Определение № 5389 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Х. чрез пълномощника й адвокат П. Х. против решение № 720 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3192 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 197 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 376/2021 г. на Районен съд - Карлово за допускане на съдебна делба на описания съсобствен имот при права от 5/6 ид. ч. за Д. К. И. и 1/6 ид. ч. за П. К. Х.. Д. К. И. е подала чрез пълномощника си адвокат М. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Спорът пред въззивният съд е бил за правата в съсобствеността, възникнала по наследяване от К. В. (баща на страните) и във връзка с възражението на касаторката, че нотариалното удостоверяване по нотариален акт № *, том І, рег. № 748, дело № 34 от 30.01.2014 г. (с който майката на страните П. П. В. е прехвърлила на Д. К. И. 4/6 ид. ч. от делбения имот) е нищожно, евентуално, че е относително недействително на основание чл. 76 ЗН. Въззивният съд е посочил, че в нотариален акт № * от 30.01.2014 г. прехвърлителката П. В. е положила вместо подпис и изписване на трите си имена, отпечатък от десния палец, като нотариусът е отбелязал, че същата е грамотна и дееспособна, но в напреднала възраст и не може да изпише трите си имена. Обсъдил е показанията на разпитаните по делото свидетели – на нотариус Р. (че е допуснала подписването на акта по този начин след като предварително е проверила дали лицето може да положи подпис след като е изготвен акта; в случая продавачката е била на 94 години и нотариусът първо се е уверила, че тя не може да подпише (като тя е трябвало да подпише минимум 10 листа и да си изпише трите имена) и тогава е преминала към пръстов отпечатък; на К. И., син на ищцата (че е присъствал на сделката от 30.01.2014 г. при нотариус Р.; нотариусът прочел акта, попитала дали страните разбират съдържанието на акта и те казали, че го разбират и го приемат; баба П. се опитала да се подпише, но не успяла, поради това, че не виждала добре тъй като страдала от старческо перде-катаракта; по-късно в края на 2014 г. на баба му направили операция на окото и тя започнала да вижда сравнително добре; самата операция лично свидетелят я организирал; преди и след прехвърляне на имота баба му била в добро умствено състояние, не е губила разсъдъка си) и на С. А., дъщеря на ответницата и настояща касаторка (че баба й била будна и грамотна жена, можела да пише и да се подписва; през 2015 г. баба й била при нотариуса за прехвърляне на част от семейните ниви и се подписала без проблем), както и представената епикриза, установяваша, че прехвърлителката е постъпила на 26.11.2014 г. за оперативно лечение на катаракта на дясно око с диагноза старческа нуклеарна катаракта на дясно око; от анамнезата е видно, че тя е имала намелено зрение на двете очи, като при прегледа е установено вътрешно перде на двете очи, по силно на дясното око; след операцията е изписана здрава. Направил е извод, към момента на изповядване на сделката - 30.01.2014 г. П. В. не е виждала добре, поради което за нея е било невъзможно да положи 10 подписа и 10 пъти да изпише името си, което е било констатирано от нотариуса и той е пристъпил към полагането на палец от дясната й ръка. През 2015 г. същата е била вече оперирана и е могла да положи подписа си под акта на нотариуса. Доколкото заглавието на чл. 189 ГПК е „документ, издаден от неграмотно или незрящо лице“, то нотариусът правилно е приложил закона, като е преценил, че прехвърлителката е незрящо лице, поради което нотариалното удостоверение не е нищожно. Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението по чл. 76 ЗН, позовавайки се на т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г.1 ОСГК на ВКС, че не е относително недействително разпореждане между сънаследници, т. е. приобретателят не е външно лице за наследството, като в случая е налице разпореждане от наследник (преживяла съпруга) в полза на друг сънаследник (низходящ). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. К. Х. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Счита, че изводите на въззивния съд противоречат на т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г.1 ОСГК на ВКС, на ППВС № 1/13.07.1953 г., решение № 221 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г., ІV г. о. на ВКС и решение № 192 от 29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г., І т. о. на ВКС относно съдържанието на мотивите на съдебното решение, както и на решение № 621 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г., І г. о. на ВКС и решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., ІV г. о. на ВКС относно приложението на чл. 579, ал. 2 ГПК. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката поставя следните въпроси: 1) допустимо ли е вписаната в нотариалния акт причина (например напреднала възраст), поради която нотариусът е приложил изключението по чл. 579, ал. 2 ГПК, разрешавайки на страна в нотариалното производство да положи под нотариалния акт отпечатък от палец вместо да изписване на три имена и саморъчен подпис, да бъде променяна (дообосновавана) с добавяне от трети лица, в това число от съда, на други факти и обстоятелства, които да я видоизменят от причина, дължаща се на естествения процес на стареете, в причина от здравословен характер – болест; 2) необходимо ли е преценката на нотариуса да предприеме в нотариалното производство заместване по изключение на подписа и изписването на трите имена с отпечатък от палец да се гради върху действителна недъгавост, която трябва да бъде установена и вписана изрично в текста на документа, който се заверява; 3) допустимо ли е отпечатъкът от палец да бъде квалифициран като равностоен израз на волеизявлението, изразяващо се чрез саморъчно изписване на трите имена и саморъчен подпис, или снемането на отпечатък в нотариалното производство е изключение, към което трябва да се прибягва само ако поради неграмотност или конкретен недъг лицето е в невъзможност да изпише собственоръчно трите си имена и да положи саморъчен подпис; 4) съгласно Закона за наследството приложима ли е разпоредбата на чл. 76 ЗН при хипотезата, в която сънаследник се е разпоредил идеална част от сънаследствена вещ в полза на друг сънаследник. Основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице. Въззивното решение изцяло съответства на указанията по приложение на чл. 76 ЗН в т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г.1 ОСГК на ВКС. Съдът не е отрекъл допустимостта на релевираното от П. К. Х. възражение по чл. 76 ЗН, поради което изводите му съответстват на тълкуването, че само неразпоредилия се с дела си сънаследник може да се позове на тази относителна недействителност. Целта на въведената с чл. 76 ЗН недействителност е делбата да се извърши само между сънаследници (което е условие да се иска възлагане на неподеляем жилищен имот), поради което и правото не възниква, ако разпореждането е в полза на сънаследник (сънаследствения характер на имота е запазен), в който смисъл са и мотивите към т. 1, разясняващи даденото тълкуване, а именно, че акта на разпореждане е действителен, ако е извършен между сънаследници. В този смисъл правно необоснована е тезата на касаторката, че такова изключение не се съдържа в нормата на чл. 76 ЗН и не може да бъде привнасяно по тълкувателен път, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по четвъртия поставен въпрос. Липсва противоречие на въззивното решение и с тълкуването по ППВС № 1/13.07.1953 г., решение № 221 от 7.11.2019 г. по гр. д. № 1148/2019 г., ІV г. о. на ВКС и решение № 192 от 29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г., І т. о. на ВКС относно съдържанието на мотивите на съдебното решение. Въззивният съд не е възпроизвел всеки от доводите на П. Х. (относно приравняване на старостта с недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК; относно посочената от нотариуса причина и тази приета от първоинстанционния съд и недопустимото разширително тълкуване на чл. 579, ал. 2 ГПК, както и опит за опровергаване съдържанието на официален документ със свидетелски показания, изрично забранен от чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК; относно това, че правилото на чл. 579, ал. 2 ГПК с констатирана недъгавост, тя не може да се привнася от страните или съда), но ясно е мотивирал изводите си по тези доводи, посочвайки в мотивите си спорният между страните въпрос дали в понятието „недъгъвост“, законодателят включва и невъзможността на лицето да вижда добре, фактическите си изводи въз основа на съвкупното обсъждане на представените доказателства и следващите от тях правни изводи. Не е налице и противоречие на въззивното решение с посочената от касаторката практика на ВКС по приложението на чл. 579, ал. 2 ГПК. Тълкуването по решение № 621 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г., І г. о. на ВКС е, че под “недъгавост” по смисъла на чл. 475, ал.2 ГПК-отм. (аналогичен на действащия чл. 579, ал. 2 ГПК)/ следва да се има предвид такова физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв. Тъй като подписът трябва да бъде положен саморъчно, това ще бъдат случаите на загуба на ръка или липсата на пръсти, водеща до загубване на хватателната способност на ръката; заболявания, в резултат на което лицето не може да извършва или да координира движенията на ръката и пр. В други случаи, когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Ако подписът не е четлив, но нотариусът установи, че увреденото лице и друг път си е служило с този подпис, за валидността на нотариалното удостоверяване не е необходимо да се прилага разпоредбата на чл. 151 ГПК/ отм./. Нечетливият подпис не е неидентифицируем, нито ниската степен на грамотност е равнозначна на неграмотност. Това тълкуване по приложението на чл. 579, ал. 2 ГПК (чл. 475, ал. 2 ГПК-отм) касае хипотеза на болестно нарушение на двигателната способност на ръката и е неотносимо към фактите в настоящия случай. Тълкуването по решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., ІV г. о. на ВКС е, че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна. Нормата на чл. 475, ал. 2 ГПК /отм./- чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. При извършване на сделката, чиято нищожност се иска да се прогласи в исковата молба, нотариуса е отбелязал, че е положен отпечатък от десния палец. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Въззивното решение изцяло съответства на това тълкуване, като съдът е формирал изводи относно състоянието на прехвърлителката към датата на нотариалната сделка въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и е преценил, че са били налице обстоятелства, обуславящи прилагането на чл. 579, ал. 2 ГПК. Решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., ІV г. о. на ВКС съдържа отговор и на първите три въпроса, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Съставът на ВКС, изхождайки от препращането към чл. 189, ал. 1 ГПК ясно е посочил, че прилагайки чл. 579, ал. 2 ГПК нотариусът не е длъжен да посочи причината, поради която страната в нотариалното действие полага отпечатък от десен палец. Само ако отпечатъкът не е от десен палец трябва да посочи отпечатък от кой пръст се полага и по каква причина не се полага отпечатък от десния палец, с което е даден отговор на първия и втория от въпросите. Дадено е и тълкуване, че полагането на десен палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост, с което се потвърждава изразената воля, което е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Това тълкуване дава отговор и на третия от поставените въпроси. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, което обосновава с доводите, че съдът е изградил обосновката на решението върху предположения за незрящност на продавачката по сделката П. В., които нотариусът не е въвел като причини за прилагане на чл. 579, ал. 2 ГПК и по този начин е предприел недопустимо разширително тълкуване на правна норма, която съставлява изключение от въведеното в закона правило. Соченото основание не е налице. Съдът ясно е посочил въз основа на кои доказателства и защо приема, че към момента на сделката П. В. е била с нарушено зрение. След като законът не изисква от нотариуса да посочи по каква причина волеизявлението се потвърждава с отпечатък от десен палец, то посочването на такава причина (което е извън юридическата компетентност на нотариуса и е според начина, по който той като неспециалист възприема състоянието) не препятства ползващата се от акта страна да докаже действителното здравословно състояние към момента на сделката, обуславящо приложението на чл. 579, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство П. К. Х. следва да възстанови на Д. К. И. сумата 1000.00 лв., представляваща заплатено възнаграждение на адвокат М. Г.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение