” на 19.01.2018 г. и е прекратено производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на определението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя неправилен е извода на въззивния съд, че процесното изявление на ответницата Е. Р. представлява служебно действие, извършено в качеството на прокурор – изразяване на становище на СГП. Поддържа се, че съдът приел, че нанесените на ищеца обида и клевета, вследствие на това изявление, съставлявали служебни действия по смисъла на чл.127,ал.1,т.4 и т.5 КРБ – по ръководство на разследването и упражняване на надзор за законосъобразното му провеждане, поддържането на обвинението по наказателни дела от общ характер и упражняването на надзор при изпълнение на мерките на процесуална принуда. Сочи, че от обжалваното определение няма яснота за начина по който въззивният съд счита, че даването на изявление за в.”Телеграф” покрива някоя от посочените функции на прокурора. Счита, че такава функция не е регламентирана в чл.127, т.1,т.4 и т.5 от КРБ, че подобна функция редовите прокурори нямат и съгласно никоя друга норма от обективното право на РБългария. Искането е да се отмени обжалваното определение, като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. В изложението са формулирани въпросите: 1. Имат ли служебна функция прокурорите да изразяват пред медиите становище на прокуратурата по конкретни висящи наказателни производства и тези им действия покриват ли се от функционалния им имунитет по чл.132 КРБ? 2. Изявления пред медиите досежно висящи наказателни производства съставляват ли служебни действия по смисъла на чл.127,т.1,т.4 и т.5 КРБ – по ръководство на разследването и упражняването на надзор за законосъобразното му провеждане, поддържането на обвинението по наказателни дела от общ характер и упражняването на надзор при изпълнение на мерките за процесуална принуда? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа се, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответницата по касационната частна жалба Е. М. Р. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. От фактическа страна е прието за установено, че прекратеното производство е било образувано по жалба вх. № 12985/30.01.2018 г. с характер на искова молба/, подадена от Е. Д. М. против Е. Р. за „нанесени вреди и вредни последици, неимуществени щети” в размер на претендирана сума от 50 000 лв. за извършено от ответницата противоправно деяние – чрез негативна медийна кампания на 19.01.2018 г. във вестник „Телеграф”, на стр.13, в статия „Мястото на Крокодила е зад решетките” ответницата като частно лице, а не като прокурор от СГП нанесла на ищеца обида и го „наклеветила пред целия свят”, като заявила, че е рецидивист, с което нарушила презумпцията за невиновност, в резултат на което ищецът бил подложен на „жесток психически тормоз”, вследствие на което изпаднал в депресия, паник атаки, хипертония, за които страдания, претърпени от него в периода от 19.01.2018 г. до 30.01.2018 г. претендира осъждане на ответницата да му заплати сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. Прието е, че с разпореждане от 25.09.2018 г. съдът оставил исковата молба без движение, с указания да уточни трите имена на ответницата, периода и размера на претендираната законна лихва. Посочено е, че съобщение с указанията на съда е било връчено на ищеца на 28.09.2018 г. В срока за отстраняване на нередовностите с молба вх. № 126129/03.10.2018 г. ищецът е изпълнил указанията на съда, като е посочил, че трите имена на ответницата са Е. М. Р., която е и прокурор в Софийска градска прокуратура, посочен е служебният адрес за призоваване, размера на претендираната законна лихва и периода, за който същата се претендира. Съдът е приел с оглед направеното уточнение на исковата молба в която изрично се посочва, че ответницата е прокурор от СГС и е посочен като неин адрес този на Софийска градска прокуратура, че искът е предявен срещу длъжностно лице от състава на Прокуратурата на РБългария – прокурор от Софийска градска прокуратура, за служебно действие, което същият е извършил в качеството си на прокурор – изразяване на становище на СГП за налагане на най-тежката мярка за неотклонение на ищеца във връзка с повдигнато му от СГП обвинение. Според въззивния съд от вида и характера на описаните в исковата молба действия, за които се иска ангажиране деликтната отговорност на ответника се налага извод, че същите съставляват служебни действия по смисъла на чл.127,т.1,т.4 и т.5 КРБ по ръководство на разследването и упражняване на надзор за законосъобразното му провеждане, поддържането на обвинението по наказателни дела от общ характер и упражняването на надзор при изпълнение на мерките за процесуална принуда. Приел е, че описаните действия, извършени от длъжностно лице от състава на Прокуратура на РБЪлгария, съставляващи служебни действия по смисъла на чл.127,т.1,т.4 и т.5 КРБ се обхващат от функционалния имунитет по чл.132 КРБ, поради което не е налице надлежна пасивна процесуална легитимация на ответницата по предявения иск срещу нея с правно основание чл.45 ЗЗД. Прието е още, че наличието на процесуална легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и липсата на тази предпоставка налага извод за недопустимост на иска. Изведен е и извод, че поради това подадената искова молба подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство следва да се прекрати. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд, поради очевидна неправилност – чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Софийски апелативен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на разпоредбите на чл.127,т.1,т.4 и т.5 от Конституцията на РБългария не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна съдебна практика. С оглед на посоченото съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателя Е. Д. М.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение